Машина за знамения

Осма глава

НЕ МНОГО СЛЕД КАТО Ричард изпрати капитана да събере повече хора, които да издирят момчето, делегациите от различни страни, пристигнали за церемонията, съзрели възможност, започнаха да се събират около Ричард и Калан. Докато повечето от тях изразяваха благодарността си заради всичко сторено, за да се сложи край на войната, то имаше и такива, които повдигаха въпроси. Всички бяха нетърпеливи да чуят отговорите, които Господарят Рал и Майката Изповедник ще дадат.

През последните няколко дни Ричард се бе срещал с пълномощници, посланици и емисари, прииждащи от различни места, но пак не можеше да твърди, че познава много от хората в залата. Усмивките и благодарността, както и въпросите, изглеждаха искрени.

След като приключиха с официалната част и изразиха удоволствието си от това, че са поканени, и от радушния прием, гостите един през друг започнаха да задават въпроси за търговската политика и унифицирането на законите. Искаха да получат гаранции, че слуховете за участие на всички във вземането на решения са верни.

Сега, когато неотложните военни въпроси и нуждата от провизии и хора бяха останали в миналото, всички започнаха да се замислят за това как да използват ресурсите и стоките по най-добрия за сънародниците си начин. Беше ясно, че съюзничеството, което всички бяха почувствали по време на войната, е отслабнало и сега всеки се притесняваше, че родината му може да попадне в неизгодна позиция по отношение на законодателството или търговията.

Ричард остави Калан да ги убеждава, че няма да има ограничения в търговията и че няма защо да се притесняват, че едни ще бъдат привилегировани за сметка на други. Голяма част от хората бяха от Средната земя. Тя им напомни за политическата линия, която бе следвала, докато стоеше начело на Средната земя в качеството си на Майката Изповедник, и ги успокои, че сега, когато са част от Д’Харанската империя, това няма да се промени. Спокойствието и авторитетът, които тя излъчваше, ги изпълваха с увереност, че говори истината.

Някои от официалните гости й припомниха, че в Средната земя повечето от страните бяха имали свои представителства в Ейдиндрил, понякога владетелите на една или друга страна прекарваха доста дълги периоди от време в престолния град, понякога изпращаха емисари или други представители, но при всички положения осигуряваха постоянно присъствие, така че отделните страни да вземат участие в общите събрания или при приемането на закони. Калан ги увери, че Народният дворец сега е официалният трон на властта в Д’Харанската империя, така че ще бъдат направени подобни постъпки техни представители да разполагат със свои места в Двореца и да вземат участие в изковаването на общото бъдеще. Хората не само я изслушаха с облекчение, но и бяха откровено доволни.

Калан беше свикнала да взема решения и се справяше с тази роля с лекота и изящество. Бе израсла предимно сама, тъй като, бидейки Изповедник, от нея цял живот се бяха страхували. Когато Ричард се запозна с нея, той видя с очите си как хората треперят в нейно присъствие. В миналото хората съзираха само нейната ужасяваща мощ, а не същинската жена зад тази мощ, но с течение на времето, докато тя и Ричард се бяха борили за тези народи, започна да се ползва с уважението и възхищението на хората. Те вече не се притесняваха да я гледат в очите.

В най-неподходящия момент, докато Калан отговаряше на въпросите, Натан пристъпи зад Ричард, хвана го за ръката и го дръпна встрани.

— Трябва да говоря с теб.

Както отговаряше на отдавна нерешен въпрос за границите, Калан се сепна. Тъкмо обясняваше, че няма какво да спорят, защото сега всички са част от Д’Харанската империя и на практика няма значение дали на картата има една формална линия или не. Щом гласът й замлъкна, всички погледи се спряха върху високия Пророк. Нямаше човек, който да не го познава. Ричард забеляза, че Натан носи „Бележки за края“, като единият му пръст бе отбелязал конкретна страница.

— Какво има? — попита тихо Ричард, като отстъпи няколко крачки от внезапно притихналата тълпа и взрените в него очи. Явно за всички въпросите, свързани с пророчествата, бяха по-тревожни от тези, свързани с търговията и границите.

Натан се наклони напред и заговори с поверителен тон.

— Нали ми каза, че момчето, което си срещнал днес на пазара, ти е споменало нещо за мрак в Двореца.

Ричард се изопна и огледа лицата около себе си.

— Съжалявам за прекъсването. Бихте ли ме извинили за момент.

Хвана Натан за ръката и го дръпна няколко крачки назад към двойната врата по протежение на стената в дъното на помещението. Зед отиде с тях, Калан също. Кара и Бенджамин, които стояха недалеч, не пропуснаха дадения им от Ричард знак и привлякоха вниманието на гостите, като ги заразпитваха как върви възстановяването на разрушените по време на войната сгради по родните им места.

