Машина за знамения

Четиридесет и пета глава

КАЛАН СЛЕДВАШЕ ПЛЪТНО РИЧАРД, докато тичаха между плътните групички хора, събрали се в коридорите; там бяха всички — от нощния персонал до гостите, настанени в близките апартаменти. Белите мраморни подове бяха застлани с плюшени килими, които поглъщаха стъпките и заглушаваха дрънченето на оръжия.

Калан държеше под око частите от червени кожени дрехи, които проблясваха пред тях, докато Кара ги водеше през лабиринта от коридори. Морещицата свиваше зад ъгли и продължаваше нататък през галерии с богато украсена ламперия сред луксозни покои за гости, където бяха настанени представителите на различните страни.

По пътя си видяха голяма част от емисарите и официалните лица, застанали сред войници. Хората подвикваха въпроси към преминаващите Ричард и Калан. Никой от двамата нито отговаряше, нито забавяше крачка. Не можеха да споделят с хората какво се случва, тъй като самите те не знаеха.

Щом завиха на поредно разклонение от няколко коридора, Калан видя кордон от гвардейци, които не позволяваха на зяпачите да минат нататък. Войниците забелязаха приближаващия Ричард и изтласкаха хората встрани, за да му сторят път. При вида на мрачните стражи с непроницаеми лица хората тутакси изпълняваха нарежданията им.

Калан видя кралица Орнета да си проправя път към предните редици от зяпачи, събрани в коридора. Кралицата изглеждаше притеснена и объркана като всички останали.

Отвъд дворцовата охрана в широкия коридор се бяха струпали стотици гвардейци от личната охрана на Господаря Рал. Всички войници бяха със защитни униформи — кой с кожена туника, кой с ризница или лъскав метален нагръдник — в зависимост от частта, към която се числяха, и от задълженията, които носеха. Всички бяха тежковъоръжени, стиснали някакъв вид оръжие в ръка.

Отряди мъже с копия с наострени като бръснач върхове заотстъпваха към стената, за да могат Кара, Ричард, Калан, Натан и Ничи да минат. При нужда копиеносците можеха да образуват плътна, непробиваема стена от наострена стомана. Войниците с мечове също сториха път, но и те не изпускаха от поглед случващото се в района.

Калан се запита какво ли е събрало всичките тези хора на едно място.

Когато най-сетне прекосиха цялото море от цивилни и войници, стигнаха до относително открита част от коридор, където дори повечето войници нямаха достъп.

Пред двойната врата на един от апартаментите чакаха генерал Мейферт и шепа от най-близките му подчинени. Калан разпозна крилото, където бяха настанени най-висшестоящите гости в Двореца, но нямаше представа на кого е този апартамент.

Щом малката процесия спря пред вратата, Ричард огледа пода. Калан последва погледа му и видя изпод вратата да се стича кръв — яркочервено петно на фона на белия мрамор, — която постепенно се скриваше под килима.

Кара, стиснала Агиела си в ръка, се плъзна плътно до Ричард. Ничи застана до Калан, като така Майката Изповедник и Господарят Рал се озоваха притиснати между Морещица и магьосница. Накрая пристигна и Натан.

Ричард посочи вратата и се обърна към генерала:

— Какво става тук?

— Не знаем точно, Господарю Рал. Хората в съседния апартамент били събудени от вой, последван от смразяващи кръвта писъци.

Ричард извади меча си. Характерният металически звън огласи коридора.

— Знаете ли на кого е тази стая?

Генерал Мейферт кимна.

— На крал Филип.

— И защо са се събрали всичките тези хора? — В гласа на Ричард се усети страстта на магията на меча. — Защо не влязохте да видите какво става?

Генералът стисна зъби и челюстта му изпъкна.

— Направихме всичко по силите си, Господарю Рал. Но не успяхме да разбием вратата. Повечето от тези стаи са предвидени за важни гости, които искат да се чувстват в безопасност, затова вратите са подсилени здраво, заключени са с масивни резета.

