Третото кралство

Осемдесет и първа глава

ЛУДВИГ ДРАЙЪР СЕ НАМРЪЩИ и се изправи. Не така звучаха пророчествата обикновено, ала като се имаше предвид цялата старателна подготовка, не се съмняваше, че в същността си думите й са пророчески.

— Те идват ли? Кой идва?

— Онези, които имат зъби — отговори жената с груб, дрезгав глас. — Те идват да ви погълнат.

Лудвиг още повече се намръщи. Това беше най-странното пророчество, което някога беше чувал. Ала и преди беше ставал свидетел на подобно явление. В редки случаи вместо мъгляво пророчество хората, които беше подготвил, получаваха видения за непосредственото бъдеще, виждаха какво става на някое друго място в света в същия момент и какво предстои да се случи.

— Онези, които имат зъби ли?

— Полумъртвите дяволски изчадия — прошепна жената. — Те идват.

Лудвиг направи кисела физиономия.

— Не разбирам.

— Той разбира.

— Той ли? Кой? Какви са тези бръщолевения? Кой разбира и какво точно разбира? Трябва да бъдеш по…

— Той знае какво вършите, Лудвиг Драйър, освен това знае, че ще го предадете. Сега е заедно с дух, дошъл отвъд воала, дух от света, в който мога да виждам сега, дух, който знае за вашата измяна. Кралят дух е разказал на Ханис Арк с какво се занимавате, какво сте извършили, за тайните ви предателства и за онова, което се каните да сторите.

Ханис Арк знае за измамите ви и за всичко онова, което сте укрили от него, знае за жаждата за власт, стаена в сърцето ви. Знае също така, че в своята суета сте започнали да се възприемате като Господар Драйър. Знае всичко. Кралят дух му е казал всичко.

Преди всичко кралят дух знае за вашите вмешателства в Отвъдния свят… неговия свят.

Двамата с Ханис Арк са изпратили шун-тук… полухората… да претърсят Абатството, за да изпият кръвта ви и да изтръгнат сърцето ви. Заради измяната ви той ги е пратил да оглозгат плътта от костите ви. Те идват. Те идват.

Лудвиг усети как струйка пот се стича между лопатките му. Косъмчетата на ръцете му настръхнаха и започна да го обзема паника.

Вдигна очи към Морещицата. Тя изглеждаше объркана и, меко казано, разтревожена. Като видя страх в очите на Морещица, сърцето на Лудвиг запрепуска още по-бързо. В края на краищата се предполагаше тя да го защити.

Ала тя знаеше какво представляват шун-тук. Имаше причина да изпитва страх.

Той грабна нож от малката масичка встрани и преряза гърлото на жената. Тя се бореше да си поеме дъх през клокочещата кръв. Окованите й счупени ръце се замятаха за кратко, след което тя клюмна и се успокои, докато кръвта изтичаше през раната на гърлото.

Ерика вдигна поглед.

— Какво ще правим сега?

Той облиза устни, а умът му препускаше.

— Трябва да узнаем повече. Нещо по-съществено. Трябва някой по-висококачествен човек да застане на пресечната точка между двата свята, някой по-запознат с тези неща, който по-лесно ще извлече сведения от отвъдното за нас.

— Майката Изповедник ли?

Лудвиг Драйър кимна.

— Започна ли вече да я подготвяш?

— Да, абате. Оставих Ото, евнуха, да започне подготовката, да й причинява болка. Дора надзираваше работата, за да се увери, че основите за предсмъртната агония са положени правилно. Аз лично гледах как се мъчи.

Лудвиг кимна, ала мислите му блуждаеха другаде.

— Не можем да си позволим да чакаме повече. Вземи още една Морещица да ти помогне. — Той се вторачи в сините очи на Ерика. — Ела да ме повикаш, веднага щом… — Той посочи сгърчената фигура в краката си, от която по пода се лееше кръв. — Веднага щом я докараш до ръба.

— Искате да кажете да се опитам да я доведа по-бързо до края, така ли? Това е опасно. Може да го подмине прекалено бързо и накрая да я изгубим напразно.

