Машина за знамения

Девета глава

РИЧАРД СЕ ВЪРНА при очакващата го групичка официални лица, кметове, регенти, представители и дори неколцина крале и кралици на някои от страните, които бяха съставлявали Средната земя, преди всички да се влеят в Д’Харанската империя. Когато Зед и Калан отидоха с него, Натан пъхна книгата под мишница, ухили се широко и закрачи.

Натан, който беше единственият жив Пророк, при това представител на династията Рал, бе добре познат на всички в Двореца. Това, както и цветистият му вид го превръщаха в един вид забележителност. Обличаше се пищно, с богата на набори и дипли риза и модно зелено наметало. Златната ножница и ефесът на меча, полюшващи се на хълбока му, лъщяха в изящна украса.

Ричард си помисли, че за магьосник със способностите на Натан да носи меч е все едно морско свинче да се опитва да се защитава с клечка за зъби. Натан твърдеше, че мечът му придава „елегантност“. Погледите, които получаваше, му доставяха удоволствие, обикновено ги приемаше с широка усмивка и ако идеха от жена, с дълбок поклон. Жените в повечето случаи се изчервяваха и отвръщаха на усмивката му.

Макар да наближаваше хиляда години, Натан често подхождаше към живота с радостта и учудването на дете. Имаше заразителен характер, който привличаше хората към него.

Други, независимо от дружелюбното излъчване на Натан, го смятаха за най-опасния жив човек.

Пророците знаеха бъдещето, а в бъдещето често са стаени в очакване болка, страдание и смърт. Хората вярваха, че ако той реши, може да им разкрие каква съдба ги очаква. Натан бе проводник на пророчеството — той нито си го измисляше, нито можеше да направи така, че да се случи. Но мнозина вярваха, че би могъл. Ето защо го считаха за опасен.

Според други опасността в него беше от съвсем друго естество. Те се страхуваха от него, защото се беше случвало пророчества, разкрити чрез дарбата му, да са започвали войни.

За някои жени аурата на опасността, която витаеше около него, имаше притегателна сила.

Когато Ричард го попита защо му е меч, Натан му напомни, че самият Ричард също е магьосник, а и той бе въоръжен. Ричард възрази с довода Търсачът е свързан с Меча на истината. Това оръжие бе част от него, част от неговата същност. При Натан мечът бе по-скоро атрибут, украшение. Натан не се нуждаеше от меч, за да превърне някого в пепел.

Натан припомни на Ричард, че независимо дали е Търсач или не, независимо как се представя, Ричард е по-опасен от меча, който носи.

— Господарю Рал — извиси глас набит мъж с червена туника, когато всички се събраха около Ричард, — може ли да узнаем дали ни очаква някакво профетическо събитие?

Мнозина закимаха, облекчени, че този въпрос най-сетне е зададен, и се придвижиха напред. Ричард започваше да подозира, че всъщност отговорите на подобен род въпроси са единственото, което ги интересува. Огледа изпълнените с очакване лица.

— Профетическо събитие ли? Какво имаш предвид?

— Ами… — подхвана мъжът и махна неопределено с ръка, — при положение, че тук имаме толкова много надарени магьосници, Първият магьосник Зорандер, Пророкът Натан Рал и — мъжът кимна с глава към Ричард — не на последно място ти, Господарю Рал, който неведнъж си доказвал забележителната си дарба, със сигурност имаш поглед в най-дълбоките тайни на пророчеството. Всички ние се надяваме, след като така или иначе сме се събрали тук, че някой от вас ще сподели с нас какво пророчество ви бе открито и какво ни чака занапред.

Хората в залата закимаха одобрително и изразиха гласно съгласието си, усмихнати.

— Искате да чуете пророчество?

Главите продължиха да се движат и хората се струпаха още по-нагъсто, сякаш обединени от желанието да станат част от общата тайна на Двореца.

— Тогава чуйте какво ще ви кажа — махна Ричард към притулената сивкава светлина, нахлуваща от прозорците в далечния кран на залата зад тълпата. Всички погледнаха инстинктивно през рамо, после побързаха да се обърнат към Ричард, за да не пропуснат нито една негова дума. — Очаква се незапомнена пролетна буря. Тези от вас, които биха искали да се приберат по домовете си навреме и да не бъдат възпрепятствани от времето, трябва да тръгват незабавно. Забавите ли се прекалено, ще попаднете в капан тук, в Двореца, в продължение на много дни.

