Третото кралство

Петдесет и четвърта глава

КАЛАН ПРИТИСНА С ПРЪСТИ челото си. Не беше убедена, че е чула правилно. Свъси вежди и се наведе към жената.

— Какво?

— И двамата носите в себе си докосването на смъртта на Бръшлянената дева сплетница. Изглежда, че с писъка си Девата е отприщила самата смърт. Доколкото разбирам, това е убило и нея. Звукът от вика й би убил всеки наоколо. Щял е да погуби и вас с Господаря Рал, ала той е съумял да стори нещо и да ви предпази от най-лошото. Макар да не сте загинали от писъка, смъртта все пак ви е докоснала… И от двама ви вие сте пострадали повече…

И вие, и Господарят Рал не бяхте никак добре не само заради нараняванията, които сте получили, докато сте били в плен на Девата сплетница, ами и заради това смъртоносно докосване. Ваши приятели, мъж на име Зед и още няколко… Магьосницата Ничи и още една жена…

Естер постави пръст пред устата си и се загледа в тавана в опит да си спомни името.

— Да не е Кара? — предположи Калан.

Естер щракна с пръсти.

— Да, тя беше. Кара. Както и да е, вашите приятели заедно с един куп войници дошли да ви помогнат. Намерили ви с Ричард пред бърлогата на Джит и се запътили да ви върнат в Двореца, когато били нападнати от полухората от Третото кралство.

Объркана, Калан отново скри лицето си в ръце. Имаше чувството, че току-що пак е изпуснала нишката в историята.

— Какви хора и откъде казахте, че са?

— Полухората от Третото кралство — повтори Естер, ала погледът й отново се отклони по посока на гласовете и тя се заслуша за миг. Звукът все още представляваше просто нечленоразделно бучене. Калан пак понечи да възрази, ала Естер махна с ръка да я накара да потърпи, та да може да й обясни.

— Нападнали ви заедно с вашите приятели и войниците. Всички освен вас и Господаря Рал били или избити, или пленени. Нападателите не ви видели, понеже жената… Кара… ви скрила под покривало от зебло в задната част на каруца. Успяла, ала всички останали загинали или били отвлечени.

Потресена, Калан закри уста с ръка. Сърцето й заби лудо при тези вести. Струваше й се, че се е събудила в един побъркан свят.

— Знаете ли дали поне някои от тях сега са в безопасност? Знаете ли дали някои от пленените са все още живи?

— Съжалявам, но не знаем. Както изглежда, след като са отвели двама ви с Ричард от бърлогата на Джит, хората, с които сте били, се опитали да излекуват раните ви, ала били нападнати, преди да успеят да приключат. По всичко личало, че поне някои от оцелелите са били отвлечени. Господарят Рал не знаеше кои от тях са загинали и кои може би са хванати в плен.

Хенрик бил заедно с тях в началото на нападението. След като онази жена, Кара, ви скрила под платнището, тя наредила на момчето да избяга и да се опита да намери помощ за вас двамата. За щастие, не след дълго той се озова тук.

Ние се втурнахме към мястото, а когато стигнахме, заварихме двама мъже да ви извличат от каруцата, в която бяхте скрити.

— Някои от нападателите ли? — попита Калан. — Били са още там?

— Не, бяха други.

— Как така други?

— Зная, че всичко ви звучи объркано — изпревари следващите въпроси на Калан Естер. — Може да се каже, че нападателите си бяха заминали, а тези мъже бяха бродяги, които просто се случиха наблизо.

— Разбирам. Предполагам, че има логика. А после какво стана?

— Та тези мъже се опитваха да убият Господаря Рал, а вас смятаха да вземат със себе си. Пристигнахме тъкмо навреме. Убихме единия, докато Господарят Рал, при все ужасните рани от ухапване от двамата мъже, успя да умъртви втория нападател.

— Добри духове… — прошепна Калан през пръстите си.

— И двамата бяхте в много лошо състояние. Сами… Извинете, Саманта… успя да излекува обикновените рани и наранявания, ала не можа да се справи с докосването на смъртта, което предсмъртният писък на Бръшлянената дева е оставил във вас. За тази цел според Господаря Рал ви е необходима помощта на другите… Зед и магьосницата… А те трябва да ви отведат обратно в Двореца, където ще могат да извършат това лечение.

— Добре — каза Калан, като се опитваше да не пропуска нито една подробност и да следва нишката на разказа, без да губи търпение. — Предполагам, че в това има известен смисъл.

Естер утешително положи длан на ръката й.

