Третото кралство

Седемдесета глава

ХАНИС АРК ПОВЕДЕ КРАЛЯ на мъртвите навън към зората на новия ден в света на живота. Орди от десетки хиляди полухора ги следваха на почтително разстояние. По-скоро на продиктувано от страх разстояние, помисли си той.

Ханис Арк се поспря, когато кралят прекъсна бавната си разходка, за да се наслади на раждането на новия ден. Тежки облаци скриваха небето и по-високите върхове. Воали мъгла се носеха толкова ниско, че забулваха билата на каменните кули.

Ронливите скални върхове напомняха на Ханис Арк на сбити туфи блатна трева, изсъхнала и вкаменена. Късчета от тях се откъсваха с времето, осейвайки земята с разчленени отломки, които страшно много приличаха на каменни пръсти.

Всичко в това място изглеждаше старо, порутено и мъртво. Тук-там разпръснатите храсталаци и закърнели дървета, вкопчили се в живота между зъбери и по-закътани местенца, изглеждаха полумъртви. Сякаш наистина животът и смъртта тук съществуваха в съдружие.

— Отдавна не съм бил в този свят — каза кралят дух с глас, който сякаш извираше от двата свята едновременно. — Хубаво е да се завърнеш. Най-сетне след всичко, което постигнах в Отвъдния свят, настана време да въдворя ред и по тези земи.

Ханис Арк наблюдаваше как току-що обединените дух и тяло съзерцават печалния свят на живота. Бяха постигнали всичко, което можеше да се постигне на това опустяло място. Вика беше подготвила заминаването им и се беше погрижила шун-тук да насъберат нужните за пътуването им провизии. Всичко беше готово.

— Бих искал да потеглим незабавно — каза Ханис Арк.

— А възнамерявате ли да вземете с нас и мъжа, чиято кръв използвахте? — попита го кралят, докато попиваше гледката на каменистата пустош така, сякаш се наслаждаваше на отрупано с цветя пъстроцветно поле.

— Ричард Рал ли? — Ханис Арк се усмихна сам на себе си. — Разбира се. Той трябва да бъде принуден да изпита болката и терзанието от загубата на силата и властта си, да изстрада унижението от краха да се срине от владетел на цяла империя до едно нищо.

— Разбирам — отвърна кралят, без да го удостои с поглед. — Значи, смятате да поемете риска и да се нагърбите с бремето да го замъкнете с нас само за да го унижите?

Ханис Арк се обърна към сияйния дух и се намръщи.

— Такова ми е намерението. Планирам своето отмъщение срещу династия Рал едва ли не цял живот. И най-сетне съм готов да поема господството над Д‘Харанската империя. А той ще бъде свидетел на това.

Сияйната фигура се усмихна така, както се смеят старците. Усмивката му не допадна особено на Ханис Арк, ала той все пак позволи на краля да се изкаже.

— Имам богат опит в подобни неща и мога да ви уверя, че мъжете, на които се случва да управляват цели империи, не биват унизени, когато изгубят властта си. Те изпитват единствено необходимост да сторят каквото е нужно, за да се върнат на върха и да си отмъстят. В крайна сметка нима вие се смирихте, след като загубихте семейството си? Не ми се вярва. Струва ми се, че сте се изпълнили с желание за мъст. Греша ли?

Ханис Арк не се беше замислял за това.

— Ами не, ала аз искам той да изстрада загубата на властта си.

Духът сви рамене.

— Копнеете за удовлетворение, което никога няма да получите. Могъщите хора не се терзаят и не жалеят за загубата на властта като изоставен любовник.

Ханис Арк съвсем се смръщи.

— Какво искате да кажете?

Кралят дух извърна лице към него.

— Върнахте ме от света на мъртвите, за да приключа недовършените си дела в света на живота, а в замяна аз съм се врекъл да ви помогна да поемете господството над този свят. Тъкмо това и правя.

— Като ме карате да се откажа от отмъщението към Господаря Рал, така ли?

Духът на Сулакан отново се усмихна.

— Знаете ли защо стоя днес тук, Господарю Арк?

Ханис Арк се поласка от обръщението на Сулакан, при все че не му се нравеше, че го подлага на разпит.

— Както сам казахте, защото аз използвах дарбата си да ви върна.

Ако Ханис Арк пожелаеше, той можеше да запрати духа на Сулакан обратно във всевечния свят. Ала засега, ако искаше планът му да се увенчае с успех, той се нуждаеше от онова, което единствено Сулакан можеше да му осигури. Освен това уговорката им беше напълно изгодна и за двама им, ала Ханис Арк имаше чувството, че има далеч по-голяма облага от него.

Духът се усмихна.

— Да, ала вие ме върнахте обратно, защото се нуждаехте от мен, а се нуждаехте от мен, защото преди много време аз се постарах да се превърна в незаменима ценност за точния човек. Можех да си позволя да изчакам. Разполагах с цяла вечност да чакам.

Вие бяхте първият човек, който прояви достатъчно далновидност да прозре възможностите, простиращи се пред нас, обединим ли дарбите и стремленията си.

