Машина за знамения

Седемдесет и шеста глава

ПАТРУЛИТЕ, които бяха забелязали Ричард, го настигнаха, за да разберат какво се случва. Той видя как от далечината се появиха още войници на коне.

Преди мускулестият капитан на стражата да заговори, Ричард обясни:

— Майката Изповедник е слязла тук по тъмно. Следите й са поне на няколко часа. Дали ти или някой от твоите хора не сте я видели?

— Майката Изповедник ли? — Обърканият капитан поклати глава. — Не, Господарю Рал. Ние патрулираме още от преди да се стъмни. Щях да знам, ако някой я е виждал.

Ричард бе проверил Калан малко след като бе паднал мрак.

— Колко коли тръгнаха оттук, откак се стъмни?

Капитанът почеса здравия си врат, докато броеше наум.

— Десетки, Господарю Рал. Имаме дневници и записки. Мога да ви кажа точния брой.

— Добре. Приготви достатъчно от хората си заедно и ги прати по дирите на всяка една кола. Искам конниците да догонят всяка каруца, която е тръгнала оттук през нощта. Всяка една. Да проверят всеки впряг и всяка кола.

Мъжът кимаше на заповедите, но изглеждаше объркан.

— Какво ще търсим?

— Майката Изповедник е напуснала стаята си по някое време през нощта. Възможно е нещо да я е преследвало, но тя е болна и е с висока температура, така че е по-вероятно да е била замаяна. Зная, че е слязла оттук и е скочила в някоя от каретите, отпътували през нощта. Не зная в коя, затова хората ти трябва да проследят всички впрягове и да ги проверят. Ако я открият, искам да я пазят и да я доведат обратно в Двореца.

— Знаете ли къде е скочила в каретата, Господарю Рал? Това може да стесни търсенето.

— Точно тук. — Ричард посочи последната й стъпка.

Лицето на мъжа разочаровано посърна.

— Всички коли трябва да завият оттук, когато тръгват.

— Тогава трябва да претърсим всичките — отвърна Ричард. — Прати конниците по следите им незабавно, преди да са се отдалечили много.

— Веднага, Господарю Рал. — Капитанът отдаде чест, като удари юмрук в гърдите си.

— И на мен ми трябва кон — изкомандва Ричард. — Веднага.

Капитанът се обърна и изсвири сигнал в тъмнината, при което още мъже се разтичаха в различни посоки. Само няколко секунди по-късно Ричард бе заобиколен от над сто души.

Когато десетина ездачи достигнаха до тях, мъжете се отдръпнаха, за да ги пропуснат. Конниците се събраха, за да чуят какво се иска от тях. Без да се обяснява, Ричард бързо огледа конете им. Той махна на един от тях да слезе от кобилата си, която изглеждаше доста силна. Мъжът скочи на земята.

— Капитанът ще ви предаде заповедите ми — каза Ричард, мушна крак в стремето и се метна на седлото. — Аз трябва да тръгвам.

— Ще проверим всяка кола, Господарю Рал — увери го капитанът. — Вие с някоя от групите ли ще тръгнете?

Ричард настояваше да проверят каруците за всеки случай, но се съмняваше, че ще я намерят. Ситуацията беше далеч по-сериозна и тепърва трябваше да разбере какво става.

Той мислеше за машината и за предупреждението, че хрътките ще му отнемат Калан. Мислеше за всички проблеми, които бяха започнали, след като бяха видели момчето, Хенрик, на пазара в центъра сутринта след сватбата на Кара.

Напоследък проблемите сякаш бяха обвързани с пророчествата. Някои представители бяха решили, че искат да се присъединят към Ханис Арк от провинция Фаджин, защото той ползваше знаменията. Затова много от тях бяха тръгнали през нощта.

Една от първите поличби беше „Царицата взема пешка“. Ничи беше казала на Ричард, че знамението също така е и ход от една игра, наречена шах, която играеха в провинция Фаджин в Печалните територии. Хенрик, болното момче, което първо беше предупредило, че в двореца цари мрак, беше ходило до едно място в Печалните територии на провинция Фаджин, наречено Кхарга.

Ричард си спомни, че майката на момчето беше разказала, че го е водила при Бръшлянената дева сплетница в Кхарга. Спомни си как се стрелкаха очите й, когато говореше за нея. Освен това си спомни и колко нервен беше станал абат Драйър при споменаването на Бръшлянената дева.

