Третото кралство

Шестдесет и шеста глава

РИЧАРД ИЗГЛЕДА КРЪВНИШКИ зловещите лица, които проследиха как Вика го извежда от затвора му. От тъмните кръгове, очертани около очите им, в съчетание с тебеширенобялата прах, втрита в обръснатите им глави, изглеждаха като черепи с празни очни кухини. От тъмнината, в която се бяха притаили, те се взираха в него, както хищник се взира в своята плячка. Ако им беше дадена подобна възможност, тези хищници биха впили зъби в него без никакво колебание.

Ричард си помисли, че в очите им липсва онази вътрешна искрица, онази връзка с Милостта и съответно връзката с човечността. В края на краищата те бяха живи, ала същевременно празни вместилища на живот, лишени от душа.

Даже и да беше така, беше виждал каква възбуда можеше да ги обземе, нападнеха ли човек с душа. В такъв момент се превръщаха в обезумели побъркани убийци, обсебени от жаждата да впият зъби в човешка плът.

Придружавана сякаш от стотици шун-тук, които ги следваха като изгладнели животни в очакване да докопат плячка, Вика поведе Ричард през лабиринт от пещери и проходи, образували се в силно проядената от кратери и дупки скала. Зад тях бяха безмълвните, вечно присъстващи ходещи мъртъвци, които сковано се тътреха накрая, готови да влязат в бой и да възпрат всяка заплаха при подадена заповед.

На места тунелите и проходите из скалистите пещери се спускаха надолу и образуваха редица естествени подземни каверни, които ставаха все по-големи и по-сложни в устройството си. Сякаш във всички посоки тръгваха коридори или се откриваха пролуки. Някои от по-загладените от тях, изглежда, бяха оформени от течаща вода. От всяка нова дупка или цепнатина в скалата надничаха още повече от безмълвните, призрачно бели наблюдатели.

След като минаха през нисък отвор, където трябваше да се промушат под надвисналия скален пласт, който явно се беше откъснал, ала се беше заклещил между двете стени, най-сетне излязоха в просторна пещера, която очевидно беше крайната им точка. Извитите като дъга стени и сводестият покрив бяха в различни оттенъци на жълтеникавокафявото, тъмнокафявото и бялото, ала бяха изпоцапани с ръждиви петна. Отстрани в далечината, близо до системите от отверстия и пролуки, надупчили външните стени, от тавана висяха огромни остри сталактити над гори от стърчащите им от земята двойници.

Внушителната притихнала пещера беше претъпкана сигурно с най-малко няколко хиляди безмълвни полухора. Невъобразимият брой тебеширенобели мъже и жени от народа шун-тук бяха застанали навсякъде, където бяха успели да намерят място — по камъни, издатини и ръбове, — и заемаха всяко свободно пространство. Въпреки това още мрачни погледи надничаха от коридорите, зъбатите пролуки и пукнатини, които насичаха целите стени. Наблюдаваха ги иззад заострените издатини, които сякаш бяха образувани от разтопен камък. Ричард забеляза, че отвисоко ги гледат още полухора, застанали в зинали дупки, водещи към други кухини. На светлината от стотици факли му се стори, че някои от стените проблясват така, сякаш са украсени с блещукащи скъпоценни камъни.

Подът на огромната пещера се спускаше надолу към центъра, поради което скупчените един до друг полухора оформяха гледка, напомняща за безкрайно голяма бяла купа.

В средата на този млечнобял басейн Ричард видя Ханис Арк, който се открояваше в черните си дрехи.

Дори от разстояние забеляза как червените му очи следят Вика, която въвеждаше Ричард в пещерата. Шун-тук се отдръпваха от пътя на Морещицата, а тя крачеше напред, без да спира, с пълното съзнание, че те ще се отместят, и предвождаше Ричард надолу към мястото, където ги очакваше господарят й.

В средата на помещението, зад Ханис Арк, на височината на хълбоците му се издигаше платформа. Приличаше на каменен олтар, който беше придобил бледожълт и светлокафяв оттенък и се беше разтопил и стекъл, почти като капещ восък от свещ, натрупал се с времето.

Щом се приближиха достатъчно, Ричард забеляза, че върху каменния олтар лежи дребен, съсухрен труп.

Поставените навсякъде наоколо факли, които пращяха, съскаха и изпълваха въздуха с лютиви облаци дим, осветяваха повехналите човешки останки. Като приближи, Ричард видя, че тялото е мумифицирано и изглежда прастаро. Потъмнялата втвърдена кожа се беше опънала по носа и лицето, така че черепните кости под нея имаха ясно забележими очертания.

