Третото кралство

Шестдесет и четвърта глава

КАЛАН СЕ ВТРЕЩИ.

— Пророчество ли?

— Да, сдобиваме се с пророчества.

— Какво искате да кажете?

— Ами, виждате ли — започна той, като се облегна назад, — ако чрез моите способности изменя преживяването в края на пътя на човека, останалият в него живот, който вече се оттича и видоизменя, така че в онзи едничък последен миг, когато прекрачва воала, в това мимолетно късче време, докато все още се е вкопчил в живота, ала същевременно се докосва и до смъртта, вместо пред очите му да премине целият му живот или да изпита чувство на загуба, та дори и на любов, докато пристъпва в безвремието на света на мъртвите, човекът, благодарение на промените, които съм извършил с него, е способен да се влее в същия времеви поток, в който се потапят и пророците.

В този необикновен момент, положен в средоточието между живота и смъртта, той е способен да види кривата на времето, да влезе в нейния ход и така да ни разкрие пророчество досущ като истински Пророк.

Калан се ужаси.

— Смятате, че по някакъв начин можете да използвате окултни сили, за да извлечете пророчества от хората, докато те умират?

Той й хвърли снизходителен поглед.

— Става дума за процес, който сам създадох и развих и който разбирам и контролирам напълно. Не говорим за предположения.

— Значи, вече сте го правили? И възнамерявате да го сторите отново?

— Такова е предназначението на Абатството. Там събирам пророчества чрез този процес, които по-късно предавам на Господаря Арк. А той от своя страна, както разбирате, ги използва, за да го напътстват.

Калан го зяпна невярващо.

— Нима твърдите, че завличате хора в Абатството, където ги убивате, за да ви изплачат пророчество в смъртта си? Избивате хора с надеждата, че с последния си предсмъртен дъх те ще ви разкрият някакво пророчество, така ли?

— Да ги убиваме ли? Не, не точно. Ние жънем пророчества от бездната на вечността. Събираме плодовете, оставени там за онези, които знаят как да ги придобият.

— С убийство.

Той пренебрегна обвинението с махване на ръка.

— Хората, избрани да ни помогнат в това велико дело, не са жертви на убийство. Тъкмо напротив. За тях е чест, че са били избрани да отдадат живота си за една толкова благородна кауза. Може би точно в този момент не могат да го осъзнаят, разбира се, ала това са герои, които жертват живота си за благото на всички останали.

— Това с лудост — прошепна Калан.

— Лудост ли? О, не, съвсем не — каза той, настръхнал от определението. — Жертвоприношението на малцина се извършва за благото на мнозинството. Планът ни е гениален както в своя замисъл, така и в своята екзекуция.

— „Екзекуция“ е точната дума — отбеляза Калан. — Вие чисто и просто екзекутирате в името на извратеното си дело.

Абатът я изгледа обидено.

— Вие правите същото.

— Не правим нищо подобно и вие го знаете.

— Вие, които използвате пророчеството. Хората от Народния дворец го правят… Хора като вашия съпруг, които събират и трупат плодовете от делата на пророците, които са прониквали във великия времеви поток на отвъдното също като мен, само че те крият тези безценни пророчества в тайни библиотеки и ги използват, за да контролират живота на останалите, вместо да ги споделят в името на тяхното благо. Онези, които разкриват пророчествата… пророците… също отдават живота си за тези знамения в не по-малка степен от хората в Абатството, ала вие изсмуквате техните усилия с користни цели, а не за доброто на всички, както е било замислено от Създателя.

Калан беше достатъчно здравомислеща, та да си замълчи.

Той се приведе напред и размаха пръст срещу нея.

— Вие двамата с Господаря Рал пазите пророчествата за себе си, за да ги използвате като оръжие и да заробвате хората.

Ние, от друга страна, използваме пророчествата, които събираме от хората, направили такава крайна саможертва, за да помагаме и да насочваме живота на своите хора в правилната посока. С така придобитите пророчества предвождаме народа на провинция Фаджин, ние не ги укриваме от тях за лична изгода, както правите вие с Господаря Рал. Пророчествата по право принадлежат на всички, а не само на неколцина избрани.