Част от ползите, които нося, се крият в богатия ми опит. Моят опит в управлението би могъл да помогне за постигането на вашата цел.

Ханис Арк се навъси, тъй като не му харесваше, че се отнасят с него като с неопитен, второстепенен съучастник. Що се отнасяше до него, Сулакан беше подчиненият в техните взаимоотношения. В края на краищата той се беше завърнал в света на живота единствено благодарение на силите и способностите на Ханис Арк. Може и да беше разполагал с цяла вечност да чака, ала беше прикован в Отвъдния свят в продължение на хиляди години и щеше да остане там завинаги, ако Ханис Арк не го бе върнал обратно. Ако беше толкова умен, щеше да успее да се върне в света на живота и сам.

— И по какъв начин вашият опит ще ми помогне по отношение на Ричард Рал?

— Величието изисква онзи тип посвещение на целите, което показах аз и заради което стоя днес тук, в света на живота. Не оставих нищо да отвлече вниманието ми от моята цел. Така и вие показвате дълбоко посвещение на стремежа си да управлявате.

Ала искате ли да постигнете величие, няма място за отвличащи вниманието натрапчиви идеи. Подобно разсейване изсмуква енергията, необходима за постигането на целта. Затова ви попитах какво е по-важно за вас — да мъкнете този мъж с нас или да управлявате света.

Настроението на Ханис Арк ставаше все по-мрачно досущ като облаците.

— Няма причина да не направя и двете.

— По този начин ще властвате над един-единствен човек, вместо да се отдадете напълно на усилията да наложите властта си на цялото човечество.

— Твърдите, че Ричард Рал ще отклони вниманието ми и ще попречи на успеха ми ли?

Духът пак сви рамене.

— Светът е пълен с неща, които могат да ви разсеят. Задължението на владетеля е да ги сведе до минимум. Разсейването отнема от времето и енергията, вложени в първоначалната цел.

Ханис Арк погледна назад към млечнобелите полухора, до един убийци, пръснати безмълвни зад тях. После отново насочи вниманието си към духа, който го наблюдаваше.

— От деня, в който родителите ми бяха убити по заповед на човек от рода Рал, аз замислям отмъщението си, за да…

— И защо смятате династия Рал е поръчала убийството на вашите родители, защо са убили баща ви, владетел на малката, незначителна, отдалечена провинция Фаджин?

Ханис Арк замълча за миг и си позволи да почувства изгарящия досег на мъглата до татуировките по лицето му, докато гневът му малко се поуталожи.

— За да смачкат в зародиш възможността той да се издигне и да предяви претенции към властта.

Духът се усмихна.

— Тъкмо затова династия Рал е управлявала толкова дълго Д‘Хара, а династия Арк е ръководила само малката провинция Фаджин. Родът на Рал е бил съсредоточен върху самото управление, а не върху това да унизява вашия баща, като го кара да наблюдава как властват над него. Те просто са отстранили евентуалната възможност за оспорване на господството им. Ако вашата цел е да управлявате, то тогава трябва да управлявате.

— Вярвам, че мога да получа и двете.

— Така смяташе и бащата на Ричард Рал. Позволи на сина си да го разсейва твърде дълго, а накрая това му коства живота. Немалко мъже досущ като него са се проваляли, защото са били възпирани от човек, който никога не би се превърнал в пречка, стига да го бяха убили навреме. Ричард Рал е властелин на Д‘Харанската империя, защото е силен и решителен и защото Мрачният Рал не го уби, когато му беше времето.

Ричард Рал е изключително опасен мъж. Все пак той е фуер грисса ост драука. С него шега не бива.

Ако се вземате прекалено на сериозно, ако смятате, че можете да го контролирате във всеки един момент, ако вярвате, че мощта ви е достатъчна да го сломи и да го държите в подчинение, значи го подценявате. Подценявате го на свой риск. Може и да сте го заловили засега, ала във всеки един момент, в който е жив, той ще замисля убийството ви.

Нямаше да се превърне в Господаря Рал, водач на Д‘Харанската империя, в мъжа, който сломи император Джаганг и могъщия Стар свят, ако не го биваше много в това, което прави, а това, което прави най-добре, е да разгромява хората, които се опитват да го подчинят. В този момент вие сам се поставяте под негов прицел, превръщате се в негова главна мишена и ви уверявам, че той няма да отклони вниманието си от нея за нищо на света.

Ако е мъртъв, няма да се налага да се тревожите за нищо подобно и ще можете да се занимаете с господството над света.

Устата на Ханис Арк се разкриви.

— Колкото и да ми е неприятно да го призная, може би имате право. Този човек е доказал решимостта си.

Кралят дух се извърна, за да погледне Ханис Арк в очите.

— Властта е отмъщението, Господарю Арк. Убийте врага си сега, докато още имате шанс, а после се върнете към властването. Управлението ще бъде вашето възмездие.

— Каквото е вашето завръщане в този свят ли?

