Машина за знамения

Тридесет и пета глава

РИЧАРД НАСОЧИ ВНИМАНИЕТО СИ КЪМ БЕНДЖАМИН, който стоеше по-назад заедно с Кара и Найда и наблюдаваше зорко.

— Искам да те помоля нещо, генерале.

Бенджамин пристъпи напред.

— Да, Господарю Рал?

С обратния край на писалката си Ричард посочи тавана.

— Организирай екип работници и се погрижи да ремонтират покрива на Градината на живота. Трябва да стане възможно най-скоро.

Бенджамин удари юмрук в гърдите си.

— Ще бъде направено, Господарю Рал.

— Зед, Натан, Ничи, докато двамата с Бердин работим по превода, слезте при машината и се опитайте да разберете нещо повече за нея.

— И бездруго бих искал да погледна — кимна Зед.

— И, Бенджамин, искам да свършиш още нещо — подхвърли Ричард през рамо. — Виждаш ли тази странна чупка в стената? Струва ми се безумно в тази стая да се врязва такъв ъгъл. Намираме се някъде под Градината на живота. Ще те помоля да потърсиш чертежи на тази част на Двореца.

Бенджамин погледна чупката.

— Чертежи ли?

— Да, искам да разбера какво освен машината се крие под Градината на живота. Колко надолу стига самата машина и докъде в Двореца отива. Трябва да знаем с какво си имаме работа. Интересува ме къде е дъното на тази машина. Не сме чак толкова далеч под Градината, та нищо чудно да се окаже, че основата се пада някъде около тази странна чупка.

Бердин също изгледа с недоверие мястото в стената, където сочеше той.

— Господарю Рал, този рафт там, до стената…

— Знам — прекъсна я тихо Ричард. — Там намерихме книгата. Това е още една причина да подозирам, че машината е от другата страна на тази стена. Искам да разбера колко надълбоко в Двореца стига.

Бенджамин увеси пръст на колана си.

— Докато превеждате символите, аз ще разбера това, Господарю Рал.

— Двете с Найда ще ти помогнем — включи се Кара. — Морещиците познават всички коридори — и обществените, и тези със специален достъп. От нас се очаква да се придвижваме бързо из Двореца в случай на внезапно нападение, така че сме наясно с всички входове, галерии, връзки между стаите и тайни пасажи.

— Добре — кимна Ричард. — Да се надяваме, че ще успеем да разгадаем символите върху лентичките, преди да сте проучили въпроса с машината.

Натан забоде пръст в книгата.

— Мислиш ли, че е достатъчно точна? Че в тази книга има нужната информация, за да разкодираш всички символи?

— Да, струва ми се — потвърди Ричард.

Натан не изглеждаше доволен.

— Ако е вярно, ако книгата е начин да се преведат символите и цялата информация, която ти е необходима, е вътре, тогава коя част от книгата липсва? Коя част от нея е занесена в Храма на ветровете?

Ричард измери Пророка с поглед, преди да отговори.

— Според малкото казано по този въпрос страниците, които са занесени на съхранение в Храма на ветровете, са тези, които обясняват предназначението на машината.

— Не звучи много успокоително — обади се Зед.

На Калан също й прозвуча доста смущаващо. Без да знаят предназначението на машината, те нямаше да могат да преценят с какво си имат работа. Това, че машината бе запечатана и скрита, й се струваше като лоша поличба.

Ричард внимателно плъзна ръка около кръста на Калан и смени темата.

— Защо не отидеш с тях?

— Защо? — трепна тя.

— Преводите, които вече направи, ми помогнаха. Двамата с Бердин вероятно ще останем да работим тук цяла нощ. По-добре иди и си почини. В Градината на живота ми се струва, че ще си далеч от любопитни очи. Може да успееш да поспиш, докато с Бердин разшифроваме символите, а Зед и останалите проучват машината.

— Ще я държим под око, Ричард — успокои го Ничи. — Няма да допуснем нечии очи да я следят, докато спи.

— Благодаря, Ничи. Зед, може би когато стигнете в Градината, ще ти остане минутка да погледнеш ръката на Калан. Влошава се.

Изражението на Зед отрази тревогата на Ричард.

— Разбира се.

Калан си даде сметка, че не е изненадана от това, че Ричард знае колко я боли ръката. За нея беше почти невъзможно да скрие от него каквото и да било.

Щом чу далечния вой, погледът й отскочи към прозорците горе. Осъзна, че звукът не идва от там. От другаде беше, но тя не можеше да определи откъде точно.

Калан си спомни пророчеството, което направи жената, преди да умре — че я преследват тъмни сили и ще дойдат за нея в нощта. Думите на жената изплуваха в съзнанието й: „Тъмни твари, черни сили, които те повалят. Няма да успееш да им се измъкнеш.“ Втресе я.

Като забеляза, че явно никой друг не беше чул воя, си помисли, че може би е доловила друг звук, който погрешно е интерпретирала като вълчи вой. Ричард беше прав — беше ужасно уморена. Целуна го по бузата и прокара длан по раменете му на раздяла. Той я спря за ръката. Толкова й се искаше той да дойде и да си легне при нея, да бъдат заедно, да усеща закрилата му. Постепенно ръката й се измъкна от нежните му пръсти и тя последва другите към Градината на живота.