Машина за знамения

Петнадесета глава

НАВЪН В КОРИДОРА, докато Лудвиг си тръгваше, Ричард забеляза към тях да се приближава Ничи. С черната си рокля и дълга руса коса, вееща се зад гърба й, изглеждаше като истински отмъстителен дух, дошъл сред хората да въздаде своя гняв. Лудвиг съзнателно не я погледна, докато се разминаваха, сякаш се страхуваше, че ако го направи, върху главата му ще се стовари мълния. Което всъщност никак не бе невъзможно.

Ричард си помисли, че едва ли има нещо по-страховито от изумителна красавица, която е ядосана, а Ничи изглеждаше направо разярена. Защо ли?

— Какво има? — попита я той, веднага щом я видя да спира.

Тя стисна зъби, преди да отговори.

— Имам работа с глупаци.

— Какво искаш да кажеш? — намеси се Калан.

Ничи посочи там, откъдето идваше.

— Всичко, което ги интересува, са пророчествата. Искат да знаят какво крие бъдещето, какво казват пророците. Мислят си, че сме вещи в тайните на бъдещето и знаем какво ни носи то.

Калан погледна Ричард и попита:

— Кого по-точно имаш предвид?

Ничи отметна през рамо няколко гъсти кичура руса коса.

— Онези хора. — Пак вдигна ръка в същата посока. — Нали се сещате, представителите на различните страни. След приема почти всички се изсипаха да ме питат какво знам за пророчеството и какво крие то за бъдещето им. Разпитваха за знамението, дето накарало онази жена да убие децата си.

Мислят, че знаем всичко, свързано с това пророчество, но че крием информацията от тях. Петимни са да чуят и други подобни, които също си мислят, че умишлено не споделяме с тях.

Калан кимна.

— Разбирам те. И нас ни разпитваха за пророчества.

Ричард прокара пръсти назад през косата си.

— Колкото и да не ми е приятно, си мисля, че е нормално да го очакваме от хора, които току-що са чули, че една жена е убила децата си, за да ги избави от страшната участ, подсказана й чрез видение.

Зед пъхна длани в противоположните ръкави на робата си.

— Хората не могат да избягат от такива мрачни предупреждения. Опасяват се да не излязат верни, страх ги е от последствията и така, сковани от страх, вярват на какво ли не. Можем да се опитваме да ги опровергаваме — Ричард и Калан са се опитвали неведнъж, — но преодоляването на страховете е трудна работа, особено когато си чул за съществуването на такова ужасяващо предсказание, накарало майка да убие собствените си деца.

— Сигурно — сви рамене Ничи. Сините й очи присвяткаха от гняв. — Но това не означава, че съм длъжна да ми харесва. Всичко е заради бръщолевенията на една луда.

— Не те видях на приема — смени темата Ричард. — Къде чу за убитите деца?

Ничи го изгледа изпод вежди.

— Къде съм чула ли? Та аз бях там.

— Там? Как така там?

Ничи скръсти ръце и го загледа, все едно откачилият е той.

— Бях там. Бях на пазара и помагах на хората да си съберат нещата и да се приберат на сушина, преди да ги е връхлетяла бурята. Трябваше да намерим по-надежден подслон, палатките нямаше да ги предпазят.

— Права си.

Ничи въздъхна и поклати глава.

— Така че бях там, на пазара, когато падна първото.

Челото на Ричард се набразди още повече.

— Не те разбирам — какво е паднало?

— Ричард, не ме ли слушаш? Бях там, когато първото дете падна.

Той зяпна.

— Моля?

— Беше момиче, нямаше и десет години. Падна върху талига, набучи се на един от вертикалните колове, дебели повече от моя крак. Полетя с лицето напред и острието я прониза през гърдите. Хората се разкрещяха и се защураха в паниката си.

Ричард примигна, опитваше се да разбере какво му говори тя.

— За какво момиче ми говориш?

Ничи огледа втренчените в нея лица.

— Момичето, което жената бутна от защитната стена на Двореца, от ръба на платото, след като била получила видение.

