Машина за знамения

Осемдесет и трета глава

РИЧАРД СЕ ПРИЗЕМИ С ПРИКЛЯКВАНЕ. В периферията на стаята се рееха сияещи закачулени фигури, докато в центъра танцуваха същества, излезли от кошмар, мършавите им крайници се полюшваха във въздуха, кокалестите им стъпала пляскаха плетения под, от което цялата зала вибрираше и пулсираше. Отметнали назад глави, оголили остри като игли зъби, те напяваха странни гърлени звуци в ритъма на стъпките си.

Звученето на всичко това накара косъмчетата по гърба на Ричард да настръхнат.

Гледката доведе до още по-здраво стискане на ефеса на Меча на истината.

Във въздуха се стелеше парлив дим. Острата миризма на прясна кръв надделяваше дори над смрадта на смърт.

Изненадана от внезапната му поява, една дребна жена в центъра на стаята впи в него огромните си черни очи.

Устните й бяха запечатани с кожени ремъци.

Черните й ръце и нокти бяха наслоени с незнайни пластове мръсотия. Лицето й бе придобило здрачната патина на кир и сажди. На брадичката й блестеше прясна яркочервена кръв. Той видя как ръката й полюшва ритмично купата, която държеше.

Насред целия този хаос, той беше убеден, че това не би могло да е друго освен Бръшлянената дева.

И тогава в другия край на стаята, където се носеха рояците сияйни фигури, той забеляза Калан. Стори му се, че е оплетена в тъканта на бодливата стена. Всички клони и бръшлян я придържаха плътно залепена за стената, но тялото й беше така отпуснато, че най-вероятно беше в несвяст.

Ричард блъсна рязко дребната жена в гърдите и като я отстрани от пътя си, се спусна тичешком към Калан. След предупреждението на Ничи не му се искаше да използва Бръшлянената дева.

Сияйните фигури се завъртяха към него. Отвратителните им жълти очи го заливаха с неописуема омраза. Отвъд ръбовете на синкавите им качулки се провиждаше сбръчканата плът на уродливите им, белезникави лица, целите в рани и язви, разкривени от ярост и виещи от бяс. Валчестите им деформирани ръце се протегнаха към него.

Острието на меча изсвистя във въздуха, щом Ричард се завъртя към тях. Докато металът ги разсичаше, светещите фигури се стопиха във въздуха, за да се появят миг по-късно, веднага щом острието прелетя.

Ричард не забелязваше почти нищо друго освен Калан. Отпред беше цялата в кръв. Той различи разкъсвания от зъби по корема й, а по врата и раменете имаше белези от пробождания. В първия момент кръвта бе скрила от погледа му факта, че тя е гола. И със сигурност не беше в съзнание.

При вида на това, което й бяха причинили, Ричард изпадна в бяс, завъртя меча, посичайки всичко по пътя си. Напяващите кокалести твари оголиха зъби и започнаха да го нападат, внезапно прекъснали танца си, насочиха цялото си внимание към него.

Мечът се стоварваше с грохотна сила, трошеше кокали и разполовяваше черепи. В стаята изригнаха фонтани от откъснати китки и посечени нозе, глави и остри зъби. Но колкото и да громеше вражеските фигури, унищожавайки наред крака, ръце и глави, прииждаха още и още от всички страни. Протягаха се, дългите им остри нокти драскаха да го докопат.

Ричард се биеше сърцато, без миг покой. Но мечът му не смогваше да се справи с ордите. В краката му се издигнаха могили от обезглавени трупове и откъснати крайници. Докато се опитваше да отблъсне напредващия враг, Мечът на истината посичаше и стените, трошеше буркани и стомни. Във въздуха полетяха парчета стъкло. В стаята запрелитаха клечки, парчета клони, части от бръшлян. Но мечът явно не успяваше да намали броя на кокалестите твари, които изпълваха стаята и прииждаха ли прииждаха като мравки, изпълзели от тайни ъгълчета в дъното на помещението.

Сияйните създания се спуснаха към него, започнаха да раздират ризата му. Накрая успяха да го сграбчат за ръцете, численото им превъзходство даде резултат. След като мечът му бе укротен, високите същества го обградиха от всички страни, навираха лицата си в него, отваряха уста да му покажат страховитите си, наблъскани едни в други остри зъби. Нападаха, хапеха го.

Той се пресегна и се опита да докопа една от светещите фигури за врата, ала онази се изкикоти зловещо и изчезна яко дим, като само след миг се материализира извън обсега му. Устните й се разтеглиха в грозна усмивка, която разкри светкавично нападнали го остри зъби. Ричард успя да избегне нападението на косъм, като се наведе рязко.

С неистово усилие той се завъртя и се освободи от вкопчените в него ръце. Джит внезапно се оказа току пред него. Хвърли по него нещо, наподобяващо черен прах.

Ударът бе като с метален прът. Ричард се строполи на земята, изпусна меча. Кокалестите твари измъкнаха оръжието настрани с тънките си клечести пръсти.

Към него се запротягаха възлести пръсти с остри нокти, приковаха го на място. Остри зъбки загризаха ризата му и за броени минути я превърнаха в дрипи. Но гнусните същества не спряха да прииждат, идваха нови и нови и го хапеха по гърдите и корема.

Ричард едва успяваше да помръдне ръцете и краката си. Почувства се замаян, не можеше да фокусира погледа си.

Джит каза нещо на странния си клопащ и прищракващ език. Ръцете, вкопчени в него, го повдигнаха и го залепиха на стената до капсулираната в бодливи увивни растения Калан. Опита се да я извика, но не можеше да изтръгне нито звук от гърлото си. Дори установи, че едва успява да диша. Прахът, който Джит хвърли по него, прогаряше дробовете му.

Усети пронизваща болка там, където бодлите на увивните растения се впиваха в краката му, докато съществата ги пристягаха около него, за да го обездвижат. Щяха да го вплетат в стената така, както бяха направили с Калан и всички останали жертви, които можеше да види наоколо.

Щом едно от демоничните същества, чиято кожа бе покрита със зеленикав пласт от слузеста тиня, впи острите си зъби в корема му, друго тутакси опря в раната купичка, за да събере кръвта. Щом я напълни, светкавично я отнесе на Джит.

Като стисна купата между двете си кирливи ръце, Бръшлянената дева залочи жадно кръвта. С кожените ремъци, пришити за устните й и придържащи устата й почти плътно затворена, й беше трудно да пие, затова кръвта започна да се стича по лицето й и закапа от брадичката.

Кокалестите създания бяха достойни на вид за слуги на самия Пазител. Движеха се в компактна група около Джит, полуприведени, досущ верни малки паленца. Изпод краката й изпълзяха хлебарки, привлечени от капещата от брадичката й кръв.

Джит продължаваше да говори на особения си прищракващ език.

Една от сияйните фигури, загърната с наметало с качулка, се плъзна към Ричард и го посочи с пръст.

— Тя каза, че и ти като Майката Изповедник скоро ще се превърнеш в ходещ мъртвец.

Ричард си спомни думите на онзи войник в двореца. Мъжът му бе казал, че в Печалните територии бродят мъртъвци. Сега вече знаеше, че не е въпрос на суеверие.

Запита се защо ли устата на Бръшлянената дева е зашита.