Машина за знамения

Четиридесета глава

ДОКАТО РИЧАРД МИНАВАШЕ МЕЖДУ ФЛАНГОВЕТЕ гвардейци и прекрачваше прага на Градината на живота, следван по петите от Зед, Натан и Кара, забеляза, че вече е издигнато скеле. По дъските най-отгоре сновяха работници. Някои изрязваха деформираната арматура, докато други се занимаваха с изработването на новата конструкция и стъклата, за да може покривът да бъде затворен.

Слънцето беше изгряло и помещението бе окъпано в светлина. Вътре патрулираха гвардейци от личната охрана на Господаря Рал, като не изпускаха от очи работниците горе на скелето и в същото време следяха изкъсо дупката в мрака долу.

Всичките тези хора в Градината на живота смущаваха Ричард. Той беше свикнал да намира лично убежище тук. Помисли си, че вероятно дедите му от поколения назад са използвали това място по същия начин — като параклис за усамотение, където, макар да бяха сътворявани някои от най-опасните магии, съществували някога, беше спокойно кътче, предлагащо тихо уединение.

Бенджамин, който разговаряше с един гвардеец, забеляза Ричард и се завтече към него. Работниците на скелето продължиха да работят, но не можеха да се въздържат да не хвърлят скришом погледи към Господаря Рал.

— Господарю Рал, добре ли си? — попита Бенджамин. — Чух, че имало пожар. Майката Изповедник също се тревожи.

— Добре съм. — Ричард посочи с пръст през рамо към дядо си и Пророка. — Добре, че Зед и Натан бяха там. Успяха да го потушат.

— Радвам се да го чуя.

Ричард се огледа.

— Къде е Калан?

Бенджамин посочи нащърбената дупка в пода.

— Долу е с Ничи, при машината са.

Ричард се насочи към стълбата, а Кара застана до Бенджамин.

— Казах на Господаря Рал, че искаш да го видиш.

Бенджамин направи крачка напред към Ричард.

— Да, вярно е. Получих информацията, която искаше, Господарю Рал.

Ричард спря пред стълбата, която водеше надолу към зейналата дупка.

— Имаш предвид, че си проучил докъде надолу стига машината ли?

Бенджамин кимна.

— Преди всичко ти се оказа прав. Онази чупка в библиотеката под нас е свързана с това нещо тук долу. Налага се стената да бъде закривена по този начин, за да заобиколи машината, която е от другата й страна.

От другата страна на стената с рафта, на който бяха намерили „Регула“. Пак се запита за местоположението на книгите в библиотеките. Никога не бе разбирал как са подредени. Може би защото знаеше за тях твърде малко.

Ричард хвана стълбата и пусна Зед и Натан пред себе си. Той ги последва, а накрая влязоха Кара и съпругът й. Щом слязоха от стълбата, се наложи да заобиколят по-едри отломки, след което продължиха надолу по спираловидната стълба. Като вървяха един подир друг, заслизаха към утробата на машината.

Притихналата стая под тях бе осветена от призрачната светлина на магическите кълба. Калан го посрещна с усмивка, очевидно си отдъхна, като видя, че е жив и здрав. Скръстила ръце и потънала в размисъл, Ничи изучаваше мълчаливо металната кутия и само стрелна новодошлите с бърз поглед. Ричард се зарадва да я види, защото знаеше, че с нея Калан е в безопасност.

— Май е тихо — каза Ричард.

— Мъртвешки тихо — потвърди Калан.

— Не е издала нито звук, нито пък се е появила странната светлина, за която спомена — отърси се от мислите си Ничи. — Потънала е в мълчание, както през всичките хиляди години досега.

Зед прокара кокалестите си пръсти по повърхността на машината, едва ли не със страх да я натисне повече, но, от друга страна, в невъзможност да се въздържи да я докосне.

— Двамата с Натан заварихме същото — ни дума, ни вопъл.

Не можеше да се каже, че Ричард е недоволен от тази новина. Нямаше нищо против тази чудесия да потъна в мълчание за още хиляда години.

— Как ти е ръката? — попита той Калан.

Тя я вдигна и я завъртя, за да му покаже. Там, където доскоро бе подуто и зачервено, се виждаше само бледа розова ивица.

Калан се усмихна към Зед.

— Въпреки трудностите, които има с дарбата си тук, в Двореца, Зед успя да я излекува. Забележително постижение бих казала.

Зед махна с ръка, притеснен от ласкателството.

— Не беше кой знае какво да излекуваш драскотина. Просто не ме карайте да върна нечия глава на раменете или друго по-сериозно нещо.

Ричард си отдъхна, след като видя, че Калан е добре. Една грижа по-малко. Пак насочи вниманието си към генерала.

— Успя ли да проследиш откъде минава това нещо през Двореца?

— С моя помощ — отговори Кара, като по примера на Зед прокара пръст по повърхността на машината, сякаш отправяйки предизвикателство към спящия звяр.

— Е, колко етажа надолу стига?

Генерал Мейферт премести тежестта си на другия крак.

— Боя се, че не мога да отговоря на този въпрос, Господарю Рал. Не успяхме да стигнем до основата. Все още не.

— Не спомена ли, че си намерил плановете на долните етажи.

— Така е, намерихме ги. И успяхме да установим, че машината минава през целия Дворец.

Малко е да се каже, че Ричард остана изненадан. Градината на живота беше почти най-високата точка на комплекса. Под нея имаше много етажи и нива.