Ничи беше предупредила Ричард колко са опасни Бръшлянените деви сплетници.

Спомни си също и че майката на момчето беше казала, че при палатката им са идвали хрътки да търсят Хенрик.

Капитанът все още чакаше Ричард да му обясни къде отива.

— Няма да се присъединя към група, за да претърсвам каруците. — Конят на Ричард тъпчеше на едно място, нетърпелив да потегли. — Предай на генерал Мейферт и на Зед, че отивам в Кхарга и нямам време да ги изчакам. Нямам нито секунда за губене, а освен това те биха ме забавили.

— Кхарга ли? — повтори един от войниците. — В Печалните територии?

Ричард кимна.

— Познаваш ли мястото?

Мъжът пристъпи напред.

— Не искате да ходите там, Господарю Рал.

— Защо?

— Аз съм от провинция Фаджин. Не искате да ходите в Кхарга. Там отиват най-отчаяните, за да се срещнат с една жена, за която твърдят, че владее тъмни сили. Но много от онези, които отиват, не се връщат. Това не е нетипично за Печалните територии. С радост се присъединих към Д’Харанската армия. Имах късмета да ме приемат при гвардейците от личната ви охрана, за да мога да служа тук. Изобщо не искам да се връщам там — никога.

Ричард се запита дали човекът просто не е суеверен. Още докато беше горски водач в Еленовата гора, така и не срещна тъмни зли сили из непроходимите гори, но пък видя доста хора, които се страхуваха от тези същества и от дън душа вярваха в тях. Но тези истории не помрачаваха скъпите му спомени за дома.

— Сега, след като войната вече свърши — попита той войника, — наистина ли не искаш да се прибереш?

— Господарю Рал, не съм запознат с дарбата, но през войната се нагледах на магия, от която се страхувам. Но онова в Печалните територии е различно. Лукавият народ там, както ги наричат, използва окултни заклинания — черна магия — и се занимава с неживите. В Печалните територии е много по-различно, отколкото магията, която съм виждал тук.

— Различно? Как така различно?

Мъжът плахо се огледа, сякаш се боеше да не го чуят сенките.

— В Печалните територии бродят мъртъвци.

Ричард сложи ръка на лъка на седлото си и смръщено погледна войника.

— Какво искаш да кажеш с това, че в Печалните територии бродят мъртъвци?

— Точно това. Печалните територии са прокълнати земи на демони, обитавани от мършоядите от подземното царство. За нищо на света не бих се върнал там.

Ричард си помисли, че такива суеверни страхове звучат още по-странно от устата на здрав, млад мъж, който се е изправил лице в лице с войната и с ужаси, които не са по силите на всеки човек.

Но после си спомни как Ничи му каза, че силите на Бръшлянената дева са различни и че той не би могъл да се защити от тях. Преди време Ничи бе не просто Господарката на смъртта, тя беше и Сестра на мрака и беше служила на каузата на Пазителя на подземното царство. Тя познаваше тези неща.

Мисълта, че Калан отива на такова място, накара сърцето му да прескочи. Ричард със сигурност не искаше Калан да отива в Печалните територии, особено при Бръшлянената дева сплетница. Но твърде много неща сочеха натам, за да е просто съвпадение.

Ричард кимна.

— Благодаря за предупреждението, войнико. Надявам се да настигна Майката Изповедник доста преди тези места.

Мъжът удари юмрук в гърдите си.

— Дано се върнете скоро, Господарю Рал. Върнете се живи и здрави с Майката Изповедник, преди да ви се наложи да стъпвате в Печалните територии.

Ричард дръпна поводите, за да задържи коня на едно място.

— Капитане, кажи и на Ничи накъде тръгвам. Предай й, че според мен Майката Изповедник може би е на път към Бръшлянената дева в Кхарга. Ще се опитам да я настигна, преди да стигне до там.

Един от войниците изтича, донесе дисаги и ги метна на гърба на коня.

— Поне вземете малко провизии, Господарю Рал.

Ричард извади меча от ножницата, за да се увери, че се движи безпроблемно. Кимна в знак на благодарност към мъжете и се понесе по пътя, който се виеше покрай платото.

Веднага щом Ричард дръпна юздите на коня и го пришпори, животното мигновено се подчини и се изстреля в нощта.