Третото кралство

Осма глава

РИЧАРД НЕ РАЗБРА какво има предвид тя с думите, че бил избраник. Но му беше страшно трудно да се задържи на крака, а и имаше далеч по-големи грижи в момента.

— Ще помогнеш ли на Калан в такъв случай? И двамата се нуждаем от помощ, но искам първо да помогнеш на нея. Трябва да знам, че е вън от опасност.

По нежните черти на лицето на Сами се изписа мъчително безпокойство.

— Тя е Майката Изповедник.

Ричард не беше съвсем сигурен накъде бие с това.

— Така е.

Сами потрепна леко и отвърна поглед встрани, очевидно уплашена да зададе въпроса си.

— Ами няма ли… такова… Няма ли силите й да ме наранят? Когато се спусна в същността на личността й, няма ли да бъда пометена от силите й на Изповедник?

Ричард вече клатеше глава, още преди да беше спряла да говори.

— Не, не става така.

— Откъде сте сигурен? Казахте, че не знаете много за магията.

— Защото освен мен преди са я лекували магьосник и магьосница. Никой от нас не е пострадал. Нещо повече, по-рано днес една магьосница бе започнала изцелението й, но бяхме нападнати, преди да успее да приключи. Силите на Калан няма да ти навредят. За теб не е опасно да я лекуваш. Така че ще го направиш ли?

Сами стисна силно устни. После те се изкривиха, докато претегляше наум своите съмнения. Най-сетне кимна.

— Ще се постарая, Господарю Рал. Ще сторя всичко по силите си.

— Нищо друго не искам.

Сами приклекна до Естер и се приведе над Калан. Наклони глава, за да вижда по-добре, и се вгледа в спокойното й лице.

— Красива е — каза през рамо.

Ричард кимна, като се опитваше да прояви разбиране към крехката възраст на Сами и да не показва възбудата и нетърпението си. Опасяваше се, че ако не внимава, може да я изплаши и тя да не успее да се съсредоточи достатъчно върху текущата си задача. Стомахът му беше свит на топка и животът на Калан висеше на косъм, така че не му беше лесно да си придаде безгрижен вид пред момичето.

— Душата й също е красива. В момента се нуждае от помощ. От нас зависи да й я предоставим. Може би е най-добре да започнеш от дребните неща. Да се съсредоточиш върху излекуването на някой от разрезите по ръцете й. Така ще правиш онова, което вече умееш. След като се почувстваш по-уверена с усещането да я лекуваш, можеш да продължиш нататък и да се заемеш с по-сериозния й проблем.

Сами кимна, предложението й беше допаднало.

— Звучи като съвет, който би дала майка ми.

Тя внимателно хвана по-възрастната жена за лакътя и я отблъсна по-назад. Естер се отмести от пътя й, като междувременно издърпа и кофата с кървава вода.

— Не бързай и премисляй действията си, дете — посъветва я Естер. — Майка ти те е обучила добре. Знам, че можеш да се справиш.

— Ще сторя всичко по силите си — каза Сами и положи ръка на корема на Калан, за да усети бавното й дишане. — Надявам се да е достатъчно — прошепна сама на себе си.

Естер застана встрани и ги загледа разтревожено.

— Сами, майка ти щеше много да се гордее с теб. Щеше да каже, че можеш да го направиш и че всичко сега е в твоите ръце.

Сами, вече започнала да се съсредоточава над задачата си, отговори с отнесено кимване. Докосваше за миг различни рани по ръцете на Калан и ги преценяваше с дарбата си. Пръстите й опипаха мястото на стомаха, което вече беше почти напълно излекувано от Зед. Ръката й се задържа там, сякаш правеше оценка на свършената работа или може би се надяваше да се поучи от нея.

Най-сетне момичето се премести от другата страна и застана на колене над главата на Калан. Наведе се напред и отмахна няколко кичура коса от лицето й, след което притисна длани в слепоочията й. Разперените й върху бузите на Калан пръсти изглеждаха толкова малки и нежни, че Ричард се уплаши, че не притежава необходимата сила за подобна трудна задача, какво остава за опита, за да я изпълни.