— Съжалявам, че се налага да ви го кажа, Майко Изповедник, ала ако този магьосник Зед и магьосницата Ничи не успеят да ви отведат до онова специално място в Народния дворец…

— Специално място ли? Какво имаш предвид под специално място?

Жената се намръщи леко, след което поклати глава.

— Съжалявам, ала не съм наясно с тези работи. Говореха за някакво поле. Мисля, че така беше — поле.

— Поле ли? Да не говориш за защитено поле? — предположи Калан.

Усмивка озари лицето на Естер, щом тя внезапно си припомни.

— Точно така. Защитено поле. — Ала усмивката й посърна. — Ако не ви отведат в това защитено поле, черната болест, плъзнала в телата ви, ще убие и двама ви. Джит в крайна сметка ще сложи ръка върху вас. Единствената ви надежда да се избавите от докосването на смъртта е приятелите ви да успеят да сторят онова, което само те могат да сторят, и при това да го направят там, в това защитено място.

Калан изобщо не се усъмни в сериозността на състоянието си. Усещаше в себе си надвисналата тъмна сянка на нещо зло, което изпиваше живота й. Интуицията я накара да се вкопчи в истинността в думите на Естер. След като вече беше разбрала защо Ричард я е изоставил, тревогата й нарасна още повече.

Припряно махна с ръка, за да подкани Естер да продължи разказа си.

— И какво стана после?

— После Господарят Рал и Саманта тръгнаха да спасяват вашите пленени приятели. Надяват се да намерят с тях и майката на Сами и да спасят и нея.

— Разбирам — каза Калан, опитвайки се да проумее всичко. Все още се чувстваше замаяна и се затрудняваше да осъзнае чутото и да подреди всички парченца на мозайката.

В началото почувства объркване, след това облекчение, че се е събудила, а после още по-силно облекчение, щом разбра, че Ричард е жив и двамата са се измъкнали от бърлогата на Девата сплетница.

Ала сега усещаше как ужасът отново се надига в нея.

Щом забеляза, че Калан започва да се вълнува, Естер отново я хвана за ръката.

— Майко Изповедник, Господарят Рал искаше…

Вратата се отвори с трясък. Естер така се сепна, че лекичко изписка.

В стаята бавно пристъпи висок мъж. Имаше изключително властен вид. Следваше го жена, ала в тази част на стаята нямаше много свещи и тъй като стоеше в сянката на мъжа, Калан не успя да я огледа добре.

Суровият на вид мъж носеше обикновено черно палто с вдигната нагоре яка, която обгръщаше целия му врат. Черната дреха беше закопчана догоре и яката плътно прилепваше по шията му. Четвъртита шапка без периферия, която, изглежда, беше изработена от същия плат като този на палтото му, скриваше късо подстриганата му руса коса.

Калан примига от изненада.

— Абат Драйър?

Той като че ли беше не по-малко изненадан да я види. Ала бързо възвърна самообладанието си.

— Майко Изповедник. — Лукава усмивка, която никак не се хареса на Калан, се разля на лицето му. — И това ако не е една твърде приятна изненада.

Когато Естер се изправи от мястото си до Калан, той си свали шапката съгласно етикета. После насочи усмивката си към нея. Жената почтително отстъпи крачка назад.

— Абат Лудвиг Драйър — представи се той отново с усмивка.

— Естер — каза тя и се поклони. — Добре дошли в Стройза, абат Драйър. За нашето скромно село е чест да бъдете наш гост.

— Да — провлечено каза той, запазвайки неизменната си усмивка.

След като демонстративно се огледа наоколо, отново насочи лукавия си поглед към Калан.

— А дали Господарят Рал е с вас, Майко Изповедник? Двамата с него сте решили да посетите Печалните територии и отдалеченото село Стройза, така ли?

Веждата на Калан потрепна.

— Къде?

Той махна с ръка около себе си.

— Стройза. Нима не знаете къде се намирате?

— Мога ли да ви услужа с нещо, абат Драйър? — попита Естер, за да привлече вниманието му, очевидно опитвайки се да избави обърканата Калан от въпросите му.

Той й отвърна с престорена усмивка.

— Дошли сме само да проверим дали няма да намерим доброволци, които биха искали да дойдат с нас и да ни помогнат в Абатството.

После отново насочи вниманието си към Калан, очевидно далеч по-заинтригуван от неочаквания гост на селото. В същия момент жената, която беше влязла заедно с него, пристъпи напред.

Калан остана потресена, когато видя, че тя е Морещица. Още по-изненадващото обаче беше, че не я познаваше.