Третото кралство

Тридесет и четвърта глава

ВЗЕЛ ОКОНЧАТЕЛНО РЕШЕНИЕ да отиде в Третото кралство да търси Зед, Ничи и останалите, Ричард насочи вниманието си към Калан и провери дали всичките й рани изглеждат добре лекувани. Саманта запали още няколко свещи, за да вижда той по-добре, след което продължи да наблюдава безмълвно как той докосва бузата на съпругата си и беззвучно се моли на добрите духове да бдят над нея.

— Ще ми трябват провизии за из път — каза, докато приглаждаше косата на Калан. — Дали ще можеш да ми набавиш някои неща?

Саманта кимна.

— Добре. Ще набавя припаси за нас двамата. Ще събера каквото ще ни е необходимо за подобно пътуване.

Ричард вдигна поглед.

— Припаси само за мен, Саманта. Ти няма да ходиш никъде.

— Напротив, идвам с вас — заяви тя спокойно с изпълнен с желязна непоколебимост тон.

— Прекалено опасно е. Сама го каза.

— Зная, че е опасно. Тъкмо затова трябва да дойда с вас.

— Щом е прекалено опасно за мен, за теб категорично е твърде рисковано. Нямаш и бегла представа как да се справяш в такива опасни ситуации.

— Съвсем добре си се справих с онези ходещи трупове, които ме гонеха по петите — измърмори тя под нос, след което отиде до сандък в отсрещния край на стаята и отвори капака му.

На Ричард не му се спореше за това. Отново насочи вниманието си към Калан и си пожела да се събуди, преди той да замине. Искаше да й разкаже толкова неща. Тя нямаше никаква представа за всичко, което се беше случило. Вероятно последното, което помнеше, беше как е заловена от Джит, как тя я е вплела в стена от трънливи клони и източва кръвта й до последната капка. Не беше разбрала, че Зед, Ничи и Кара са дошли да им помогнат да се измъкнат. Нямаше никаква представа за загадъчните същества, които ги бяха нападнали с намерението да я изядат жива.

Не му се искаше да я оставя в неведение за всички скорошни събития. А въобще пък нямаше желание да я оставя в неведение относно това накъде е тръгнал и по каква причина. Тя също беше безпомощна пред такъв враг. Ала да я чака да се събуди, в действителност означаваше да застраши живота й още повече. Първото му задължение беше да намери начин да освободи тялото й от гнусната зараза на смъртта. За да го стори, трябваше да намери Зед и Ничи.

— Дарбата ви не действа — обади се Саманта, докато ровичкаше из съдържанието на сандъка. — Моята обаче действа. Ще имате нужда от мен там.

— Мечът ми е с мен.

— Чудесно. И все пак не можете да си послужите с дарбата си. — Тя измъкна малка пътна чанта и посочи към тунела в задната част на стаята. — Та вие даже не можете да преминете един щит без моята помощ. Какво ще направите, ако ви потрябва някоя проста магия като тази? Аз може да съм млада и неопитна и признавам, че имам още много да уча, но моята дарба поне си работи.

Ричард си даде сметка, че тя няма реална представа за опасността, пред която се кани да се изправи, ала той не разполагаше с достатъчно време да й обяснява.

— Оценявам загрижеността ти, но ако те взема с мен, само ще ме затрудниш още повече. Сражавал съм се в много битки без помощта на дарбата. Ще се оправя.

Тя отвори капака на чантата и провери съдържанието й.

— Има неща, които мога да върша посредством дарбата си, неща, на които ме е научила майка ми и които знам как да правя, неща, от които може да имате нужда. В края на краищата излекувах онези ужасни рани от ухапване, нали така?

— Наистина го направи — призна Ричард. Изпитваше благодарност към Саманта, задето беше проявила толкова голяма смелост и беше сторила онова, от което така се страхуваше, за да спаси живота на Калан… а и неговия. — И аз дълбоко го оценявам. Ала случаят е друг сега.

Както се беше навела над сандъка и тършуваше вътре, тя извърна глава и го изгледа през рамо.

— Аз смятах вашия план за налудничав, но вие ме убедихте, че е жизненонеобходимо да идете там и да се опитате да спасите приятелите си. — Тя измъкна нож в капия, огледа го за миг, след което го пъхна в чантата. — Вие ме убедихте, че най-вероятно животът на всички ни зависи от това. Бяхте прав.

И при положение че наистина е така съдбоносно, с което съм съвсем съгласна, значи трябва да дойда с вас, за да помогна и да се уверя, че ще успеете. — Тя заби нос в сандъка. — Смятате ли, че ще ни трябва сапун?

Без да чака отговор, тя го грабна и го мушна в чантата.

— Няма значение, по-добре да го взема.

— Саманта, чисто и просто е прекалено опасно да идваш с мен — заяви той спокойно, но окончателно.