Напомни си, че сам беше лекувал хора без какъвто и да е опит или обучение. Допусна, че в това отношение Сами е много по-подготвена, отколкото бе той. И все пак ставаше дума за Калан и той не успяваше да заглуши безпокойството си, нито да укроти бясно препускащото си сърце.

Очите на момичето се завъртяха в орбитите и клепачите й се затвориха. Притиснала главата на Калан между дланите си, Сами изпъна ръце и килна глава назад в опит да извика необходимата й сила.

Преди време Ричард беше установил, че притежава уникалната способност да вижда как дарбата излъчва енергия около магьосниците. Видя аурата и около Сами в мига, в който тя се отвори за силата на дарбата си. Наподобяваше трепкащи, цветни изкривявания на въздуха около нея, нещо подобно на горещите вълни над лагерен огън.

Ричард беше виждал и преди аурите на хора, притежаващи дарбата. Изпита облекчение при вида на тези признаци на сила, които трептяха във въздуха около момичето. Макар аурата на Сами да не се доближаваше по мощ до много от онези, които беше виждал, особено в сравнение с тази на магьосница като Ничи, без съмнение в пространството около нея проблясваше тъкмо дарбата.

Надяваше се силата й да е достатъчна.

Той се заслуша в тихото съскане на свещите, докато Сами отново се надвеси напред и сведе глава в съсредоточеността си. Той знаеше какво изпитва тя, какво е чувството да се разтвориш в човека, на когото се опитваш да помогнеш, да се потопиш в съществото му, да пребиваваш в интимна близост с най-съкровеното му. Наблюдаваше бавното потрепване на пламъка на свещите и стичането на разтопения восък. През цялото време се чудеше какво ли изпитва Сами, какво ли усеща вътре в Калан.

Внезапно няколко от свещите в стаята угаснаха едновременно. Погледът на Ричард се стрелна из малкото помещение в търсене на сенки.

Сами изпищя и скочи на крака.

Ричард също се изправи от изненада. Естер се отдръпна.

Преди да успее да я попита какво се е случило, Сами закрещя пронизително с вик, очевидно породен от неистова паника. Ръцете й се мятаха на всички посоки и тя заотстъпва невиждащо назад, докато главата й не се удари в каменната стена. Обхваната от ужас, тя продължи да пищи, неспособна да отиде по-назад, и започна да замахва срещу въздуха, изплашена до смърт. Главата й се мяташе от едната страна на другата, сякаш не искаше да поглежда онова, което виждаше.

Пронизителните писъци бяха мъчителни. Естер уплашено отстъпи колкото можеше по-назад. В мига, в който Сами понечи да избяга в преддверието, Ричард я хвана и здраво обгърна тънкото й телце, за да не се изплъзне. Дългите й ръце се мятаха като обезумели, сякаш се опитваше да избяга от нещо, което само тя можеше да види. През цялото време не спря да крещи с нечовешки ужас и да се мята в ръцете на Ричард в опит да се измъкне.

Той обхвана плътно телцето на гърчещото се момиче, докато най-накрая успя да прибере вършеещите й ръце и да ги притисне от двете страни на тялото й.

— Сами, какво има? Какво се случа!

По бузите й се стичаха сълзи.

— Видях в нея…

— Всичко е наред. Вече си в безопасност. Какво видя?

Когато се извъртя в ръцете му и го бутна с истерични писъци, за да се опита отново да избяга, той я стисна силно за раменете и я застави да остане на място. Въпреки раните му момичето не можеше да се мери с неговите мускули.

— Сами, кажи ми какво видя!

— Видях… — Беше единственото, което успя да промълви помежду хлипанията.

Ричард я разтърси.

— Сами, престани. В безопасност си. Няма какво да те нарани. — Той отново я разтърси. — Престани веднага. На карта е заложен животът на много хора… Може би дори този на майка ти. Трябва да се овладееш и да ми кажеш какво става. Няма как да ти помогна, ако не знам какво има. А сега ми кажи какво видя в Калан?

Сами се тресеше от глава до пети, а по лицето й се стичаха сълзи.

— Видях какво се крие в нея — изхленчи.

— Какво искаш да кажеш? Какво си видяла?

Лицето й се изкриви от ужас.

— Видях смъртта.