Третото кралство

Петдесет и пета глава

НЕ САМО ЧЕ КАЛАН не познаваше Морещицата, ами жената беше облечена в черна кожа.

Калан ги беше виждала да носят кафява, бяла и разбира се, червена кожа. Ала никога не беше виждала Морещица в черно.

Това беше смразяваща гледка.

За миг Калан се усъмни в първоначалната си преценка и се запита дали жената наистина е Морещица. Косата й беше прилежно опъната назад и прибрана в плитка — прическа, характерна за всички Морещици, — ала това не доказваше нищо… Не прическата правеше Морещицата това, което е. Нито пък коженият костюм, даже да не беше в такъв непривичен цвят. Нито дори съвършената фигура на високата жена или пък опасното й изражение непременно означаваха, че е Морещица.

Много жени можеха да носят косите си по този начин и да си облекат кожени дрехи, с които да заприличат на Морещици. Не видът превръщаше Морещицата в това, което е. Беше възможно дори тази жена да се преструва по искане на надутия абат. Безспорно това се вписваше в представата на Калан за Лудвиг Драйър като човек, който ще иска да се направи на важен, като води такава жена със себе си.

Онова, което тревожеше Калан обаче, беше простичката на вид червена палка, висяща на изящна златна верижка на дясната китка на жената. Тя бележеше принадлежността й към съсловието на Морещиците. Тя убеди Калан, че жената наистина е една от тях. Само те притежаваха Агиел. Трудно й беше да си представи, че някоя жена ще носи изкуствен Агиел само за да изиграе някаква роля. Ако я хванеше да се опитва да направи подобен номер, една истинска Морещица щеше да я одере жива.

Студените й сини очи бяха приковани в Калан.

— Опасявам се, че наскоро ни сполетяха много големи беди — каза Естер, като се постара да прозвучи извинително, — така че, съжалявам, ала никой от нас не би бил в състояние… да се нагърби доброволно с помощ за пророчествата в Абатството.

— Беди ли? — попита абатът, видимо изненадан от чутото. — Какви беди по-точно?

Калан остана с впечатлението, че той прекрасно знае какви точно са бедите, макар тя самата да нямаше представа за какво говори Естер.

Погледът на Естер се залута наоколо. Понечи да подсуши ръцете си, докато се мъчи да измисли какво обяснение да даде.

— Ами, ех, ами преживяхме нападение. Селото ни беше нападнато.

— Нападнато! — Абатът звучеше откровено стъписан и дори загрижен. Калан не вярваше в неговата искреност. — Ами че това звучи сериозно.

— Боя се, че наистина беше така — съгласи се Естер и яростно закима. — Много сериозно.

— И то в мирно време? В провинция Фаджин? Епископът силно ще се разтревожи, като чуе, че такава беда се е случила в обичната му земя. Ханис Арк няма да се зарадва, щом разбере, че хората му са били нападнати. Никак няма да е доволен, уверявам ви в това.

— Сигурна съм, че няма — тихо се съгласи Естер.

Абат Драйър се приведе към нея.

— Кой ви нападна?

Естер се прокашля.

— Ами, нали виждате, бяха едни… Е, честно казано, не знам как бих могла да ги опиша най-добре.

— Най-простият начин обикновено е най-подходящ — каза абатът този път с леден тон, като изправи гръб и сключи ръце.

— Ами — запелтечи Естер, — бяхме нападнати от тези, тези… мъртви хора.

Абатът се смръщи и отново се наведе към нея.

— Мъртви хора ли казахте?

Тонът му накара Естер да се отдръпне назад..

Калан пак се обърка и се зачуди дали не е възможно отново да е потънала в онзи безбрежен, трептящ, блуждаещ призрачен свят. Имаше чувството, че беше впримчена в него цяла вечност. Питаше се дали наистина не е така и всичко това не е част от него.

Ала напрежението във въздуха не беше мираж. Тя никога не беше харесвала абат Лудвиг Драйър, но в миналото, в качеството си на Майка Изповедник, тя винаги бе разчитала на превъзходството на положението си и той го знаеше. Последно си беше имала вземане-даване с него в Народния дворец, на церемонията и приема за сватбата на Кара и Бенджамин. Абатът беше създал големи неприятности, като настояваше Калан и Ричард да разкрият на всички пророчествата и чрез техните насоки да управляват Д‘Харанската империя.