Трупът сякаш се беше вкочанявал в продължение на хилядолетия. Трудно беше да се прецени по съсухрената обвивка как в действителност бе изглеждал някога живият човек.

Ричард видя по коравата кожа следи от белезникаво вещество. Като че пепел или някаква друга бяла прах е била втрита в тялото в някакъв момент, вероятно докато е било обработвано за съхранение след смъртта. Тънките устни се бяха отдръпнали около зъбите и придаваха на черепа ухилено изражение. От цвета на хлътналите очни кухини личеше, че някога около очите са били втривани черни масла, и сега кожата там беше още по-тъмна, отколкото би била иначе.

Хората от племето шун-тук с техните натрити с пепел тела, тъмни кръгове около очите и изрисувани около устата зъбати усмивки сякаш оказваха страховита почит на съсухрения труп, като се опитваха да наподобяват вида му.

Като се приближи съвсем, Ричард видя, че тялото е частично увито в нещо, което някога е представлявало изящно изработено церемониално облекло, ала сега не беше нищо повече от безформени, обезцветени останки плат с пришити златни и сребърни медальони и скъпоценни камъни. Одеждите му бяха разтворени от врата до кръста, разкривайки костелив гръден кош.

Като се вгледа по-внимателно, Ричард си даде сметка, че тъмните петна по дрехата са от засъхнала кръв.

Относително прясна кръв.

Щом сведе поглед, забеляза, че навсякъде около олтара в центъра на пещерата подът е покрит с кръв. Сякаш нещо беше заклано там.

— Приветствам ви с добре дошли на тази така значима церемония — каза Ханис Арк.

Когато Ричард не отговори, Ханис Арк протегна татуираната си ръка към наблюдаващата ги тълпа.

— Тези хора отдавна очакват появата на фуер грисса ост драука, тъй като пророчество вещае, че той е избран да възкреси техния крал.

При споменаването на краля всички шун-тук в огромната пещера паднаха на колене. Шумоленето, отекнало, когато всички те се свлякоха на земята като един, огласи помещението, а после бавно замря с приглушения шепот на опрели в камъка колене.

— А какво правите вие в техните земи? — попита Ричард.

— С моя помощ древните порти, които така дълго са ги държали в плен на това място, най-после бяха отворени, което им позволи да доведат тук живите, хората с души, с чиято помощ да върнат живота на обичния си крал, краля на Третото кралство, който ще се превърне в крал на света на живота и смъртта, обединени в едно цяло.

— С други думи — каза Ричард, — те се мъчат да използват кръвта на живи хора с души, за да върнат живота на труп, ала не им се е получило, както са се надявали.

Ханис Арк се усмихна така, че татуираните по лицето му символи се разкривиха.

— Описанието ви не е много великодушно, ала по същество сте прав. В своето невежество те са си внушили, че кръвта на хората, които притежават души… например тази на силни воини… отново ще вдъхне сили на техния крал, а кръвта на родените с дарбата ще му върне способностите в света на живота. С прекалено опростените си схващания за древната мъдрост те са повярвали, че ако напоят обилно своя крал с топлата кръв на хора с души, топлината и животът ще се върнат в него.

— И това ли е всичко? — Ричард подозираше, че зад всичко това се крие още нещо. — Казвате, че според тях било нужно само да излеят кръв върху един труп, за да го съживят?

— Е — Ханис Арк се съгласи с жест, — процедурата била малко по-сложна. Макар да не са разбирали напълно процеса, те не са били чак толкова невежи, колкото ги изкарвате.

Освен прясната кръв на хора с души те са добавяли жизненоважен съставен елемент, а именно окултните заклинания, които са се предавали от поколение на поколение сред техния вид от древни времена, още преди да бъдат прокудени; заклинания, отдавна забравени от останалата част на света. Тези заклинания и магии открай време са били изоставени и напълно забравени от външния свят, ала не и тук. Единственото, което им е липсвало, е била кръвта на родените с душа, а сега разполагат и с нея.

— Е, не знам — каза Ричард, — на мен той ми изглежда още мъртъв.

Червените очи на Ханис Арк бяха единственото, което издаде раздразнението му. Усмивката, колкото и неискрена да беше, не слезе от лицето му. Ала въпреки че беше трудно да се прецени заради боядисаните им с бяла пепел лица и черните кръгове, от които очите им приличаха на празни кухини, безмълвното недоволство на наблюдаващите отстрани шун-тук беше безпогрешно доловимо.

— Били са по-близо до истината, отколкото си мислите. За нещастие — допълни Ханис Арк и посочи към тълпата, — не са имали достъп до пророчествата, иначе щяха да се справят по-добре.