— Чак до долу? Толкова ли е голяма?

— По-лошо, Ричард — отвърна с тревожен глас Калан.

— Боя се, че Майката Изповедник е права. След като се сдобихме с чертежите на сградата и видяхме как е устроена сърцевината на Двореца, слязохме в инспекционните тунели на основите под най-долния етаж. Пробихме малка дупка в една от стените на основата и зад нея намерихме солиден метал. — Бенджамин чукна с кокалчетата си металната кутия — Точно като това и точно като зад стената на библиотеката.

Ричард се беше вторачил в притихналата машина, осветена от сиянието на магическите сфери. Не изглеждаше чак толкова висока. Наведе се и надникна през прозорчето. Още предишния път успя да прецени, че отива много по-надълбоко, отколкото изглежда, много по-дълбоко от пода, върху който стояха.

— Ако минава през основите на Двореца и се врязва в платото, значи няма как да се каже докъде стига.

Никой не наруши неловкото мълчание. Ричард огледа мрачните им лица едно подир друго.

— Кажи му — подкани накрая Ничи.

— Хм… — въздъхна неловко Бенджамин, — истината е, че открихме още от машината по-надолу.

— По-надолу ли? Имаш предвид в коридорите, които минават през платото?

— Не съвсем — включи се Кара, явно недоволна от това колко бавно тече разговорът. — Продължихме да картографираме все по-надолу, докато установихме как машината минава през Двореца и как са разположени около нея стаите и стълбищата. Натан и Зед помогнаха при чертежите. Тази машина създава толкова сложна структура в Двореца, че през цялото време никой не е и подозирал, че зад стените на различните стаи и стълбища е скрито нещо толкова голямо.

— Винаги сме знаели, че Дворецът е построен във формата на заклинание. — Натан посочи над тях. — Градината на живота е централният възел на заклинанието, откъдето извира неговата сила.

Ричард се намръщи към Пророка.

— Значи допускаш, че поради естеството си Градината на живота крие машината в централния възел?

— В известен смисъл, но не точно — каза Натан. — Централният възел скрива наличието на машината просто заради местоположението й в централната част на заклинанието. За да работи заклинанието, централният възел не бива да бъде пробиван отстрани, нито отдолу, така че стълбите и коридорите долу са разположени в същата форма, която диктува заклинанието. Ето защо стаите и коридорите заобикалят машината. На практика те избягват пробиването на възела, но не избягват машината и не се опитват да я скрият.

Ричард потъна в размисъл, разсъждавайки над формата на заклинанието. То представляваше символ. Ричард познаваше мотивите в него. Знаеше как функционират — поне на теория.

— Разбира се — каза, разсъждавайки на глас. — Не можеш да пробиеш оста на формата. Мрежата на заклинанието не е двуизмерна, а триизмерна. Нещо долу ще наруши сливането на осите по същия начин, по който коридор, минаващ през центъра на Градината на живота, би нарушил нейното поле. — Той вдигна поглед към всички хора с дарбата, които го гледаха втренчено.

— Централната част на заклинанието е заобиколена от стаи и коридори от долу, за да бъде защитен възелът.

— Точно така — каза Ничи. — И зад тези стени се намира машината.

Удивителните заключения започваха да се избистрят в главата му.

— Това сливане на осите в заклинанието се подхранва отдолу. — Прозрението го свари неподготвен. — Поради тази причина коридорите и стълбите, които се изкачват в Двореца до този централен възел през платото отдолу, се вият спираловидно нагоре.

— Да, така е — потвърди Кара. — Стълбите и коридорите се вият по спирала нагоре, точно както стаите в двореца под нас. Това на практика ни улесни много в съставянето на чертежа. Височината може да е голяма, но основният спираловиден модел е прост, стига веднъж да разберете как функционира.

Ричард не можеше да си представи една Морещица да нарича магията нещо просто или да разбира начина й на действие. Огледа присъстващите един подир друг.

— Нима искаш да кажеш, че машината изминава целия път до центъра на тази спирала и нагоре през платото?

— По-лошо — призна Кара. — След като започнахме да правим чертежа, с помощта на Натан и Зед, които ни показваха как точно изглежда заклинанието, успяхме да слезем надолу през Двореца и да открием централната шахта на този възел. В централната област се намира машината. Това ни позволи да направим чертежа, минавайки през платото.

— Но не сте пробивали платото, за да видите дали машината се намира вътре? Така че не сте сигурни, че стига толкова навътре?

— Не се наложи — обади се Бенджамин.

Кара скръсти ръце.

— Изпратих Найда с още няколко Морещици, като им дадохме изготвената от нас карта, за да съпроводят Бенджамин долу в катакомбите. Разбира се, същият модел се оказа валиден и за тунелите там. Те са защитени по същия начин, както и Дворецът над нас.

Ричард кимна.

— Така и би трябвало, защото подхранват оста на заклинанието — полето, което представлява Градината на живота. Заклинанието трябва да е непокътнато. Не можеш да го пробиеш от долу, иначе цялата работа няма да функционира.

— Ами, там долу, в най-долните нива на катакомбите, в ядрото на онези тунели — именно там изкопахме дупка за инспекция. — Бенджамин почука притихналата машина. — И ударихме на метал.

На Ричард му се зави свят, като си представи какво би могло да означава това. Машината, която се издигаше през Двореца и стигаше нагоре току до Градината на живота, пробиваше цялото плато, издигайки се от равнината Азрит далеч в подножието му.