През онези дни Лудвиг Драйър беше предизвикал големи вълнения сред водачите на различните територии, като ги беше убедил, че хората имат право да знаят пророчествата. Калан подозираше, че също така беше подстрекател на убийство.

Макар преди да не беше изпитвала страх от този мъж, сега беше различно. Този път се чувстваше особено уязвима.

Разбира се, колкото слаба и болна да се чувстваше, тя винаги можеше да се опре на Изповедническата си сила, ако се наложи. Тази мисъл й носеше утеха. Не беше беззащитна. Далеч не.

Само едно леко докосване и с абат Лудвиг Драйър беше свършено. Нямаше да има никакъв шанс срещу нейния допир. Би било мъдро от негова страна да проявява по-голяма предпазливост.

— Нарекохте ги мъртви хора — повтори той, тъй като Естер изглеждаше твърде сплашена, за да продължи, твърде уплашена, за да дообясни какво има предвид.

Играеше си с едно копче на джоба си, докато Драйър се взираше в нея и я чакаше да продължи.

Морещицата беше вперила свирепия си немигащ поглед в Калан.

— Ами, да. Поне приличаха на мъртъвци, де — припряно обясни Естер. — Знам, че звучи налудничаво, а и не мога да предложа някакво обяснение. Казвам ви само какво видяхме. Бяхме нападнати от мъже, които приличаха на току-що изкопани от гроба трупове. Изглеждаха като ходещи мъртъвци. Появиха се изневиделица сред нас и избиха много от хората в селото. Раниха даже още повече.

Калан си помисли, че наистина думите й звучат налудничаво, ала Естер не й приличаше на побъркана.

— Нима? — попита провлечено абатът. После се обърна към Морещицата. — Мъртъвци. Ти чувала ли си някога за нещо подобно?

Русата жена отвърна на погледа му и поклати глава.

— Не бих казала, че съм чувала.

Абатът отново заговори на Естер:

— И как успяхте да възпрете тяхното нападение?

— Господарят Рал ги изби.

Той вдигна вежда.

— Стори ми се, че казахте, че са били мъртъвци. Как е могъл да убие хора, които вече са били мъртви?

— Е, не точно уби. — Тя махна с ръка насам-натам. — По-скоро ги накълца на парчета. Посече ги на малки части, които после ни нареди да изгорим.

Той въздъхна тежко.

— Ах, добре, слава на небесата, че Господарят Рал поне е бил наблизо. Иначе неприятната случка е можело да се превърне в касапница.

— Да — съгласи се Естер, — така щеше да стане, ала въпреки това за хората тук беше ужасно мъчение. Мнозина загубиха живота си. Много други бяха тежко ранени. Всички ние все още се опитваме да се съвземем от случилото се и да помогнем на ранените, които страдат.

— Аз без съмнение разбирам, че хората в Стройза си имат големи грижи в този момент — каза смръщено абатът, като потърка замислено с палец брадичката си. — Може би ще успеем да намерим все някой, който доброволно ще пожелае да заеме мястото на хората от вашето село.

Естер бързо преклони глава.

— Вашата съобразителност би означавала много за нас, абате.

Потънал в размисли, той погледна към Калан.

— Какво правиш тук, Драйър? — попита го Калан със студен глас, за да сложи край на лицемерните приказки.

Той сви рамене с усмивка.

— Е как, търся помощ във връзка с пророчествата, Майко Изповедник, нищо повече. Аз съм просто смирен слуга на епископ Ханис Арк. Снабдявам го с пророчества, които да му помагат в управлението на провинция Фаджин. И може да се каже, на другите територии, които така скоро се присъединиха към него в търсене на напътствията, които той би могъл да им даде.

Естер се примъкна малко напред, все така играейки си с копчето. Посочи към Калан.

— Абат Драйър, страхувам се, че Майката Изповедник е доста болна. Самата тя е преминала през ужасни изпитания. Аз просто я наглеждах. Много е слаба и се нуждае от отдих.

