Машина за знамения

Петдесет и пета глава

БРЪШЛЯНЕНАТА ДЕВА СПЛЕТНИЦА се запъти към едва различима врата в задната част на стаята, а междувременно фамулусите се разлетяха наоколо и френетично задърпаха разни малки бурканчета от плетеницата по стените, а също и по-големи, част от разнородната сбирка, разпределена по ъглите на пода. Безнадеждна агония струеше от очите на малцината все още живи хора, впримчени в клонака по стените.

На Хенрик му се искаше да им помогне, но не можеше. Дори на себе си нямаше как да помогне.

Джит се отправи към сумрачния отвор, стиснала в сгъвката на ръката си буркана с мръсната кафеникава течност, в който бе пуснала находките, открити под ноктите на момчето. Кафеникавата вода се плискаше в ритъма на крачките й. Капакът все пак задържа повечето вътре. Хенрик видя как изпод плетеницата от клони изпълзяват големи кафяви буболечки, готови да изпият капките, потекли от буркана по пода.

Епископ Арк следеше с кървавочервените си очи фамулусите, които продължаваха да ровичкат за точните буркани сред стотиците, разпръснати из цялата стая. Тъмните символи върху плътта му правеха очевидния му гняв още по-опасен. Шестте останали фамулуси избягваха стръвния му поглед, докато търсеха нужното и издърпваха бурканчета от стените или ги изчопляха от пода.

Всяка от тях едва крепеше в ръцете си неудобно много бурканчета. Едноръката не можеше да носи колкото останалите, но се стараеше. Щом събраха необходимите съдове, те забързаха с товара, за да настигнат господарката си.

Стиснала буркана в ръка, Джит взе един жезъл, облегнат на стената. Погледна през рамо към Хенрик и изписука кратка, скърцаща и прищракваща команда на странния си език. Едноръката се върна и подкара момчето в колоната зад Бръшлянената дева пред останалите от вида си.

— Джит каза да побързаш и да я последваш. — Метна бърз поглед към епископа и се наведе съвсем близо до момчето. — Когато приключим с това — просъска тя с отровно задоволство — ще ти изсмуча животеца и ще хвърля останките ти на хлебарките.

Хенрик се вцепени от ужас. Тя го сръчка с кикот, за да се размърда.

Докато се препъваше, момчето си мислеше колко му липсва времето, прекарано с майка му. Искаше да е отново при нея в палатката й, да правят заедно нанизи от мъниста. Искаше му се преди всичко никога да не го бе водила при Бръшлянената дева.

Откакто си даде сметка, че е прогонен обратно в Кхарга и че отново ще попадне в лапите на Бръшлянената дева, той се страхуваше, че този път може и да не си тръгне обратно.

Епископът зае последното място в колоната и последва Бръшлянената дева през тъмния проход между стените, от които висяха стотици кожени върви, пристегнали всякакви твари — вече мъртви животинки, коруби на костенурки, черепи на гризачи с остри зъби — всички те висяха на пластове от стените. Хенрик видя как очите на хората, впримчени в изпъкналите носещи части на стените, проследиха минаващата край тях процесия. Когато кръстосваха поглед с епископ Арк, те извръщаха очи. От хората в стените не се чу ни стон. Момчето си представяше как би му било много трудно да не плаче за помощ, ако самият той беше впримчен в стените.

Но нямаше кой да помогне на бедните души, попаднали в капана на това ужасяващо място. И нему нямаше кой да помогне.

Докато си проправяше път през лабиринта, който беше бърлогата на Бръшлянената дева, Хенрик долови жуженето на насекоми, крясъци на птици и звуци от други съскащи и цвърчащи животни. Когато стигнаха края на тунела и излязоха на открито в нощта, блатните създания внезапно замлъкнаха в мъртвешка тишина.

Ниските облаци, огрени от лунна светлина, плавно се носеха над главите им и излъчваха слаби отблясъци. Земята под тях беше издигната насред гъстата, заблатена гора, и беше суха. Тъмните сенки на околните призрачни дървета, от чиито клони висяха провиснали завеси от мъх, приличаха на Хенрик на ръце на мъртъвци, увити в мъртвешки саван, хищно протегнати към живите.

Докато пресичаха разчистеното пространство, той забеляза, че плоските скали там не бяха просто пръснати, а подредени в кръгове. Освен това всеки камък лежеше на ниска могила от пръст. Могилите с камъните явно водеха до центъра на открита площ, където Бръшлянената дева сплетница започна да изписва знаци с украсения си жезъл. Знаците, които драскаше по земята с върха на жезъла, не се отличаваха много от символите, татуирани по епископа.

От средата на жезъла на Девата висяха сияйни сини пера, оранжеви и жълти мъниста, а също и колекция продупчени в центъра монети, окачени на връвчици от еленова кожа. Хенрик се почуди защо жената би използвала монети за украсата на толкова важен предмет. В крайна сметка за какво можеха да й послужат пари в Кхарга?

Тогава осъзна, че всъщност за нея те не бяха ценни като пари — не и така, както за обикновените хора. Навярно бяха пари, взети от нещастниците, вплетени в стените. За Бръшлянената дева ярките монети бяха просто украса, както и ярките пера. И двете бяха трофеи от отнет живот.

Докато фамулусите подреждаха бурканите по земята около Бръшлянената дева, епископ Арк стоеше отстрани със скръстени ръце, без да изпуска приготовленията от кръвясалия си поглед. От време на време някой от шестте фамулуси го стрелкаше с очи. Но не и Джит. Девата тихо продължаваше да чертае знаци в пръстта в центъра на кръга от буркани.

Както си припяваше и рисуваше, тя отваряше по някой буркан, бъркаше настойчиво с ръка в тъмната течност, вадеше по нещо меко и слузесто и го хвърляше в средата на рисунките си. Междувременно продължаваше да си тананика и припява.

Бръшлянената дева сплетница протегна ръката, в която държеше жезъла си, към ниските облаци, които се носеха над главите им. Измънка няколко прищракващи звука, наведе се и постави жезъла си напряко през символите, които беше начертала в пръстта.

Картините на земята засияха.

За изумление на Хенрик, докато Бръшлянената дева продължи да си напява тихичко и вдигна и двете си ръце към небето, облаците над тях застинаха неподвижно.