Ричард се обърна към Бенджамин.

— Нали каза, че си намерил децата.

— Да, и двете.

— И двете ли? — повдигна вежда Ничи. — Децата бяха четири. Паднаха едно подир друго през няколко секунди. Първото, момичето, беше най-голямото. Жената ги буташе от ръба и всичките паднаха току в краката ми. Както ви казах, бях там. Беше потресаващо.

Калан стисна Ничи за рамото.

— Значи е убила още четири?

Ничи не се опита да махне от себе си ръката на Калан.

— Още четири ли? Какви ги говориш? Тя уби четирите си деца.

Калан придърпа Ничи към себе си.

— Имала е две деца.

— Калан, четири имаше.

Ръката на Калан се отпусна.

— Сигурна ли си?

— Да, лично ми призна, докато я разпитвах. Дори ми каза имената им. Ако не ми вярваш, можеш да я попиташ лично. Разпоредих се да я заключат долу в тъмницата.

Зед се приближи.

— Да я заключат…?

— Чакай малко — намеси се Ричард. — Твърдиш, че тази жена е убила четирите си деца, като ги е бутнала от ръба на платото? И ти си я хвърлила зад решетките?

— Разбира се. Вие не ме ли слушате? — Ничи ги огледа смръщено. — Стори ми се, че казахте, че сте чули. Съпругът й разбрал какво е станало и се канеше да я убие. Жадуваше за кръвчицата й. Беше ме страх, че пазачите, които я отвеждаха, са склонни да му я дадат. Съчувствам на човека, но не можех да го позволя. Предпочетох да я хвърля зад решетките, защото си казах, че вероятно двамата с Калан ще искате да я разпитате.

Ричард не можеше да повярва.

— Защо го е направила? Каза ли ти?

Ничи ги гледаше така, сякаш всички се бяха побъркали групово.

— Каза, че имала видение и не можела да понесе мисълта децата й да преживеят ужаса, който ги очаквал, затова решила да ги дари с бърза смърт. Ама нали уж знаехте!

— Знаехме за другата — отрони Ричард.

— За другата ли? — Ничи обиколи лицата им с поглед и накрая се вторачи в Ричард. — Каква друга?

— Онази, която проряза гърлата на двете си деца, а после дойде на приема и се опита да убие Калан.

Тревожният поглед на Ничи намери Калан.

— Добре ли си?

— Да, добре съм. Пуснах изповедническата си сила и я принудих да си признае. Тя ни разказа какво е сторила и защо.

Ничи притисна пръсти към главата си.

— Чакайте, твърдите, че има втора жена, която също е получила видение и е убила децата си?

Калан и Ричард кимнаха едновременно.

— Това би обяснило защо хората са толкова изнервени и настояват да чуят какво крие за тях пророчеството — обади се Ричард.

— Какво става? — попита Ничи.

— Още не знам. — Ричард отпусна дланта на лявата си ръка върху ефеса на меча. — Тази сутрин на пазара видяхме едно болно момче, което каза, че в Двореца цари мрак, после една сляпа жена, която ме предупреди, че покривът ще се срине.

Ничи инстинктивно погледна нагоре.

— Покривът ли?

Ричард кимна.

— Да, а също и някои други неща, но не разбрах всичко.

Тревожните очи на Ничи се обърнаха към Ричард.

— Когато попитах жената какво видение е получила, тя каза, че не можела да допусне децата й да видят какво ще се случи, след като покривът се срине.

— Значи стават трима души, които твърдят едно и също нещо.

— Трима ли?

— Да. — Ричард почука ефеса с палец, докато мисълта му препускаше трескаво по различни безрадостни пътеки, опитвайки се да разбере накъде водят. — Освен сляпата жена това ми го каза и една прорицателка. С нея стават трима души. Отделно книгата.

Подпряла брадичката си с пръст, Ничи попита:

— Книга ли?

— Натан намери книга, озаглавена „Бележки за края“, която казва дословно същото — че покривът ще се срине, — както и други странни неща, които чух днес.