След като се увери, че наблизо няма любопитни уши, Ричард се обърна към Натан.

— Малкият каза, че в Двореца цари мрак. И че тъмнината търси тъмнина.

Без да продума, Натан отвори книгата и я подаде на Ричард.

Ричард тутакси забеляза изречението: „Тъмнината търси тъмнина.“

— Това бяха точните думи на момчето — пророни Калан с неприкрита тревога в гласа.

Ричард се изкуши да предложи версията, че е съвпадение, но знаеше, че няма смисъл.

— Нещо друго, свързано с това пророчество фрагмент… някъде другаде в книгата?

— Не знам — очевидно объркан призна Натан. — Не знам дали дадена част от книгата е свързана с друга. Доколкото ми е известно, не е изключено всичко да е свързано с това пророчество за тъмнината, но може и да няма никаква връзка. Не знам дори дали другото, онова за тавана, дето щял да се срути, е свързано с изречението за тъмнината, дето търси тъмнина.

Ричард знаеше, че е свързано.

Не му се вярваше да е съвпадение това, че момчето е казало изречение от книгата, която съдържаше друго изречение, казано му от старицата. Знаеше, че е изключено нещата да са свързани случайно. Спомняше си изненадата, изписана на лицето на старата жена, докато му предсказваше бъдещето, че покривът ще се срине, сякаш не това бе възнамерявала да му каже.

Ричард бе научил, че дарбата му често се проявява по уникални начини. Някои текстове го наричаха „камък в езерото“, тъй като той беше центърът във вълничките на събитията. Инциденти, които отначало изглеждаха като случайни събития, често се оказваха елементи, някак си привлечени към него или привличащи вниманието му посредством дарбата му, посредством вълничките, които създаваше около себе си. Тези събития на пръв поглед изглеждаха случайни съвпадения, докато не се загледаше по-надълбоко.

Или докато небето не се сринеше отгоре му.

Сега вече знаеше със сигурност, че не може да допусне тази лъжа и да остави събитията да му се изплъзнат. Трябваше да разрови по-навътре.

Въздъхна дълбоко.

— Добре. Няма какво да сторим за момента. Да не изнервяме хората, като ги караме да си мислят, че нещо не е наред.

— Не сме сигурни, че има нещо не наред — напомни му Зед. Ричард не искаше да спори по въпроса.

— Надявам се да си прав.

— Предвид механизма на действие на пророчествата — напомни Натан на Зед, — твърде вероятно е всички тези неща да са свързани по някакъв начин.

Лицето на Зед се изкриви в кисела гримаса, но магьосникът се въздържа от мнение.

Ричард почука с показалец по ефеса на меча си, докато набързо превърташе събитията в главата си. Не можа да намери никаква връзка между трите. Въображението му не роди нищо.

Не може да е вярно, даде си сметка. Това, дето тъмнината търсела нещо, би могло да е свързано с усещането на Кара, че някой надзърта в стаята й през нощта — в тъмнината.

Обърна се към Натан.

— Нали каза, че имало някаква жена, която работела в Двореца и от време на време получавала предзнаменования.

— Да, работи в кухнята, обикновено помага в рязането на продуктите, нужни на готвачите, но когато в Двореца се съберат повече хора, върши и други неща. Всъщност вероятно би трябвало да е сред тези с подносите и сините роби. — Огледа се, като се опита да не изглежда твърде любопитен. — В момента не я виждам обаче.

— Спомена и друга жена, Лорета, ако съм запомнил правилно, която притежавала определени способности. Дето искала да ме види, защото имала да ми казва нещо, някакъв вид предсказание.

Натан кимна.

— Да.

— Веднага щом успея да се измъкна от тук, искам да ме заведеш при нея.

— Ричард, ще те заведа, разбира се, но едва ли е нещо важно. Обикновено се оказва, че нещата не са каквито изглеждат. Хората често вярват, че най-ежедневни и невинни събития могат да се окажат изпълнени с мрачно предзнаменование. Най-често няма скрит смисъл.

— Не бих имал нищо против — пророни Ричард, като продължаваше да оглежда хората. — Значи няма за какво да се тревожа.

— Да, няма. — Натан посочи стената зад тях. — Близо до кухните сме. Лорета работи за един месар, който участва в набавянето на доставките за специални случаи като празненството днес и венчавката. Не е далеч. Когато решиш да се поразходиш, може да отидем да я видим.

— Засега да се връщаме при гостите — кимна Ричард.