Калан видя, че по вратите личат следи от усилията на войниците.

— След като се оказа толкова трудно да проникнем в апартамента, въпреки че се постарахме доста, преценихме, че вероятно е използвана магия — додаде генералът.

— Вероятно, но магията на това място отслабва, освен ако не е приложена от Рал — възрази Ричард. — Кой би могъл да заключи вратите с магия?

Калан видя как в очите му пробягват пламъчета от гнева на меча и разпозна усилията му да го овладее.

Тъй като генералът нямаше какво да отговори, Натан се обади:

— Ричард, дори човек с по-малко сила би бил способен да създаде достатъчно надеждно поле, за да затвори една врата. — Вдигна глава. — Не усещам нищо, но това не означава, че мястото не е защитено с магия.

Дочул глъчка някъде отзад, генералът се обърна.

— Няма значение, ще трябва да я отворим.

В коридора нахлу група войници, понесли огромен железен таран, от двете страни на който бяха поставени халки за захващане. Стенобойната машина бе достатъчно тежка, за да принуди осем едри мъжаги да плувнат в пот, докато я носят.

В този момент крал Филип с меч в ръка проби обръча от войници, които задържаха зяпачите настрани, и си проправи път напред. Когато генерал Мейферт направи знак да го пуснат, кралят застана до Ричард и Калан.

— Това е моята стая. Какво става! — попита той.

— Още не знаем — призна генералът.

Крал Филип видя кръвта, процеждаща се под вратата. Заблъска бясно по дръжките на вратата, за да отвори.

— Жена ми е вътре! — Блъсна с рамо и продължи отново и отново, но масивната врата не помръдна.

Ричард сграбчи мъжа за дрехата и го дръпна.

— Нека оставим войниците да опитат. Донесоха таран, с който да разбият вратата.

Като се лашкаше между гняв и паника, крал Филип погледна Ричард, а после и войниците. Отстъпи встрани и ги подкани с ръка да побързат.

Те не губиха нито миг. Запъхтени от усилието, се засилиха с тежкия таран. Коридорът предоставяше ограничени възможности, но все пак направиха каквото можаха. Таранът се стовари върху вратата с грохот. Калан имаше чувството, че цялата стена се разтресе, но вратата удържа.

Мъжете се отдалечиха за втори опит и пак връхлетяха върху вратата, разхвърчаха се трески. При удара таранът остави кръгъл отпечатък върху плоскостта, чу се пукот от разцепване на дърво, но вратата пак остана непокътната. И третият опит не даде по-добър резултат.

Калан си помисли, че би било по-добре да пробват с магия.

— Ничи, Натан, някой от вас не би ли могъл да направи нещо?

Ричард не беше в настроение да ги чака.

— Отдръпнете се! — изкрещя той нетърпеливо и когато всички отстъпиха, той се засили, за да опита лично.

Още докато се отстраняваха, без да губи нито миг, Ричард стисна меча си в двете ръце и го вдигна над главата си. Острието изсвистя оглушително, докато разсичаше въздуха и се извиваше на арка към вратата. Мечът на истината бе направен преди хиляди години и притежаваше огромна мощ. Нямаше нещо, което да не може да бъде посечено, когато мечът е в ръцете на Търсача; с едно-единствено изключение — онези, за които Търсачът знаеше, че са невинни.

Мечът на истината разсече масивната врата с неистов трясък. Заострени парчета дърво литнаха през коридора, рикоширайки по стените. Хората по-наблизо приклекнаха и покриха лицата си с ръка. Броени секунди по-късно последва втори съкрушителен удар, от който треските се посяха по целия под и плиснаха по килимите. Калан видя, че тежкото резе, придържащо вратата от вътрешната й страна, бе разсечено от меча.

Ричард нанесе мощен ритник в средата на двете разклатени крила. И двете изхвърчаха от пантите си и паднаха на пода.

Щом масивната порта се разби в пода, във въздуха се вдигнаха облаци прах и отломки, а Ричард се гмурна в тъмната стая.