Третото кралство

Петдесет и шеста глава

ЩОМ ДРАЙВЪР ЗАТВОРИ вратата, Морещицата се усмихна по онзи характерен за вида им начин, от който човек забравяше да диша.

— Не ни запознаха. Аз съм Ерика. За вас — Господарката Ерика.

Калан я изгледа кръвнишки.

Ерика изпусна нетърпелива въздишка.

— Значи, трябва да стане по този начин, а?

— Излез оттук! — каза й Калан.

Ерика разпери ръце с престорено благоприличие.

— Опасявам се, че абатът ви покани да ни придружите. Нареди ми да ви помогна. Много би се разочаровал от мен, ако не изпълня заповедта му. Повярвайте ми, нямам никакво желание да разочаровам абата.

— Все някога непременно се случва да разочароваме някого — отбеляза Калан.

Морещицата отново я удостои с усмивка. После щракна с пръсти в повелителен жест.

— Стани.

— Не мога. Доста съм отпаднала заради скорошните наранявания, които едва бяха излекувани.

— Може би не ме разбра добре. Сигурно си си помислила, че те моля. — Усмивката отново се появи. — Не те молех. Заповядвах. А сега ставай.

Калан си каза, че двусмислиците й са детински. Нямаше никакво намерение да се оставя да бъде сплашвана, най-малкото от Морещица. А по всички закони тази дори не трябваше да съществува. Ако изобщо беше истинска Морещица.

Отново й мина мисълта, че тази жена може би просто се е маскирала заради един арогантен мъж; може би беше просто жена, която се е убедила, че може да изиграе ролята на истинска Морещица. Приличаше й на човек, който се наслаждава на представата, че е важен и могъщ, за да може да сплашва хората и да гледа как те се свиват от страх.

Калан нямаше да отстъпи пред тази жена.

Залюля се напред, за да успее да си стъпи на краката. След като беше в несвяст в продължение на толкова дълго време, тя установи, че дори от това усилие сърцето й се разтуптя. Не беше се изправяла доста дълго време и се чувстваше неимоверно слаба.

Присви се за миг, опитвайки се да запази равновесие и да събере достатъчно сили, за да не показва слабост пред тази надменна жена. В края на краищата Калан беше Майката Изповедник.

Успя да се изправи с усилие, ако не в цял ръст, то почти изцяло. Не можа да разгъне докрай съвсем малка част при кръста си. Имаше чувството, че всичките й коремни мускули са се свили и не й позволяват да се изпъне в цял ръст, в който случай щеше да стане три-четири сантиметра по-висока от Морещицата.

— А сега — процеди през зъби Калан, като погледна жената право в очите — излез оттук. Няма да те моля повече.

Едната вежда над студените сини очи се повдигна.

— Или какво?

— Нямам представа откъде си се появила, но явно понятие си нямаш за много неща.

Ерика сви рамене.

— Знам, че абат Драйър ми нареди да те отведа. Това ми стига. Какво друго има да се знае, Майко Изповедник?

— Ключовата дума е „изповедник“.

Морещицата леко се смръщи.

— Наистина ли? И защо?

— Очевидно не си запозната с опасността, която представлява Изповедникът за Морещиците… Или за жена, която се представя за такава.

— Опасност ли? От теб? — Тя отново се усмихна, този път, както изглежда, искрено развеселена. — Не смятам.

— Имаш ли някаква представа каква грешка е за Морещица да се опита да използва Агиела си срещу Изповедник? Последиците са повече от ужасяващи и това е известно на всички Морещици. Това е смърт, от която всички те безкрайно се страхуват.

— Нима? — Ерика наклони глава на една страна, а на лицето й беше изписано искрено любопитство. — Колко интересно. Е, не е нужно да използвам Агиел срещу теб, нали разбираш. Изглеждаш ми много слаба. — В очите й се появи заплашителен блясък. — Дори да беше в прекрасна форма, не мисля, че би ми се наложило да ползвам Агиела си, за да се справя с теб.

Калан не разбираше какво се случва, нито как се беше стигнало дотук, ала в този момент си даде сметка, че ще трябва да отприщи силата си върху тази жена и гледката изобщо нямаше да е приятна.

— Каниш се да прекрачиш граница, която никога повече няма да можеш да преминеш — предупреди я с убийствен глас Калан. — Предлагам ти да се откажеш още сега, Ерика, докато още имаш шанс.

— Нямам такова намерение, Майко Изповедник. Както ти казах, мога да се справя с теб без Агиела. По-важното обаче е, както ти казах и преди, че за теб съм Господарката Ерика.

Морещицата залюля Агиела на верижката и го подхвърли в юмрука си.

Това беше директна заплаха, враждебен акт, който беше стигнал твърде далеч. Поради някаква откачена причина тази жена не възнамеряваше да спре, докато не бъде възпряна от Калан.

В представите на Калан деянието вече беше извършено. Жената беше прекосила граница, от която нямаше връщане назад. Калан вече започваше да пуска силите си на свобода от оковите и да се приготвя да отприщи вродените си способности.

Морещицата изскърца със зъби.

— В този случай обаче предпочитам да използвам Агиела си.

След тези думи жената заби оръжието в корема на Калан.

Калан очакваше силата й да изригне и да прекрати нападението, преди да успее да бъде довършено дори. Очакваше да усети зашеметяващия удар на безшумен гръм, който щеше да разтърси стените и завинаги да промени същността на тази жена.

Вместо това тя зяпна от потресаваща болка, каквато беше изпитвала само няколко пъти в живота си.

Разтърсващият шок я зашемети и изкара въздуха й. Тя се преви на две над Агиела. Сякаш светкавица я беше разкъсала наполовина. Умът й се изпразни от всичко — остана само изпълнилото я докрай съзнание за ужасяващата всепоглъщаща предсмъртна болка.

Чу се как надава вик.

Усети как се свлича на пода.