Машина за знамения

Петдесет и осма глава

ДОКАТО СЕ РЕЕШЕ ОБРАТНО от онова напълно откъснато от истинския свят място, което започваше постепенно да забелязва около себе си, Калан съзнаваше, че има нещо не наред — и с нея, и с Ричард.

Видя как Ничи коленичи край него. По притесненото й изражение, след като се вгледа в немигащите му очи, Калан разбра, че лечението не върви така, както би трябвало.

Ричард гледаше в празното пространство, без да реагира, болката в погледа му бе видима. Не помръдна дори когато Ничи отпусна длан на рамото му и го разтърси.

Дългата руса коса на Ничи се спускаше над лявото й рамо, докато тя се бе навела над Ричард и притискаше с два пръста челото на Калан. Калан усети познатото гъделичкане на адитивната магия да вибрира и гали нервните окончания по врата, раменете и ръцете й.

Ничи свали пръстите си от нея и ги долепи до челото на Ричард. Отдалечи се от него и го блъсна в гърдите.

— Освободи я, Ричард. Пусни я.

Когато той не отвърна, тя обви с ръце Калан и нежно я откъсна от скованата му прегръдка. Калан не оказа съпротива. Нямаше представа защо Ничи настоява Ричард да я пусне, но при всички положения долови ясно тревогата в тона и по лицето на магьосницата.

Ничи внимателно положи Калан на земята. И тутакси се зае с Ричард.

Сега, след като връзката му с Калан бе прекъсната, Ничи долепи дланите на ръцете си о слепоочията на Ричард.

— Пусни я, Ричард — повтаряше шепнешком.

Ричард си пое рязко дъх. В погледа му внезапно нахлу осъзнаване, живот. Калан въздъхна облекчено, задето Ничи бе успяла да го изтръгне от мястото, където се бе озовал. Ричард направи физиономия, когато Ничи свали ръцете си от него.

— Какво правиш? — попита я. — Защо ме прекъсна?

— И аз това щях да попитам — обади се Зед иззад него.

Ничи потупа със същите два пръста, които бе долепила до челото на Ричард и Калан, своето и показа на Зед да опита сам. Той незабавно повдигна робата си и коленичи край Ричард. Допря два пръста о челото на Калан, после се протегна и направи същото и с Ричард.

— Какво? — попита. — Какво трябва да почувствам?

Ничи го стрелна с бърз поглед.

— Нищо ли не чувстваш?

— Не — погледна я озадачено той. — Трябва ли?

Ничи долепи за пореден път пръстите си до челото на Калан, за да провери, и Калан пак усети гъделичкането на адитивната магия, преди Ничи да повтори процедурата с Ричард. Тя въздъхна.

— Вече не го чувствам. След като връзката прекъсна, не се усеща.

— Кое да се усеща? — попита Зед изпод вежди.

Ничи хвърли на Калан бърз, потаен поглед.

— Не знам. Вероятно нищо. Не е важно. Да поговорим за това по-късно.

Ричард отри лицето си с длан, като се опитваше да се отърси от преживяното по време на опита си да помогне на Калан. Тя не се чувстваше по-добре. Ричард й бе помагал неведнъж. Нямаше обяснение защо сега не се бе получило. Но това, което най-много я притесняваше, бе реакцията на Ничи и тревогата, изписана на нейното лице.

— Защо ме прекъсна? — попита разпалено Ричард. — Бях започнал да я лекувам. Не ме остави да довърша.

Това потвърди подозренията на Калан, че просто не са го оставили да приключи. Ничи го бе прекъснала, преди да е успял да завърши лечението. Но още щом си го помисли, си даде сметка, че едва ли това е проблемът, тъй като Калан се бе освестила още преди Ничи да дойде и да ги прекъсне. Нещо се беше провалило преди намесата на магьосницата.

Явно проблемът беше другаде.

Ничи въздъхна дълбоко.

— Не се получаваше. Ти не я лекуваше, а само отваряше себе си за заразата.

Зед имаше крайно озадачен вид. Погледна Ричард, после и ръката на Калан.

— Какви ги говориш?

— Усетих, че има нещо не наред. Потокът на дарбата му не се вливаше в Калан. Нещо от нея се изливаше към него. И използваше линията на живота му, пътя му обратно, за да се промъкне в него.

При тези думи Зед се стресна.

Погледът на Ничи намери Ричард.

— Разбираш ли? Наясно ли си какво ти казвам?

Той поклати глава, очевидно неразбиращ и нетърпелив.

— Не съвсем. Не знам какво почувствах. Не знам какво се случи. Знам само, че болеше. Опитвах се да отнема болката от Калан и нещата сякаш излязоха от контрол.

— Ричард лекува интуитивно — обясни Зед на магьосницата. — Може да е израсъл, без да знае, че притежава дарбата и без да е обучен как да я използва, но съм виждал с очите си как лекува и се справя с проблеми, с които аз не бих могъл.

— И аз — съгласи се Ничи. — Той използва дарбата си по уникален начин, но в този случай не лекуваше.

