Третото кралство

Деветнадесета глава

— КАКВО ИСКАШ ДА КАЖЕШ с това, че времето на всички ни изтича? — попита Ричард.

Тя си пое дълбоко дъх, за да събере мислите си.

— Ами, преди тук имаше и други притежатели на дарбата, но вече ги няма, така че, предполагам, колкото и неподготвена да съм за тази задача, на мен се пада да ви обясня всичко.

— Тук е имало и други притежаващи дарбата? Искаш да кажеш други освен майка ти?

Тя кимна и той продължи.

— И какво се е случило с тях?

— Имах три лели — и трите притежаваха дарбата. Две от тях бяха сестри на майка ми, а третата — на баща ми. И трите бяха магьосници, които служеха на нашия народ.

Сестрата на баща ми, Клариса, беше много по-възрастна. Никога не се е омъжвала. Макар сред притежаващите дарбата в Стройза да нямаше официален водач, сякаш тя винаги е била нашият матриарх. Беше най-възрастната, която притежаваше дарбата, и всички се съобразяваха с нейната преценка. Откакто се помня, беше така. Такъв беше естественият ред на нещата.

Преди известно време, малко повече от година и половина, тя беше открита мъртва в близката гора. Всички приеха, че навярно е починала от старост. Хората тук до един бяха разтърсени от кончината й.

— Наистина ли е починала от естествена смърт?

— Не знам. В онзи момент всички смятахме така… Нямахме причина да допускаме нещо друго. Ала сега не съм толкова сигурна.

След смъртта й хората се обърнаха към майка ми да заеме мястото на Клариса. — Саманта посочи с жест стаята. — Тогава се преместихме да живеем тук. Това са покоите на най-видния сред притежателите на дарбата в нашето село. Древна традиция, която е част от обичаите ни.

Скоро след смъртта на Клариса родителите ми и аз вече се бяхме нанесли тук, когато започнахме да чуваме слухове за хора, които са се сблъсквали с непозната жена със зашити една за друга устни. Чак по-късно разбрахме, че името й е Джит, Бръшлянената дева сплетница, и че има причудлива бърлога в Кхарга. Не знаехме откъде се е появила, нито кога се е заселила в покрайнините. Дори не бяхме сигурни какво точно представлява.

От преминаващите търговци, които навестяват много от народите из Печалните територии, чухме какви ли не мълви за Джит. Някои смятаха, че тя е самата смърт, излязла сред нас, за да бележи края на времето. Други мислеха, че притежава удивителни, дори чудодейни способности да лекува онези, които инак не биха оцелели.

Майка ми успя да научи, че Джит прилага някаква различна от нашата магия, някакви окултни заклинания, с които никога преди не се бяхме сблъсквали.

Саманта вдигна поглед към очите му, за да се увери, че следи разказа й.

— Някакъв вид магия, който може би притежава силата да върши неща, които сме смятали за невъзможни, навярно като това да накара мъртвите да проходят отново.

— Имаш предвид като онези живи трупове, които ни нападнаха миналата нощ?

Саманта кимна.

— Носеха се слухове за такива неща, за откраднати от гробовете тела. Мълви за бродещи из Печалните територии мъртъвци.

Ричард се запита дали Джит е тази, която е вдъхнала живот на труповете и ги е изпратила да нападнат селото. Зачуди се дали, макар да е убил Бръшлянената дева, още от нейните неживи раболепни слуги не се скитат в околността.

— Двете ми лели, Марта и Милисънт, бяха убедени, че Джит може да е единствено някакво зло същество, избягало отвъд пределите на Северната стена.

Ричард се приведе напред при думите й.

— Северната стена ли?

Саманта припряно посочи нанякъде.

— И до там ще стигна. И така, вече чули предостатъчно обезпокоителни разкази, родителите ми, заедно с двете ми лели и техните съпрузи, дружно решиха, че тъй като нашето село е разположено най-близо до Кхарга и вероятно се намираме пред най-непосредствена опасност, трябва да проучим какво се случва и да открием истината.

Мъжът на леля Марта също притежаваше дарбата. Не беше магьосник, както ми обясниха… Нито аз, нито някой от моите познати сме срещали някога истински магьосник. По всеобщо мнение съпругът на леля Милисънт, Джайлс, също е притежавал дарбата, но по различен начин. Обикновено получаваше дребни знамения, или поне така твърдеше той. Никой не му вярваше особено обаче. А майка ми се вслушваше в предсказанията му.