Сулакан му отправи мрачна, неприязнена усмивка.

— Аз ще бъда човекът, който в крайна сметка ще тържествува над всички онези, които си въобразиха, че могат да ме свалят от власт и да ме прокудят в безкрайните дебри на Отвъдния свят и в същото време да прогонят всички онези, които създадох — тук той махна с ръка към заобикалящата ги пустош, — на това забравено от духовете място. В крайна сметка се оказва, че те не могат да ни задържат отвъд някаква граница, нито дори в смъртта. Сега и двамата ще постигнем своето и ще получим възмездие.

Като управник на провинция Фаджин Ханис Арк не разполагаше с възможността да събере нужната за амбициозните си завоевателни планове армия. Малцина бяха под негово командване, а му беше необходим огромен брой хора, за да превземе обекта на своя интерес, а именно Народния дворец, и да управлява от традиционното седалище на властта на династия Рал. За да се домогне до своята цел, му трябваше армия.

А сега, благодарение на Сулакан, той беше получил онова, към което се стремеше. На негово разположение бяха не само полухората от народа шун-тук, ами и неизчерпаема армия от мъртъвци.

Със сключени зад гърба ръце, той най-после погледна мъдрия крал дух. Дух, който Ханис Арк държеше във властта си.

Покриването на тялото му с татуировките беше продължително, бавно и болезнено. Ала както се доказа, беше си заслужавало. Символите на езика на Сътворението не просто бяха помогнали на Ханис Арк да извлече духа на Сулакан от Отвъдния свят, но и го защитаваха от него, ако кралят решеше да престъпи обещанията си. Татуировките представляваха нещо като броня при заниманията с мъртви същества.

— Щом Пределът вече е рухнал, няма причина да оставаме тук. Не искам да губим никакво време. Трябва да потегляме.

Кралят дух се поклони с глава.

— Както заповядате, Господарю Арк. — После се озърна назад към необхватната армия от полухора. — Всички ние чакаме в готовност да поемем напред по ваша команда.

— Нека първо убия Ричард Рал, а после се отправяме на поход.

Лукава усмивка озари призрачното лице на Сулакан.

— Няма да е зле да позволим на някои от полухората да заситят глада си е пленниците. Защо пък вашият враг Ричард Рал да не бъде един от изядените? Нека страда, ставайки жертва на същата ужасяваща смърт като останалите.

Ханис Арк категорично поклати глава.

— Не. Не, прав бяхте, че трябва да го убия, докато имам надмощие. Наблюдавах го през годините, докато траеше войната, и не грешите за опасността, която представлява. Не бива да си позволявам никакви рискове.

Ала щом веднъж решението е взето, искам да го сторя сам, със собствените си ръце. Искам да гледам как смъртта го приласкава в обятията си. Искам да гледам как той умира пред очите ми, за да съм сигурен, че заплахата е отстранена веднъж завинаги. Искам да срещне погледа ми и да осъзнае, че аз, Ханис Арк, го запращам в света на мъртвите.

Преди да умре, искам да разбере, че пускам шун-тук на свобода да се нахвърлят върху приятелите му и да разкъсат живата плът от костите им.

Ще гледам как Ричард Рал умира в краката ми.

Духът вирна брадичка и пое дълбоко дъх, докато се взираше в безлюдния пущинак.

— Днес е първият ми ден обратно в света на живота и вече се чувствам предоволен.

Ханис Арк се усмихна, представяйки си ужаса, който очакваше Ричард Рал, когато срещне своя тъжен, самотен, насилствен край. Даде знак на Вика.

Морещицата направи крачка напред.

— Да, Господарю Арк?

Той не успя да сдържи усмивката си, когато се вгледа в сините й очи.

— Доведи ми Ричард Рал. Най-после настъпи часът на неговата смърт.

Тя сведе глава.

— Разбира се, Господарю Арк. Незабавно ще го доведа.

— Добре. И няма нужда да проявяваш излишна нежност. Всъщност постарай се да изпита неимоверни болки, преди да ми го предоставиш. Гледай обаче да е жив, за да мога да го убия.

— Ще се погрижа, Господарю Арк — отвърна тя с ледения тон, който възприемаше, когато получеше разрешение да упражнява уменията си.

Той посочи в далечината.

— Потегляме веднага. Първо нареди на шун-тук да вземат провизиите, после ми доведи Ричард Рал.

— Както заповядате, Господарю Арк. Аз ще ви настигна.

Той хвърли поглед към краля.

— След като прережа гърлото му със същия нож, с който го порязах, за да ви облея с кръвта му, ще го влачим зад нас, докато вървим, за да остави кървава следа, която шун-тук могат да изближат.

Вика отвърна поглед от усмивката на краля дух, обърна се отново към Ханис Арк, след което бързо се отдалечи.

— Очертава се един изключително подходящ кървав край за династията Рал — прошепна сам на себе си Ханис Арк и пое на юг. Минеха ли веднъж през портите на Третото кралство, той можеше да се насочи към сърцето на Д‘Харанската империя.