— Убедена ли си? — попита старият магьосник.

Ничи кимна.

— Усетих прилива на енергия в нея, после и в него. Нещо не беше наред. Болката се връщаше и започваше да го подчинява. Би трябвало да е обратното. Дарбата му би трябвало да овладее болката, докато целебната му сила влиза в Калан, но не се получаваше така. Ричард вероятно е действал интуитивно или пък е правил каквото и друг път, само дето сега се касае за нещо различно, за нещо опасно и не се е получило. — Погледна Калан. — Нали?

Калан бе принудена да признае, че в думите на Ничи има истина.

— Но нали ме е лекувал преди?

— Да, така е — включи се Ричард. — Защо този път не стана?

— Не знам със сигурност, Ричард, но поради някаква причина проблемът, който се опитваше да излекуваш, се държеше като зараза. Може да се каже, че е като да се грижиш за болен — понякога прихващаш неговата болест.

— Но нали дарбата би трябвало да ме предпазва?

— Момчето е право — намеси се Зед.

Ничи явно не желаеше да отговори.

— Възможно е някой да се намесва и да запълва празнините, останали поради липсата ти на опит в използването на магията. Не мога да го твърдя със сигурност.

Зед не губи повече време в спорове по въпроса.

— Вижте, очевидно е, че драскотините, които бях излекувал, са се появили пак. Изглеждат възпалени. Трябва да се заема с този проблем, преди нещата да са се влошили.

— Съгласен съм — потвърди Ричард и се отдръпна, за да стори място на Зед.

— Не съм убедена, че в момента това е добра идея — обади се Ничи някак загадъчно и като че ли само на Зед.

Магьосникът остана озадачен от скептичното й отношение.

— Аз пък си мисля, че не е добра идея да оставим инфекцията да се разпространи. В противен случай Калан може да изгуби ръката си. Дори още по-лошо — ако това нещо стигне до други части на тялото й, може да се окаже фатално.

Ничи забеляза тревогата, изписана на лицето на Калан, и кимна с въздишка.

— Прав си, Зед. Но поне ми позволи да ти помогна.

— Всяка помощ е добре дошла — каза Зед и като се надвеси над Калан, притисна длан о челото й. Ничи постави своята длан върху неговата.

Калан тутакси усети как в нея се влива потокът на магията му. Различи и силата на Ничи като отделна нишка. Макар двата потока да бяха сходни, всеки беше специфичен. Двата заедно се сливаха в една обща и успокояваща енергия, която обаче бе доста по-различна от дарбата на Ричард и топлината, която Калан изпитваше в неговите обятия. Тя бе наясно, че дарбата на Зед е по-различна, затова не се притесни, а в същото време усети и силата на Ничи. Чувството от сливането на двете беше замайващо.

Наред с това обаче Калан не можеше да се отърси от усещането за някаква сянка, за нещо, което бе надвиснало тягостно над нея и вътре в нея.

Още докато си го помисли, се остави да я отнесе обединената сила на Зед и Ничи. За пореден път изпита чувството, че губи представа за време и място, отпусна се, понесена от топлия лъч на магията. Усети как Зед повдига болката й почти по същия начин, по който го направи Ричард, но доста по-умело, с повече опит и точност. Внезапно всичко секна. В следващия миг вече не съществуваше силата нито на Зед, нито на Ничи.

Калан отвори очи и си пое рязко дъх. Имаше чувството, че е минал само миг, но от опит знаеше, че бе възможно да е останала под въздействието на магията в продължение на час и дори два.

Зед се олюля на пети. Хвърли тревожен поглед на Ничи.

— Не е виновен Ричард. Нещо не е наред. Единствената разлика беше тази, че аз знаех как да се отдръпна. Докато Ричард не е знаел. — Стисна устни и додаде недоволно: — Ричард не се справи. Аз също не мога да я излекувам.

Ничи го изгледа с неразгадаем поглед.

— Значи ти също го почувства?

Калан се запита какво ли имат предвид под „го“.

Зед ги изгледа безпомощно.

— Не знам. Никога не съм усещал нещо подобно. Нещо ново е. Нямам никаква представа защо не успявам да го преодолея, но истината е, че не се справям.

Ничи остана вторачена в Зед.

— Какво почувства?

Бръчките по челото на Зед се бяха сгъстили. Двамата с Ничи си размениха многозначителни погледи.

— Не знам. Нещо… тъмно.

Ничи си позволи едва доловим знак, че е разбрала, но не отвърна.

Калан не можеше да е сигурна какво си говорят двамата, но разбра, че са постигнали мълчаливо съгласие, а освен това различи напрежението вътре в себе си след досега на магията им.

Притеснението й нарасна.

— Може би Натан ще успее да помогне — предположи Ричард, който не бе забелязал, че Калан е видяла размяната на погледи между Зед и Ничи. — Той е Рал. Може би ще се справи по-добре, след като неговата магия тук работи безпрепятствено. Може би точно в това е проблемът.