Чичо Джайлс беше един от хората, които отдавна предупреждаваха за някаква тъмна сила, която един ден ще се спусне над Печалните територии. После разбра, че Джит си е устроила бърлога в покрайнините. Според него това беше доказателство за пророческите му способности.

Майка ми винаги е казвала, че ако достатъчно дълго и упорито предричаш дъжд, рано или късно ще се измокриш и ще се окажеш прав. Казваше, че в живота има добри и лоши времена, и ако предречеш лошите, накрая ще се окажеш прав, но ако го правиш на всеослушание, ще те провъзгласят за пророк.

Думите й извикаха усмивка у Ричард. Самият той винаги бе смятал същото.

— Какви истории стигаха до ушите на хората ви за Джит? — успя да попита, преди да се е изгубил в клоните на семейното й дърво.

Саманта сви рамене.

— Повечето бяха доверявани на родителите, лелите и чичовците ми шепнешком и насаме. Майка ми не ми разказваше какво са им разкрили, но аз виждах, че е разтревожена.

— Не я ли питаше?

— Не. Не съм толкова глупава. Когато родителите ми са искали да знам нещо, са ми го казвали. Ако ли не, бях наясно, че не бива да разпитвам, че работата не е за деца. Те шестимата — моите родители, двете ми лели и двамата чичовци — обсъждаха тези въпроси на четири очи, само помежду си. Особено ако ставаше дума за вземане на решение относно безопасността на народа ни.

— Значи тук управляват хората с дарбата? Макар и неофициално?

— Не съвсем. — Саманта присви очи умислено, затруднена да намери точните думи. — При нужда обикновените хора в Стройза винаги са се обръщали към притежателите на дарбата. Но не бих казала, че може да се твърди, че те са управляващи. Ние сме малък народ, а не империя, и като че ли никога не е имало необходимост някой да ни управлява. От време на време може би да разрешава някой спор, но не и да управлява в истинския смисъл.

По-скоро хората тук винаги са уважавали притежателите на дарбата и са търсели съвета им, точно както човек уважава възрастните и търси техните наставления, но не иска на всяка цена те да властват над него. Ако трябваше да се вземе решение по даден въпрос, хората най-често отиваха при някого с дарбата — родителите ми, лелите и чичовците — да поискат съвета им, а понякога и да отсъдят вместо тях.

— Имаш предвид, както когато ни доведоха тук — изпратиха да те повикат, защото почитат способностите ти, но не очакват да си мислиш, че имаш право да ги управляваш.

Сравнението накара Саманта да се усмихне.

— Нещо такова, предполагам. Така че в този случай, който явно по някакъв начин беше свързан с магия, притежаващите дарбата взеха дружно решение леля Марта и съпругът й, понеже и той притежаваше дарбата, да отидат да проучат какво става в Кхарга, какво представлява тази Бръшлянсна дева сплетница в действителност и какво може да крои в онова затънтено мочурище.

Миналата есен, когато нивото на водата достигна най-ниската си точка, леля Марта и мъжът й се отправиха към покрайнините на разузнаване.

— Но така и не са се завърнали — предположи Ричард, след като тя внезапно потъна в мълчание.

Съмнението му се потвърди, когато Саманта тръсна глава.

— Хората ни ги търсиха, но леля и чичо не бяха открити. Пустошта в Печалните територии е необятна, така че естествено, нямаше как да претърсят навсякъде. Имаше и нещо друго обаче — те се страхуваха да навлязат прекалено навътре в неизследваните дълбини на мрачното тресавище в покрайнините на Кхарга.

Тази пролет някой намери тленните им останки, когато след пролетните дъждове водите придойдоха и ги изхвърлиха от блатото.

Ричард беше наясно, че надали от телата им е останало много. Постара се да зададе мъчителния въпрос възможно най-деликатно.

— След толкова време, при положение че са били в тресавището и прочие, как може да сте били сигурни, че са те?

Саманта вдигна ръка в отчаян жест.

— Майка ми установи самоличността им по костите. Каза, че те носят издайническите следи на Милостта… на дарбата… и че тя е разпознала тази на сестра си.

Момичето се загледа в отпуснатите в скута си ръце.

— Каза още, че е прочела по костите им, че смъртта им е била насилствена. Били са убити.