А сега и други хора от други земи изразяват желанието си да се присъединят към нас и да се възползват от проникновенията, с които сме се сдобили посредством пророчеството.

Калан не си направи труда дори да се помъчи да оспорва подобна лудост. Беше й омръзнало до смърт да се опитва да накара хората да разберат как действа и как не действа пророчеството. Чувстваше се обезсърчена заради териториите, които се бяха отделили от Д‘Харанската империя, за да се присъединят към Ханис Арк заради обещания за драговолно предоставяне на пророчества.

В края на краищата хората вярват в онова, в което искат да вярват. Истината няма нищо общо.

— Вие бяхте избрана да допринесете за това велико дело — каза той и най-после се облегна на мястото си. — Накрая ще се превърнете в една от онези, които разкриват пророчества за останалите, които се нуждаят от тях. Като се имат предвид вашата именитост, забележителност и наследствените ви способности на Изповедник, вярваме, че ще извлечем удивително пророчество.

Калан хвърли поглед на Морещицата, след което отново се обърна към абата:

— Значи, възнамерявате да ме убиете? Голяма изненада. Злите хора избиват невинните, откакто свят светува.

Смятате да ми отсечете главата с надеждата първо да издърдоря някакво пророчество, така ли? Е, добре, само не се тормозете да се заблуждавате, че ще си сложа доброволно главата на дръвника. Това ще бъде чисто и просто убийство, нищо повече, и определено няма да бъде благороден жест.

Той пренебрегна думите й, като махна с ръка и направи кисела физиономия.

— Не е така просто — обади се Морещицата с многозначителна усмивка.

— Не така просто — повтори Калан. — И защо не? Казахте, че убивате хора, за да ви разкрият пророчество в мига, в който загиват. Това може да е лудост, но е доста простовата лудост.

— Не, не ме разбираш — отговори й тя. — Искам да кажа, че процесът не е толкова прост.

— Хората първо трябва да се подготвят — уточни абат Драйър с някак извратен, ревностен плам.

— Да бъдат подготвени ли? И как ги подготвяте да бъдат убити?

Веждата му скокна.

— Чрез изтезание.

Калан се облещи.

— Изтезавате хората в Абатството.

— Такова е предназначението на мястото… да се обработват хората по пътя им към предоставянето на дара на пророчеството. Именно чрез изтезание те могат по правилен начин да бъдат изведени до точката на пресичане на живота и смъртта, където да се задържат, докато не станат готови да приемат със съществото си онова, което им предлагаме.

Калан не можеше да повярва.

— Каквото им предлагате ли? Какво изобщо бихте могли да им предложите, като ги изтезавате?

— Освобождение — отговори й Морещицата.

— Освобождение ли? — попита Калан, вторачена невярващо в двама им.

— Освобождение — потвърди абат Драйър. — Чак когато те доброволно прегърнат всеобщото благо и приемат да се превърнат в отвод за този дар към човечеството, ние ги освобождаваме и им позволяваме привилегията да прекосят границата към смъртта.

На Калан й се повдигаше. Чак сега пределно ясно разбра каква роля играе Морещицата в този заговор.

Ерика й се усмихна, видяла, че Калан най-после е прозряла истината.

— В най-жестоката агония се крие слава, надхвърляща човешките представи — убедено промълви Морещицата, сякаш да оправдае действията им.

— Слава? — присмехулно повтори Калан, отвратена от цялата тази злъч.

— Да, именно слава. — Злорадото задоволство от работата на Морещицата си пролича ясно. — Възнамеряваме да те дарим със слава, каквато не си способна да си въобразиш.

Лудвиг Драйър се беше вторачил в Калан.

— И тогава вие, също като всички останали, които дойдоха преди вас, с готовност ще ни разкриете пророчество, за да ви позволим да преминете в отвъдното.