Машина за знамения

Седемдесет и първа глава

НИЧИ ПРИСТЪПИ ДО РИЧАРД.

— Тъмнината я е открила?

— Така и предполагах — кимна Ричард. — Мисля, че ни казва, че някой я използва, говори чрез нея. Поради тази причина мечът не може да й стори нищо.

— На сутринта след сватбата на Кара и Бен онова момче на пазара, Хенрик, каза, че тъмнината търси тъмнина. Освен това попита защо има сънища. Тогава думите му не означаваха нищо, помислихме си, че момчето е болно и бълнува, но явно машината е говорила чрез него, явно е искала да ни каже, че се чувства използвана. Може би когато всичко е започнало, единственият начин машината да го опише, е било като мрак, който я е открил, и го е изтълкувала като някой, който говори чрез нея посредством сънища.

Челото на Ничи се стегна.

— Да разбирам ли, че според теб това, което е казало момчето, всъщност са били думи на машината?

— Допускам — сви рамене Ричард.

Зед въздъхна шумно и поклати глава.

— Не знам, Ричард. Струва ми се, че трябва да внимаваме и да не допускаме да повярваме, че тази купчина чаркове и зъбни колела има интелект. Започваме да се държим така, все едно е жива и има мозък. Това е машина. Машините не разсъждават.

— Тогава как отговаря на въпросите на Господаря Рал? — попита Кара. Всички се обърнаха и я погледнаха. Тя посочи машината, — Как успява да ни каже какво искаме да знаем, да попълним празните места, за да можем да продължим нататък?

— Може би просто си въобразяваме, че ни казва нещо полезно; виждаме повече в посланията й, отколкото реално е вложено в тях — рече Зед.

Кара не изглеждаше убедена.

— Тя казва това, което казва. Ние не си измисляме и не си въобразяваме думите й.

Зед приглади чорлавата си бяла коса.

— Има една игра, наречена „Попитай оракула“. Представлява кутия с кръгъл отвор отгоре. Отстрани има нарисувани сцени с оракул, потънал в мистериозни мъгли, които го обгръщат, докато общува със света на духовете. В кутията се съдържат отговори, предварително написани върху малки дискове. Едно от децата задава въпрос — да речем, когато порасна, ще се оженя ли по любов и еди-коя си ще ме обича ли истински и от душа… После детето посяга в кутията и изважда един от дисковете с написан отгоре отговор. Пускат обратно диска в кутията, разклащат я и идва ред на следващото дете да зададе въпроса си.

— Сериозно ли? — изгледа го с невярващ поглед Кара. — И наистина действа?

— Всъщност доста прилично. Отговорите са от сорта: „Със сигурност“ или „Не и ако нещо не се промени“,Духът каза да“, „Твърде е вероятно“, „Отговорът е съмнителен“, „Не е изключено“, „Няма да стане“ или „Попитай по-късно, когато духовете са склонни да ти отговорят“. Нали разбирате, независимо кой диск извади съответното дете, изглежда така, все едно кутията отговаря на конкретния въпрос.

— Човешкият мозък има тази особеност — да си мисли, че отговорите пасват на въпроса; заблуждават се, че оракулът от кутията чува въпроса и им отговаря. В известна степен хората сме доста лековерни.

Отговорите са доста общи, но тъй като често се случва да пасват на конкретния въпрос, хората си мислят, че получават конкретни отговори.

Има хора, които вярват от цялата си душа в оракула от кутията. Някои дори си въобразяват, че в това има магическа сила или някаква връзка със света на духовете, която направлява ръката им при избора на правилния диск. Но всъщност тук няма никаква магия. Просто човешката мисъл сама си върти номера.

Кара скръсти ръце.

— Значи според теб тази машина е просто един огромен, сложно замислен номер?

— Не знам. — Зед сключи длани. — Просто казвам, че трябва да се внимава и да не се правят прибързани заключения. Често е по-лесно да се повярва в готови отговори.

Ричард не вярваше, че обяснението е толкова просто.

— Не знам, Зед. Струва ми се, че има и още нещо.

— Какво например?

— Ами, когато предстои да даде страшни поличби, машината заработва по различен начин. И металните лентички излизат нажежени. А когато… не знам как да се изразя… един вид, когато общува с нас, се събужда плавно и пластините са студени.

Струва ми се, че лентичките, които излизат, са дело на самата машина. Според мен вътре в нея протичат два процеса.

— Съгласна съм — кимна Ничи. — Възможно е някой да я използва, да й казва какво да говори, навярно дори я кара да казва определени неща. Щом я принудиш да говори, лентичките излизат нагорещени. Реши ли да говори сама, са студени.

— Според теб някой използва машината? — смръщи чело Зед и се почеса по главата. — Да приемем за момент, че е вярно. Кой би могъл да го прави? И защо?

Ричард облегна хълбок на машината.

— Какъв е нашият проблем?

Зад сви рамене.

— Нашият проблем ли?