Безпокоеше се за Калан и искаше вече да тръгва, за да й осигури помощ. Саманта само щеше да го забави. Не беше в настроение да спори, но се надяваше, че момичето поне ще разбере, че той има основателни причини да не й позволява да предприеме такова пътуване.

— Като нищо ще те убият. А аз никога няма да си простя, ако те оставя да дойдеш с мен и ти се случи нещо ужасяващо.

Тя го измери с изпълнен с нетърпение поглед.

— Ако не сполучите с начинанието, заради което сте се отправили натам, Господарю Рал, значи ще загинете, а ако вие загинете, загива и Майката Изповедник, загивам и аз, както и всички останали. Сам го казахте. Поставяте моята безопасност пред тази на Майката Изповедник и пред възможността да спасите всички.

Аз бих могла да ви помогна, а на вас може да ви дотрябва моята помощ. Мога да използвам дарбата си, за да ви измъкна от беда. Може пък тъкмо това да се окаже решаващо и да ви помогне да спасите приятелите си и да постигнете успех.

Даже да ми коства живота, колкото и малко да мога да сторя, може тъкмо това да се окаже помощта, от която се нуждаете, за да спасите хората от моето село, както и всички останали. Спрете да се тревожите за една-единствена млада жена, а се съсредоточете върху успеха на мисията си. Спомнете си за всички онези думи, които изчетохте оттатък, и колко важно е посланието им.

Вие сте доста умен мъж. Би трябвало да съзрете разумността в думите ми.

Ричард понечи да възрази, но Саманта вдигна пръст и го накара да замълчи, преди да й е отговорил.

— Нима наистина смятате да откажете помощта на дарбата? Това ли ви е планът? Да се оправяте без онова, което може би ще промени всичко?

— Планът ми е да се движа бързо, да нападна изневиделица и да се измъкна. Ти ще ме забавиш.

Тя вдигна вежди и му напомни:

— Ами ако си счупите крака в някоя дупка на язовец, докато бързате, кой ще ви помогне? Тръгвам с вас, Господарю Рал, и няма какво да обсъждаме повече.

Ричард изпусна продължителна въздишка.

— В думите ти има много разум, Саманта, наистина е така, ала аз знам доста повече за тези неща от теб. С години съм се сражавал във войната със Стария свят. На теб не ти се е налагало да се сблъскваш дори с някакво бледо подобие на опасностите, които се крият там.

— Тези опасности дойдоха тук, в моя дом, да търсят мен, забравихте ли? — Тя сви едното си рамо и отвърна поглед от очите му. — А и може би майка ми е била пленена заедно с вашите приятели. Сам го казахте. Ако има дори нищожен шанс да помогна в спасяването й, тогава искам да дойда и да се уверя, че ще я измъкнем от тези дяволски канибали.

Ричард се беше досетил, че това може да има нещо общо с решимостта й.

— Разбирам как се чувстваш. Наистина те разбирам. И ти обещавам, че ако е в плен, аз ще се боря за нея, за да я измъкна оттам, както ще се боря и за моите близки. Но ще се справя сам. Не мога да ти позволя да дойдеш с мен.

Тя се изправи срещу него.

— Добре. Вие сте Господарят Рал. Направете каквото сметнете за най-добре. — Тя опря малките си ръчички върху хилавите си хълбоци, вирна глава и го изгледа сериозно. — Ала, разбира се, сам се досещате, че ако не ми разрешите да дойда с вас, аз просто ще ви последвам. Няма как да ме възпрете да тръгна подире ви. Само че, като сме разделени така и всеки се движи сам, вместо да пътуваме заедно, ще е много по-опасно и за двама ни. Би било по-добре да се придвижваме заедно. Така вие ще сторите каквото можете, за да ме защитите, а аз от своя страна ще дам всичко от себе си да защитя вас.

Така или иначе, независимо дали заедно с вас, или следвайки ви по петите, аз тръгвам. Това е положението.

Ричард стисна здраво устни, докато претегляше решимостта в тъмните й очи.

— Упорито малко момиче си ти.

— Не момиче — уверено каза тя. — Саманта, магьосница в служба на Господаря Рал.

Ричард не успя да сдържи усмивката си.

— Така си е. Е, ами като гледам, не ми оставяш голям избор, а и в думите ти виждам някои основателни съображения. — Поклати глава като че на себе си. — Добре тогава, ще те взема с мен.

Саманта се усмихна.

— Няма да съжалявате, Господарю Рал.

— Надявам се да си права и се надявам ти да не съжаляваш. Тогава да побързаме и да набавим припаси за двама ни. Освен това искам някой да наглежда Калан, докато ни няма.

— Естер ще я пази.

Ричард кимна.

— Защо не идеш да я извикаш? Преди да тръгнем, трябва да й разкажем нещичко от онова, което научихме, за да може тя да предупреди другите и да обясни на Калан какво се е случило, щом се събуди.