— Знам книгата „Бележки за края“. — Ничи скръсти ръце и погледна Калан, след това очите й отново се спряха върху Ричард. — Какви странни неща?

— Натан ме заведе при една жена, за да чуя нейните предсказания. Тя каза, че небето ще се срине. „Небе“ не е същото като „покрив“, но между двете има известно сходство. После ми сподели друго свое предсказание, което дума по дума присъстваше в книгата. Но не го разбирам.

— Кое е то?

— Всъщност била го записала преди ден-два. Тя записва всичките си предсказания. Изживява се като Пророк. Въпросното изречение е следното: „Царицата взема пешка.“ Нали ти казах, няма смисъл.

На Ничи не й се видя толкова странно.

— Това е ход от шаха.

— Шах ли? — за пореден път се намръщи Ричард. — Какво е това?

— Не много известна игра.

— Никога не съм чувал за нея. — Огледа останалите. И те не бяха чували тази дума. — Какво представлява? Нещо с топка ли, като Джа’Ла?

Ничи поклати глава.

— Не, няма нищо общо. Шахът се играе на дъска. Има различни фигури — цар, царица, офицер, кон, пешки… такива неща. Царицата взема пешка е ход от тази игра. Означава това, което чувате. Царицата залавя пешката, вади я от играта, един вид я убива, може да се каже.

Зед въздъхна объркан.

— Никога не съм чувал за такава игра.

— Както казах, не е много популярна. Доколкото ми е известно, се играе на две-три затънтени места.

— Като например? — попита Ричард.

— Например в провинция Фаджин. — Ничи махна с ръка към коридора за пореден път. — В Печалните територии, откъдето е абатът.

Ричард погледна надолу по коридора, едва ли не имаше чувството, че е мярнал абата.

— Между другото — прекъсна мислите му Ничи, — каква работа имате с онази невестулка?

— Разпитвах го за една Бръшлянена дева сплетница.

Ничи се нахвърли върху Ричард с длан върху гърдите му и го залепи за стената. В сините й очи кипеше ярост.

— Какво каза? — изсъска през стиснати зъби.

Ричард я хвана за китката и свали ръката й от гърдите си. Яростният поглед не угасна.

— Исках да ми разкаже за една Бръшлянена дева на име Джит. Живее в Кхарга, провинция Фаджин. Защо?

Ничи вдигна пръст пред лицето му.

— Чуй ме, Ричард Рал. Стой настрана от Бръшлянените деви. Ясно ли е? Просто стой настрана. Нямаш защита срещу Бръшлянена дева сплетница. Никой от нас няма. Не я доближавай. Тяхната магия е различна от нашите. Дори мечът ти не може да те защити от такава като нея.

— Искаш да кажеш, че може да се опита да ни навреди?

— Бръшлянените деви са усойници. Ако ги оставиш да лежат под камъка си, най-вероятно няма да те закачат, но започнеш ли да ръчкаш из леговището им, ще излязат и ще те убият още преди да си мигнал. Бръшлянените деви боравят с окултни сили. Не ги доближавай. Ясно ли е?

— Хм, не знаех, че…

— Би било най-добре никога повече да не споменаваш името й. — Ничи за втори път го залепи грубо за стената. — Ясно ли е!

Ричард потърка тила си там, където главата му се удари в камъка.

— Не, не съвсем. Какво е Бръшлянена дева сплетница?

Ничи отпусна ръка. Погледът й се разфокусира и отплава нейде.

— Зло, отвратително, коварно, мръсно, подло същество, оракул, който броди из най-непрогледната тъма на страданието и покварата. Всичко при тях е свързано със смъртта.

— Откъде познаваш тази Джит?

— Не я познавам. Но знам прекрасно какво е Бръшлянена дева сплетница.

— А откъде знаеш?

Сините й очи угаснаха и намериха лицето му. Думите й, смразяващи кръвта, бяха едва доловим шепот:

— Нима толкова лесно забрави, че някога бях Сестра на мрака? Нима не помниш, че някога се бях врекла на Пазителя на отвъдния свят? Че ме наричаха Господарката на смъртта?