— Да, нашият проблем, причината да стоим тук, в тази отдавна погребана стая с този скрит от света уред и неговите пророчества. Какво прави тази машина? Прави пророчества. Това беше в основата на всички смъртни случаи напоследък — пророчество. Какво искат всички представители? Пророчество. Какво е това, което ни преследва безспир и е винаги на една стъпка след събитията? Пророчество от машината.

— Всичко това ни е известно — прекъсна го Зед. — Накъде биеш?

— Погледни как се увеличава интересът на всички към пророчествата — продължи Ричард. — Пророчествата, които прави тази машина, удобно биват повторени от кой ли не навсякъде из Двореца. Това гарантира, че достигат до знанието на всеки и така всеки започва да се притеснява за смисъла, който крие пророчеството. Слуховете за съществуването на машината за знамения са навсякъде. Хората си мислят, че укриваме пророчества от тях, че се опитваме да ги изложим на опасност.

— Каква теория прокарваш? — Зед вече го слушаше с внимание.

— Според мен някой посява тези семена преднамерено. — Ричард се приведе към дядо си. — Какво кара хората да вярват все повече в пророчеството? — Той почука по машината с пръст. — Пророчествата, които прави машината, се сбъдват точно така, както са направени, при това съвсем скоро. Там започва всичко. Играта придоби зловещ характер — наподобява на детската игра с оракула, която ти ни припомни, но последиците са жестоки и кървави.

Пророчествата се сбъдват, така че хората още по-ревностно вярват в тяхната значимост и са още по-нетърпеливи да узнаят следващото пророчество. Защото машината отговаря на убедеността им, че пророчеството знае бъдещето — именно затова те искат от нас да разберат какво гласи пророчеството. И както ти самият ни каза, в Ейдиндрил, а навярно и навсякъде другаде, всички говорят само за пророчества. Нали каза, че това се е превърнало в доходоносен бизнес. Нима не е странно?

— В началото ми се видя странно, да — потвърди Зед.

— Пророчествата на машината убедиха представителите на всичките тези народи, които тачат пророчеството, че тази материя е лесна за разбиране. Ето защо те не могат да си обяснят защо не сме склонни да разкриваме опасността, надвиснала над живота им, която е толкова красноречиво показана в пророчествата, които чуват. Пророчествата на тази машина накараха хората да вярват още по-убедено.

— Как иначе? Нали се сбъдват — кимна Зед.

— Нима? Някога да си попадал на толкова красноречиво и лесно за разбиране пророчество, изречено направо и категорично? На пророчество, което се осъществява толкова скоро, след като е било направено, при това по абсолютно същия начин?

Зед се замисли над въпроса и отвърна глава.

— Всъщност не бих казал, че ми се е случвало. Доколкото показва опитът ми, пророчествата в най-добрия случай са двусмислени. Нещо повече, обикновено минават векове, преди да се осъществят. Докато тук всичко става едва ли не на мига.

— Точно поради тази причина се тревожа още повече от това изречение: „Хрътките ще ти я отнемат.“ Единственото, което не разбирам, е защо лентичката, на която бе написано, не беше като другите зловещи знамения — дойде на студена пластина, а не на гореща.

Зед срещна погледа му.

— Може би означава, че не е като другите. Може би това е истинско пророчество, което носи скрит смисъл.

Ричард погледна косо машината.

— Или е предупреждение, което машината е решила да отправи към мен. На всичкото отгоре преди малко каза, че тъмнината я е намерила и ще намери и мен — пак сякаш ме предупреждаваше. Тази машина сякаш има някаква връзка с мен.

— Това поне за мен е сигурно — кимна Зед.

— За тези пророчества, които дойдоха на нагорещени пластини, поне знаем, че няма равновесие. Всички са зловещи.

Зед изгледа намръщено Ричард.

— Значи твърдиш, че това не са истински пророчества?

— Ти ми кажи. В тази ситуация, когато хората са полудели по пророчествата, към кого се обръщат за помощ? На кого се кълнат във вярност в замяна на пророчества?

— Ханис Арк — отвърна Кара.

Ричард кимна.

— И не друг, а именно абат Драйър от провинция Фаджин ни каза — на нас и на всички останали — как Ханис Арк вярва, че пророчеството помага на неговото управление. Същото, което искат представителите от мен. Според мен Ханис Арк, а не истинското пророчество, лежи в центъра на всичко това.

— Както казваш обаче, той си е в провинция Фаджин. — Кара показа машината. — Как е възможно да прави всички тези неща?

— Не знам — призна Ричард. — Но абат Драйър е тук. Може би той е замесен по някакъв начин.

Кара вдигна пръст към небето.

— Доколкото ми е известно, полето около Градината на живота би трябвало да е защитно. Нали неговата цел е именно да защитава от проникване на опасна магия вътре. Освен това целият Дворец е обвит със заклинанието, което отслабва силата на всеки, който не е Рал.

Зед заби юмруци в хълбоците си и се обърна към Кара.

— Я виж ти, Морещиците май са станали специалисти по магия. Какво ли ни чака?

— Говореща машина — отвърна Ничи.

Ричард взе стиска метални пластини от десетките хиляди, натрупани покрай стената, и ги зареди в машината.

— Ами хайде да я накараме да се поразговори.