Тук-там хората си зашепнаха, все едно Ричард току-що им е разкрил тайните на мъртвите. Но повечето от онези, които очакваха от него да чуят какво бъдеще ги очаква, не бяха чак толкова впечатлени.

Набитият мъж с червената туника вдигна ръка.

— Господарю Рал, това е вълнуващо и убеден съм, доста профетическо, а също и доста полезно за някои от нас, но някак… се надявахме да чуем нещо… по-забележително.

— Като например? — Гласът на Натан отекна така, че накара някои от присъстващите да потръпнат.

Една жена от предните редици, облечена в пищна златиста рокля на волани, подхвърли с престорена усмивка:

— Хм… просто се надявахме да чуем истинско пророчество. Някоя от тъмните тайни на съдбата.

С всеки изминал момент Ричард се чувстваше все по-изнервен.

— Откъде този внезапен интерес към пророчествата?

Жената като че се сепна леко от тона му. Опитваше се да намери какво да отвърне, когато един висок мъж по-назад си проправи път към предните редици и застана пред Ричард. Беше облечен с обикновена черна роба с вдигната якичка, която обикаляше целия му врат. Дрехата му бе закопчана догоре, така че якичката опираше в гърлото му. Носеше тюбетейка в същия цвят. Беше абатът, за който Бенджамин бе споменал на Ричард по-рано.

— Господарю Рал — поклони се непознатият, — всички тук чухме предупреждения от хора, озарени с дарбата на прозрението в потока на бъдещите събития. Мрачните предупреждения ни тревожат сериозно.

Ричард скръсти ръце.

— Какво имаш предвид? Кой разпространява такива предупреждения?

Абатът огледа гостите.

— Ами… разни хора по родните ни места. Откакто сме пристигнали в Двореца и като си говорим помежду си, установихме, че всички чуваме мрачни предупреждения от всякакви врачове…

— Врачове ли?

— Да, Господарю Рал. Прорицатели в бъдещето. Макар да живеят на различни места, в различни страни, всички те говорят за мрачни видения от бъдещето.

Ричард свъси чело.

— Какви са тези прорицатели? Едва ли са истински пророци. — Махна с ръка. — Единственият жив Пророк е Натан. Какви са тези хора, в чиито думи се вслушвате?

Абатът сви рамене.

— Може да не са истински пророци, но това не означава, че са ограбени от способности. Капномансерите виждат страшни предупреждения при гаданията си по свещения дим. Харуспексите намират притеснителни знамения във вътрешностите на животни. — Мъжът разпери невинно ръце. — Такива хора, Господарю Рал. Както казах, гадатели на бъдещето.

Ричард не помръдваше.

— Ако тези хора са толкова талантливи и наясно с бъдещето, тогава защо питате мен?

Мъжът се усмихна извинително.

— Те имат дарби, но качествата им са несравними с твоите, Господарю Рал, нито пък със способностите на забележителните хора, с които си заобиколен. Бихме искали да чуем твоето мнение относно застрашителните предупреждения, за да отнесем думите ти обратно при хората по родните си места. Нещата, които те чуват, ги притесняват и се надяват, че когато се върнем, ще носим новини от Двореца. Пролетна буря, колкото и сериозно да звучи, не би ни разтревожила особено. Това, което ни смущава, са шушуканията и предупрежденията.

Ричард не можа да прикрие гневния поглед, с който обиколи втренчените в него лица.

— Вашите хора искат да знаят какво има да каже Господарят Рал по въпроса?

Главите закимаха. Някои се осмелиха да пристъпят още напред.

Ричард отпусна ръце и изопна гръб.

— Аз ще ви кажа, че бъдещето е това, което сами направите от него, а не това, което някой ви каже. Животът ви не се контролира от съдбата, нито се определя от книгите, не е закодиран в извивките на свински черва. Трябва да кажете на сънародниците си да престанат да се тревожат за пророчества и да започнат да мислят за собственото си бъдеще.

Натан се прокашля и направи припряна крачка напред.

— Господарят Рал иска да каже, че пророчествата са за пророците, за хората с дарба. Само родените с дарбата могат да разберат сложните елементи, преплетени в едно истинско пророчество. Бъдете сигурни, че ние се грижим за тези неща, за да няма нужда вие да ги мислите.