Сигурна съм, че бихте желали тя да получи тази жизненоважна почивка, за да се възстанови възможно най-бързо. — Естер вирна лекичко брадичката си. — Убедена съм, че Господарят Рал ще ви бъде благодарен за проявеното разбиране към неотдавна преживените от съпругата му страдания и ще ви бъде признателен, ако я оставите да си отдъхне.

За момент Драйър впери поглед в жената с онази негова замръзнала усмивка, след което демонстративно се огледа наоколо.

— Господарят Рал… Значи, той е тук все пак, така ли? Разсякъл е онези мъртъвци на парчета, значи, сигурно е някъде наоколо. Бих искал лично да го поздравя от името на всички хора, които живеят не само в Стройза, а и в цялата провинция Фаджин, за помощта и проявената смелост във възпирането на тази така страшна заплаха. За пореден път се е проявил като защитник на невинните. Бих искал лично да му благодаря.

Естер прочисти гърлото си.

— Страхувам се, че му се наложи да замине… за кратко. Всеки момент трябва да се завърне. Убедена съм. Съвсем скоро.

— Разбирам. — Абатът приглади дрехата си. — Е, през това време… Самият аз притежавам известен лечителски талант. Най-добре да предложа услугите си, така да се каже, и да помогна на нашата скъпа Майка Изповедник.

— Ала Саманта вече… — Гласът на Естер заглъхна, щом той впери в нея свирепия си леден поглед.

Жената отстъпи крачка назад и той отново насочи вниманието си към Калан, като се приближи и коленичи до нея. Протегна ръка и докосна челото й. Тя отдръпна главата си назад, така че да не може да я достигне, и същевременно протегна ръка да го отблъсне.

— Няма да е необходимо. Сега се нуждая само от почивка.

Преди да успее да го спре, той отблъсна ръката й.

— Хайде, хайде, Майко Изповедник, не се стеснявайте да приемете скромното ми предложение да ви помогна. Ще отнеме само миг да видим дали има нещо, което бих могъл да сторя.

Той допря два пръста до челото й. Съсредоточи се и наведе глава.

— Само да проверя и да видя…

Лицето му придоби най-чудатото изражение. Той рязко вдигна очи и срещна погледа й.

В следващия момент крайчетата на устните му се разтеглиха във възможно най-тънката усмивка и той се наведе назад.

— Ами — каза накрая, — изглежда, неотдавна сте била лекувана. И то доста добре. Мога да го усетя. Долавям остатъчното действие от дарбата, чрез която са ви лекували.

Естер хвърли бърз поглед на Калан.

— Както ви казах, Сами й приложи някакво лечение. Тя каза, че Майката Изповедник се нуждае единствено от почивка сега.

Абатът се изправи и хвърли многозначителен поглед на Морещицата.

— Смятам, че състоянието й е достатъчно добро, за да пътува. Аз мога да й предложа безценна помощ във възстановяването, щом я отведем в Абатството.

— Не — отсече Естер по-твърдо въпреки страха си от този мъж. — Не, тя се нуждае от почивка точно в този момент, на това място. Господарят Рал би искал тя да си почива. Не би искал да я местят.

Абатът небрежно махна с пръст към Естер. Жената изтръпна. Пръстите й потрепериха и тя замига объркано. Задъхана като от болка, тя отстъпи няколко крачки назад. Калан не беше сигурна какво точно й е направил, ала вече беше станало пределно ясно, че той притежава могъща дарба, с която причинява болка на Естер.

През цялото време, докато бяха в Двореца, абат Драйър беше укривал този важен факт и така и не им беше разкрил, че притежава дарбата.

— И така — той приседна до Калан, — аз мисля, че трябва да дойдете с нас. В Абатството ще можем да се грижим по-добре за вас.

— Страхувам се, че трябва да отклоня любезната ви покана — със смразяващ глас отвърна тя.

Абат Драйър се вгледа в нея за миг, без да показва емоция, след което се обърна към Морещицата.

— Моля те, доведи Майката Изповедник. Аз ще ви чакам отпред.

Мъжът сграбчи Естер за ръката и я избута пред себе си вън от стаята. Поспря се за момент на входа и отново погледна към Калан.

— Морещиците могат да бъдат доста убедителни. Съветвам ви да й съдействате, докато ви помага и ви придружава до каретата, която ни чака.

След тези думи той си тръгна и затвори вратата след себе си.