Машина за знамения

Петдесет и девета глава

— КАКВА Е ТАЯ РАБОТА С МЕН И ДАРБАТА МИ? — попита Натан, като спря пред Ричард. Калан забеляза, че Пророкът стиска в ръката си лист хартия.

— Ръката на Калан, която Зед излекува, е по-зле — обясни Ричард през рамо. — Той не може да я излекува пак. Просто казвах, че понеже твоята сила би трябвало да няма проблеми тук, в Двореца, може би ще успееш да помогнеш на Калан.

Натан изгледа свъсено Калан. Тя протегна ръката си на факлата, за да я разгледа той по-добре. Главата й пулсираше. Единственото й желание беше да легне да спи.

— С радост ще се опитам — кимна той.

— Няма да се получи — каза Ничи тихо, но категорично. — Зед вече я излекува веднъж. Не би трябвало състоянието й да се влоши отново. Тук става нещо повече, но не можем да видим какво, нито пък да разберем. След като Зед не успя да се върне и да поправи стореното, значи и ти няма да успееш.

Калан бе силно притеснена от онова, което Ничи явно знаеше, но не споделяше.

— Боя се, че е права — въздъхна Зед.

Калан се надигна на лакти.

— Но ако ти не можеш да ми помогнеш…

Зед я потупа по рамото и й се усмихна окуражително, в погледа му проблесна познатото дяволито пламъче.

— Не се безпокой, скъпа. Има още много ефективни начини да се справим с този проблем. В Двореца има всякакви билки. Цял живот лекувам такива драскотини с отвари и мазила. Ще ти забъркам нещо и за нула време ще се почувстваш по-добре.

— Зед е прав — увери я Ричард. — Винаги се е грижил за раните и синините ми без помощта на дарбата. Дори аз имам малко аум — додаде той към Зед.

Зед повдигна рунтавите си вежди.

— О, нима. Хм, би помогнало за уталожване на болката, докато отварата изсмуква възпалението. — Пак я потупа по рамото. — Веднага се заемам и съвсем скоро ще си като нова.

— Благодаря ти, Зед — успя да се усмихне Калан и се отпусна по гръб.

Магьосникът огледа мястото, където тя лежеше.

— Трябва да я пренесем на по-удобно, за да си почива.

— И тук ми е удобно — възропта Калан. Не й се щеше да се озове отново под нечии погледи в спалните.

— Наистина ли? — Зед погледна към зейналата пропаст в средата на помещението. — Онази машина долу продължи да бълва пророчества чрез различни хора, докато спят. Чрез хора, които не притежават дарбата. Представи си каква сила се изисква за подобно нещо, да не говорим, че го прави въпреки специалното поле, което я огражда. Подозирам, че е възможно главоболието ти да е свързано с този процес.

Ричард стрелна с очи дупката в пода.

— Аз нямам главоболие, а също спах тук.

Зед вдигна пръст.

— Но ти притежаваш дарбата — и двете страни на дарбата. Нещо повече, според мен ти имаш някакъв вид уникална връзка с машината, затова на теб тя не ти действа по същия начин. Но хора, които се намират в непосредствена близост до нея, биха могли да пострадат — като например Калан.

С притеснен поглед Ричард отпусна съчувствено ръка на рамото на Калан. Болката продължаваше да пулсира в главата й.

— Наистина ли мислиш, че машината би могла да е причина за болката?

Зед сви рамене.

— Не знаем много за тази машина. Нямаме представа на какво е способна и това ме притеснява. Възможно е да излъчва някаква сила, която причинява болка и прилошаване. Най-малкото, знам, че когато се опитах да те излекувам, усетих, че количеството сън, което получаваш, не се и доближава до необходимото, за да може тялото ти да се излекува. Това те прави податлива на допълнителни проблеми. Без нужната ти почивка инфекцията само се влошава. Ето защо ми се струва, че е добре да ти осигурим прилично легло, което да е достатъчно отдалечено от машината — така ще си починеш пълноценно и ще можеш да се възстановиш и излекуваш.

Калан трябваше да признае, че в думите му има логика, но…

— В Двореца със сигурност има достатъчно удобни местенца — каза й Ричард. — Ще те заведем някъде, където да си починеш, а Зед да се заеме с ръката ти.

Калан пак се изправи на лакти.

— Ами онзи проблем, който имахме в спалнята.

Ричард й се усмихна накриво.

— Имам идея. Не се притеснявай.

Но тя се притесняваше. Калан положи всички усилия да не обръща внимание на пулсиращата болка в главата и ръката си.

— Чувствам се по-добре — излъга тя. Прокашля се, за да придаде повече убедителност на тона си. Не се получи.

— Не ми звучиш по-добре — обади се Натан.

— Имаме си по-сериозни грижи от моите болежки — продължи тя. — Може би просто съм сънувала лош сън и затова ме боли главата, а що се отнася до ръката ми — е, случва се състоянието на някои рани да се влошава, преди да започнат да се оправят. Струва ми се, че преувеличавате сериозността на положението.