Част от гостите с неохота се съгласиха, че думите на Пророка звучат смислено. Други не останаха доволни. Една слаба жена, кралица на някоя от страните в Средната земя, взе думата.

— Но нали пророчеството има за цел да помага на хората. Всичко е замислено така, че думите, изтръгнати чрез дарбата, да бъдат извлечени през тъмния тунел на времето, за да бъдат полезни на тези от нас, които ще бъдем докоснати от пророчествата. Би ли могло да бъде едно пророчество, ако хората не са информирани какво казва то за тяхната съдба? За какво служи пророческата дарба, ако не за да помага на хората? Каква стойност има, ако остане в тайна?

Натан се усмихна.

— Вие не сте пророчица, Ваше величество, откъде знаете, че съществува свързано с вас пророчество — такова, за което трябва да узнаете.

Тя попипа дългата огърлица на шията си, единият край на която се губеше някъде дълбоко в деколтето й.

— Ами… предполагам…

Ричард отпусна дланта на лявата си ръка върху меча.

— Пророчествата създават повече грижи, отколкото помагат.

— Досега сме се сблъсквали с пророчества — намеси се Калан, като пристъпи до Ричард, привличайки вниманието върху себе си, — които са звучали изключително тежко и страшно по отношение на Ричард и на мен. Ако бяхме следвали мрачните предписания на тези пророчества, ако се бяхме вслушвали в предписанията им за избягване на катастрофата, щяхме да докараме унищожение не само за себе си, а и за живота по принцип. Ако бяхме постъпили така, както искате да постъпим, ако се бяхме вслушали в ужасните предзнаменования, сега всички вие да сте умрели в най-добрия случай или, в най-лошия, да сте станали роби, подвластни на нецивилизовани господари. В крайна сметка тези пророчества се оказаха верни, но не по начина, по който звучаха. Пророчеството е много опасно, ако попадне в неправилни ръце, и човек не трябва да се съобразява с привидния му смисъл.

— Значи твърдите, че не можем да разчитаме да узнаем собственото си бъдеше? — Гласът на кралицата прозвуча поизнервен.

Ричард забеляза гневното пламъче в зелените очи на Калан и изпревари отговора й.

— Твърдим само, че бъдещето не е нещо установено. Човек сам гради бъдещето си. Ако вярваш, че бъдещето ти е известно, това води до промени в поведението ти, в решенията, които вземаш, променя начина ти на живот и плановете ти. Подобни неща могат да имат разрушителни последствия. Трябва да правим най-доброто за себе си, а не това, което пророчеството твърди, че ни очаква.

Бъдещето, поне в по-голямата си част, не се съдържа в пророчеството. Дали определено пророчество е валидно, не всекиму е дадено да разбере.

Макар това да не прозвуча задоволително, поне обра ентусиазма на хората да чуят някое цветисто предзнаменование.

— Пророчеството носи смисъл — взе думата Натан, — но този смисъл може да бъде изтълкуван само от най-талантливите в тази област и мога да ви уверя, че такива неща не са скрити в купчина свински чревца.

Забелязала колебанието в очите на хората, Кара, облечена в бялата си кожена униформа, застана от лявата страна на Ричард.

— В Д’Хара има една приказка: Господарят Рал е магия срещу магия, ние сме стомана срещу стомана. Той неведнъж е доказвал себе си пред всички нас. Оставете магията на него.

Изречени от Морещица, тези думи прозвучаха смразяващо категорично.

Тълпата явно съзнаваше, че не просто ровят там, където не им е работа, а прекрачват граници. Някак посрамени, си зашушукаха тихо, че вероятно точно така трябва да направят — да оставят тези неща на хората, които най-много разбират от тях. Всички като че се поотпуснаха, сякаш се дръпнаха от ръба на скала.

С крайчеца на окото си Ричард мярна как една от жените със сини роби, които поднасяха храната, се приближава към Калан и поставя внимателно длан на лявата й ръка, сякаш иска да й довери нещо.

Това най-вече привлече вниманието на Ричард. Обикновено хората не отиваха ей така да поставят длан върху ръката на Майката Изповедник.

Докато се обръщаше към Калан, Ричард видя обсебения поглед на жената и кръвта, обагрила предната част на робата й.

Вече беше тръгнал, когато мярна нож в другата ръка, която се вдигаше към гърдите на Калан.