— Няма друг начин. Трябва да я пришпорим. Поне да се опитаме.

— Абате — каза тя, а в гласа й се долавяше настойчивост, — не смятате ли, че вместо това трябва да се махаме оттук? Не трябва ли да бягаме? Искам да кажа, че ако Господарят Арк е изпратил полухора и в този момент те идват насам, вероятно не разполагаме с много време.

Лудвиг не можеше да събере мислите си. Огледа се наоколо така, сякаш търсеше някакво спасение.

— Да, да, разбира се, може и да имаш право. Ти се приготви. Погрижи се да подготвят каретата и да ни чака. Междувременно някоя от другите веднага да започне работа по Майката Изповедник. Трябва да научим повече. Дора. Изпрати Дора. Нейната припряност ми се струва подходяща за тази задача. Внезапните й пристъпи на жестокост може би са тъкмо онова, от което се нуждаем. Остави я поне веднъж да прави каквото поиска.

Ерика изглеждаше скептично настроена, но въпреки това се отправи към вратата.

— Ще изпратя Дора там незабавно… И ще подготвя необходимото за заминаването ни.

Беше излязла в коридора едва преди миг, когато изтича обратно вътре с широко отворени очи.

— Абате… Трябва да тръгваме, веднага.

— Какво? Няма начин вече да са…

Ерика го сграбчи за ръката и го извъртя към прозореца.

— Вижте! Погледнете към онези хълмове ето там, в далечината. Виждате ли ги? Всички изглеждат еднакво. Това са шун-тук.

Лудвиг се ококори напред невярващо, а след миг изрева от ярост към Ханис Арк, задето му беше причинил всичко това. Не беше справедливо.

— Накарай Дора да доведе Майката Изповедник. Налага се да я вземем с нас.

Той понечи да се отдалечи, ала Ерика стисна ръкава на палтото му.

— Струва ми се, че не можем да чакаме толкова дълго. — Тя посочи през прозореца. Белезникавите фигури вече заливаха далечните хълмове. — Скоро ще бъдат тук.

Той потърка шията си с ръка и се загледа през прозореца.

— Имаш право. — Тръгна към вратата. — Ала Майката Изповедник е твърде ценна, за да си позволим да я оставим тук. Не си прави труда да обясняваш на Дора, просто й нареди да вземе Майката Изповедник и да дойде при нас. Кажи й да побърза.

— Това също ще отнеме време. Докато й свали оковите и я доведе в конюшните, ще мине време. А ние ще трябва да чакаме.

— Права си. — Той навлажни устни с език. — Кажи й… Кажи й да доведе Майката Изповедник в цитаделата в Сааведра. С теб ще тръгнем веднага. Най-добре да се срещнем там.

— Ами ако не се измъкне оттук навреме?

Той ядно махна с ръка.

— Имаме ли друг избор? С теб трябва да избягаме веднага, докато още имаме този шанс. Ако тя успее да се измъкне, ще се присъедини към нас.

Ерика, изглежда, се успокои, щом чу, че той не възнамерява да ги чака.

— Значи, отиваме в Сааведра?

Той се отправи към вратата, а Ерика го следваше плътно.

— Аз знам какво иска Ханис Арк. Винаги е копнял да свали от власт династия Рал. Не го интересува провинция Фаджин. Намеренията му са простират по-далеч. Щом вече е привел в действие плана си, значи е тръгнал към Народния дворец заедно с народа шун-тук, за да завземе властта. Няма да се върне в Сааведра скоро… ако изобщо някога го стори. Това е последното място, на което ще му хрумне да ни търси.

— Звучи логично — каза тя, а гласът й отекна из каменното помещение заедно с енергичното тропане на ботушите.

— Нямаме нито миг за губене. Кажи на Дора да вземе Майката Изповедник и да дойде при нас в цитаделата в Сааведра. Не й обяснявай нищо повече. Аз ще повикам каретата. Ще се срещнем в конюшните.

Двамата хукнаха по коридора. По-късно щеше да мисли как да си отмъсти на Ханис Арк. Сега трябваше да избегне съдбата която той му беше предопределил.