Думите й явно не прозвучаха особено убедително. Навярно самата Калан не бе убедена в това, което казва, още повече, че имаше и треска. Гласът й бе пресъхнал, едва говореше. И отвореше ли си устата, състоянието й ставаше видимо за всички.

— Въпреки това си мисля, че трябва да опитам — продължи да упорства Натан.

— След като държиш, с радост ще стана твой пациент — опита се да звучи по-бодро, отколкото се чувстваше, Калан.

Натан понечи да се приближи към нея, но Ричард го спря с ръка.

— Между другото, каква е тази хартия?

Натан проследи погледа му и изведнъж се сети.

— А, да. — Размаха я пред Ричард. — От личния ти Пророк долу в библиотеката.

Ричард направи кисела физиономия.

— Какво е предрекла Лорета този път?

— Боя се, че звучи сериозно. Затова дойдох да те търся. Трудно е да се каже какво точно означава, но е възможно да е друго знамение, свързано с Калан. — Той размаха листа, после го погледна и зачете: „Изборът на царицата ще й коства живота.“

— Имаш предвид, че е възможно да е ново знамение, свързано с Калан, заради приликата с предишното? — попита Зед. — Заради онова, което гласеше: „Царицата взема пешка.“

Натан поклати озадачен глава.

— Не знам. Лично аз не съм получавал никакви видения. Може да означава всичко.

Ричард беше побледнял. Грабна листа от ръката на Натан и зачете сам, като не можеше да повярва.

— Какво има? — попита Зед.

Ричард продължи да зяпа хартията още известно време, преди накрая да погледне към дядо си.

— По-рано тази вечер — едва чуто рече той — машината ми проговори.

Зед се надвеси напред.

— Как така ти проговори, какво имаш предвид?

Ръката, с която стискаше хартията, се отпусна и Ричард се съсредоточи, подбирайки внимателно думите си.

— Трудно ми е да го обясня.

Зед не възнамеряваше да го пусне да се измъкне по лесния начин.

— Бих казал, че ще трябва да се напънеш.

Ричард внимателно притисна устни една в друга, преди да продължи.

— Машината ми каза, че е имала сънища. После се поинтересува защо ги е имала.

Ничи повдигна вежди.

— Задала ти е въпрос?

Ричард кимна. Калан сбърчи чело, опитвайки се да си спомни въпреки пулсиращата болка в главата си къде е чувала тези думи. Звучаха й познати. Накрая се сети.

— Не беше ли същото, което каза онова момче на пазара? Че е имал сънища. И после попита защо е имал сънища? Помниш ли?

— Помня — кимна Ричард. — Хенрик. И да, права си. Каза същите думи.

Докато всички се опитваха да осмислят чутото, стаята притихна. От опит бяха разбрали, че пророчествата, които излизат от машината, се повтарят и чрез други хора. Калан се запита дали и този път става въпрос за същото.

Ричард прокара пръсти през косата й.

— Не е само заради това, което каза машината. А и заради начина, по който го каза — това ме притеснява особено.

— Какво имаш предвид, какъв начин? — попита Ничи. — Нали прогаря думите, които изрича, върху онези пластини. Този път по друг начин ли е изпратила посланието си?

— Не, и двете неща ги каза, като прогаряше символи върху металните лентички — както и преди.

— Тогава?

— Вече всички знаете какви звуци издава машината, когато предстои да направи пророчество — рязкото задвижване, когато изведнъж се пробуди. — Ричард ги огледа един по един, докато кимаха. — Е, този път беше различно. Вместо да се събуди внезапно и да заработи, се задвижи бавно и постепенно, сякаш се пробуждаше от сън.

Зед разпери ръце във въздуха.

— Събуди се! Събуди се и ти каза, че е сънувала? Добри духове, Ричард, та това е машина!

— Да, знам, знам — вдигна ръка към дядо си Ричард, за да му покаже да се успокои. — Само че започна бавно, всичките й чаркове и механизми се задвижиха едва-едва и заработиха плавно. После, щом вече работеше на пълна мощност, избълва двете лентички с двете фрази, свързани със сънищата: „Имах сънища“ и „Защо имах сънища?“ Още по-странното е, че при излизането си от машината двете лентички не бяха горещи, както досега.

— Винаги са горещи — заяви Зед.

Ричард се надвеси напред и ги огледа един по един.

— Е, този път бяха студени на пипане. И двете.

Зед потърка брадичка.

— Странна работа.

— Прекарах нощта долу при нея — продължи Ричард, — чаках да видя какво още ще каже. По някое време съм заспал. Тогава изведнъж механизмите пак се задействаха — по същия начин, който ви е известен: рязко, внезапно. Силният шум ме събуди.

Наведе се назад, бръкна в джоба си и извади метална лентичка.

— След като ме събуди точно преди да чуя Калан да крещи и да изтичам тук да видя какво става — подаде лентичката, — машината направи знамение. И то излезе горещо както обикновено.

— Същото знамение? — попита Зед, изпълнен с подозрения.

Ричард махна към листа, който държеше Натан.

— Същото като това: „Изборът на царицата ще й коства живота.“