Ричард се запита дали наистина притежател на дарбата може да разчете подобни неща в нечии кости, или е говорила скръбта, търсеща виновник. Той не знаеше достатъчно за дарбата, за да може да отговори на този въпрос.

Знаеше обаче, че Печалните територии са опасно място, а покрайнините на Кхарга дори още повече. Войници, които бяха израснали в тази загадъчна част на Д’Хара, го бяха предупредили да не идва по тези земи. Като се имаше предвид всичко, което беше разбрал, и то не само от дадените му приятелски съвети, а и от личен опит, предположението, че лелята и чичото на Саманта са били убити, съвсем не му се стори безпочвено.

— Не след дълго — продължи тя — другата ми леля, Милисънт, и съпругът й Джайлс бяха отведени от войници от абатството.

Веждите на Ричард подскочиха от изненада.

— От абатството?

— Да, това е отдалечено от тук място, намира се някъде близо до град Сааведра. Ръководи го абат Драйър. Занимават се със събирането на пророчества за Ханис Арк, който управлява провинция Фаджин от цитаделата си в Сааведра.

— Какво знаеш за това място, за абатството?

— Почти нищо всъщност, освен че събират пророчества, както ви казах. Не съм убедена, че изобщо някой знае много за него. Никой не обича да говори за абатството, нито пък за цитаделата.

Ричард познаваше абат Лудвиг Драйър, но не каза нищо. Той беше предизвикал раздори относно пророчеството в Народния дворец. В интерес на истината, беше допринесъл за отцепването на много региони от Д‘Харанската империя и те се бяха присъединили към Ханис Арк, който им обещаваше да споделя с тях пророчества и да им разкрива техните тайни.

— Имаш ли някаква представа защо им е да отвеждат леля ти и чичо ти в абатството? — попита я.

Саманта вяло потърка ръба на стола.

— Не съм съвсем сигурна. Но чичо Джайлс беше този, за когото ви казах, че твърдеше, че притежава известна дарба за пророчества. Може би има нещо общо с това. Може би са искали да им каже какво гласи пророчеството за бъдещето ни.

Единственото, което знам със сигурност, е, че войниците се появиха и заявиха, че леля Милисънт и чичо Джайлс трябва да отидат с тях. Казаха, че понеже притежават дарбата, са били избрани да заминат за абатството и да им помогнат с пророчеството. Обясниха, че за доброто на хората в провинция Фаджин било пророчеството да принадлежи на всички.

— И така и не се върнаха, след като им помогнаха за пророчеството?

От начина, по който Саманта сведе поглед и поклати глава, Ричард схвана, че никой никога не се връща от абатството. Зачуди се защо ли.

— И така майка ми остана единственият притежател на дарбата в Стройза.

— Ти също си тук. И ти притежаваш дарбата — каза Ричард.

Саманта вдигна рамо.

— Сигурно е така. Предполагам, че трябваше да кажа, че майка ми остана единственият възрастен притежател на дарбата в Стройза. Ала сега нея я няма. Това означава, че древният дълг, който ни е завещан, пада на моите плещи.

Ричард си помисли, че не му харесва как звучи това. Отмахна една сламка от крачола си.

— Знаеш ли какво означава името на селото и на народа ти? Какво значи „Стройза“?

Саманта отметна кичур от черната си коса назад и го изгледа смръщено.

— Не. Мислех, че си е просто име. Никога не съм чувала някой да казва, че означава нещо.

— Това е дума на високо Д‘Харански.

— Високо Д‘Харанският е древен език, мъртъв. В днешно време никой не разбира високо Д‘Харански.

— Аз го разбирам.

— Наистина ли? — Тя се приведе напред, заинтригувана. — Какво значи думата тогава?

— Означава „пазител, страж“.

Усмивката на Саманта се изпари, а лицето й побледня като платно.

— Добри духове — прошепна.

— Има ли някаква връзка между тази дума на прастар език и вашия древен дълг? — попита я Ричард.

Очите й започнаха да се пълнят със сълзи и тя кимна.

— Тъкмо това правеше майка ми. Тя стоеше на стража. Родителите ми напуснаха Стройза, за да докладват за видяното, но тя така и не успя да изпълни своя дълг. Не стигнали много далеч и баща ми бил убит. Майка ми е в неизвестност, но аз се опасявам, че нейният живот също е бил отнет.

— Още не знаем дали е така — изтъкна Ричард. — Над какво е бдяла?

Саманта махна към вратата с гравюрата на Милостта.

— Ще ви покажа.