— Пророчествата ли?

— Да. Виждате ли, те са изгубили живата връзка с онези, които са познавали старите обичаи и са можели да им предоставят пророческите знания, необходими да довършат древната задача, с която се захванали. Онези, които са ги прокудили на това забравено от духовете място, са ги лишили от всеки човек, който носел в себе си мъдростта на пророчеството. Изоставили са ги като деца, жадни за познание, което е било недостижимо за тях.

Той вдигна ръка и даде знак на някого да се приближи. Една от голите до кръста жени шун-тук се втурна напред, понесла в ръце малък, приличащ на чайник съд, висящ от верига, украсена, както изглеждаше, с позлатени човешки зъби. После изля от него някаква течност в шест плоски чинии, подредени около трупа. Друга жена дойде след нея със запалена цепеница и възпламени течността. Бавно се надигнаха трептящи сини пламъци, които изпускаха лютив жълтеникав пушек. И двете жени се поклониха на тялото на краля, след което побързаха да се оттеглят.

— Е — заговори Ричард, — значи онова, което им е липсвало през цялото това време, е било вашето водачество. — Той срещна втренчения поглед на Ханис Арк. — А мога да се обзаложа, и още някой важен елемент.

Ханис Арк отново се усмихна, ала усмивката му в никой случай не можеше да се нарече приветлива.

— О, да. Чакали са толкова дълго някой, който разбира как такива окултни практики са били изпълнявани в древността.

— Подобно на всички тези заклинания и предписания, татуирани по цялото ви тяло — посочи Ричард, — всички древни символи на езика на Сътворението.

Веждата на Ханис Арк подскочи нагоре и той отново се усмихна.

— Значи, назнайвате нещичко за тези свещени писания.

— Сблъсквал съм се с тях и преди. — Ричард нямаше желание да навлиза в подробности. — Та, значи, без вас тези „деца“ неспирно са изливали огромни количества кръв върху трупа, ала напразно.

— Страхувам се, че да.

— Но на вас ви е известно какво може да са пропускали.

— Известно ми е точно какво са пропускали — отвърна Ханис Арк и се поклони леко с глава. — Пророчеството гласи, че за да стане възможно, се изисква нещо изключително.

— И вие сте тук, за да им осигурите тази последна изключителна съставка.

— Всъщност — усмивката на Ханис Арк се беше върнала — вие сте тук, за да им осигурите тази последна изключителна съставка.

— С вашите напътствия, разбира се.

Ханис Арк сви рамене.

— Единствено аз като човек, който живее според древните обичаи, упражнява окултните практики и се вслушва в неясния шепот на пророчеството, бих могъл да видя всичко в неговата цялост, да осъзная каква е била първоначалната цел на случващото се и съответно да им предоставя необходимото. Само аз бих могъл да им осигуря елемента на пророчеството, който подобна задача изисква, и съответно да довърша онова, което друг не би могъл.

— Пророчеството — повтори Ричард и се намръщи. — Окултната магия я разбирам, по някакъв странен, извратен, свързан с ритуала начин… Разбирам дори и кръвта. Ала какво общо има пророчеството с всичко това?

Ханис Арк надигна вежди.

— Пророчеството ни разкри коя е изключителната последна съставка.

Ричард въздъхна, беше се уморил от тези игри.

— И каква ще да е тази изключителна последна съставка?

— За да бъде съживен мъртвият крал, е необходимо съчетание от живота и смъртта. Необходим е фуер грисса ост драука, онзи, който носи смърт, той ще вдъхне живот на императора.

Този път Ричард не каза нищо.

— Ах! — възкликна доволно Ханис Арк, разбрал какво означава мълчанието му. — Виждам, че най-после започвате да си давате сметка каква е вашата роля във всичко това. Тези хора просто не разбират как действат нещата. Не знаят, че не стига просто да съберат кръвта на живите с душа.

По-скоро се изисква точната кръв, кръвта на един определен човек, онзи, който принадлежи на Третото кралство, онзи, който носи смъртта в себе си и въпреки всичко има душа.

Съществува само един такъв човек, само един носи смъртта. Вие, Ричард Рал, сте избраникът.

— И преди съм го чувал.

— Пренебрегвахте моята вяра в пророчеството, ала тъкмо познанията ми за него отново ми посочиха пътя. Вие сте глупец, щом с такава лекота бягате от него, и сега изборът ви ще ви струва всичко, Ричард Рал.

Ричард нададе вик, когато застаналата зад него Вика заби Агиела си в основата на черепа му.