Машина за знамения

Шеста глава

— АМИ… — провлече накрая Зед в настъпилата тишина, — поне знаеш къде се намира останалата част от тази книга. — Рунтавите му вежди надвиснаха над напрегнатите кафяви очи. — Когато ми каза, че си върнал Храма в този свят, спомена, че никой освен теб не може да проникне вътре. Нали, Ричард?

На Калан й прозвуча по-скоро като заповед, отколкото като въпрос.

Въпреки строгостта в гласа на Зед напрежението най-после напусна тялото на Ричард.

— Да. Каквото и да съдържа останалата част на книгата, то е надеждно заключено.

Ричард въздъхна, докато затваряше странната книга. Върна я на масата.

— Е, Бердин, струва ми се, че трябва да отбележиш на листа с „Регула“ „неизвестен“, а местоположението да обозначиш като тук и в Храма на ветровете.

Зед се обърна към Бердин, сякаш искаше да си остави темата за Храма на ветровете за по-късно, за разговор с Ричард на четири очи.

— Значи си решила да посветиш по една страница на всяка от книгите тук, така ли?

Бердин кимна, както ровеше в дебелото тесте хартия.

— Всеки от тези листове пази информация за определена книга. В случая всичките книги са пророчески. Слагаме заглавието и ако можем, добавяме по нещо за самата книга.

— По този начин — обади се Ричард, — като отделим по един лист за всяка книга, постепенно ще се сдобием с виртуална библиотека с книгите в целия Дворец. Не мисля, че пророчествата могат да са ни от голяма полза, но поне знаем къде се намира всяка от тези книги и на каква тема е.

Калан не беше убедена, че е голям напредък. Повечето пророчески книги съдържаха хаотични пророчества, а не конкретни теми. Пророците — хора с дарба, които преди не са се срещали толкова рядко, колкото с течение на вековете, записваха всяко пророчество, което им се яви, независимо за какво е. В резултат на това много от пророческите книги нямаха хронология, нито пък обща тема, поради което бяха изключително трудни за класификация.

Нещо повече, те бяха предназначени най-вече за четене от други пророци. Човек без дарба не би могъл да интерпретира правилно значението на едно пророчество. Пророчеството, писано или изречено, рядко означаваше онова, което му се струва на човек. Значението се криеше по-скоро във виденията, които получаваха пророците.

От отсрещната страна на масата се приближи Натан и всички вдигнаха поглед към него.

— А аз съм тук, за да прегледам всички пророчески книги, за да помогна за подреждането им. Прекарал съм целия си живот в четене на пророчества, така че повечето книги вече ги знам. Изброяването им като пророчества най-често е единственото, което бихме могли да сторим, но тогава поне ще имаме опис на всички и ще знаем кое къде може да бъде открито.

— Помощта на Натан е неоценима — обади се Бердин. — Не се и опитвам да категоризирам книгите с пророчества.

Ричард скръсти ръце, докато се надвесваше над масата.

— Като стана дума за пророчества, Натан, днес по коридорите попаднах на една старица, която предрича бъдещето.

Калан вече се чудеше кога ли Ричард ще стигне до второто дете на нещастието.

— Сляпа ли беше?

— Да.

Натан кимна.

— Сабела. Срещал съм я. Истинска е.

— Искаш да кажеш, че наистина вижда бъдещето на хората?

Натан едва раздалечи палеца от показалеца си.

— Ей толкова. Същинските й способности не са големи. Повечето от „гледанията“ й са онова, което хората искат да чуят. Така си изкарва хляба. До голяма степен тя прави така, че най-вероятното бъдеще да звучи като че го е видяла във видение. Например може да каже на млада жена, че вижда сватба. Не бих рекъл, че е кой знае какво пророчество — все пак повечето млади жени се омъжват.

Но наред с това има и истинска дарба. Ако не беше така, щях да повдигна въпроса пред теб. Не мисля, че би допуснал в Двореца да се подвизава шарлатанин, който да мами хората с някакви пророчества, по-невероятни от моите.

Калан съзнаваше, че Натан, единственият жив Пророк, когото познаваше, се опитва да пази репутацията на пророчеството като такова. Ричард нямаше много вяра в тези неща, за разлика от Натан. За Пророка опитите на Ричард да избегне това, което му е писано, да наложи свободната си воля, бяха противодействието, от което пророчеството, подобно на всяка друга магия, се нуждае, за да съществува.

— Има ли друг човек, който, макар и не с твоята дарба, да притежава поне някакви истински пророчески способности? — попита Ричард.

— В Двореца има неколцина, които имат известен талант в правенето на предсказания. У всеки човек е заложена някаква искрица дарба. Именно така си взаимодействат с магията, включително с пророчеството. — Натан направи неопределен жест с ръка. — На всеки му се е случвало внезапно да си помисли нещо за приятел или близък човек, когото не е виждал отдавна. Или да изпита внезапно желание да види съответния човек. Случи ли се, установяват, че човекът е болен или дори че е починал. Повечето хора са изпитвали чувството, че човек, за когото не са мислили отдавна, ще ги навести, и хоп, ето ти го на прага. Всекиму се е случвало. Това са все проявления на пророчески способности. Тъй като у всеки от нас се крие искрица дарба, тази способност, колкото и да е скромна, все някога ще сътвори знамение.

При някои хора тя е малко по-силна и на тях се случва по-често да преживяват такива дребни профетически събития. Макар и да не са истински пророчества, каквито получавам аз, тези събития все пак осигуряват някакъв поглед в бъдещето. Има хора, които са достатъчно наблюдателни да обръщат внимание на такива прошепнати знамения.

— Значи има такива хора тук, в Двореца?

Натан сви рамене.

— Разбира се. Има една жена от кухненския персонал. Получава такива дребни предзнаменования. Има и друга, Лорета, работи в една месарница в Двореца. Тя също притежава тази способност в някаква форма. Всъщност въпросната Лорета отдавна ме тормози да те убедя да се срещнеш с нея. Твърди, че имала нещо за теб, знамение някакво.

— Ти обаче май не искаш много-много да се срещам с нея, а?

— Ричард, срещам поне по десет души всеки ден, които ме молят да използвам влиянието си пред теб, за да им направиш една или друга услуга или да си купиш нещо от тях, да им отделиш време, дори да те поканят на чай и да използват случая да ти дадат съвет по важни за тях въпроси. Лорета е добра жена, но е доста странна, затова не съм ти говорил за нея.

Ричард въздъхна.

— Разбирам. Сам аз съм попадал на не един и двама подобни…

Според Калан Ричард проявяваше извънмерно търпение спрямо повечето хора. От нейна гледна точка той им позволяваше да отнемат твърде голяма част от времето му, да го отклоняват от по-важни дела. Но Ричард си беше такъв. Интересуваше се най-искрено и добронамерено от всичко, особено от хората и техните грижи. Калан намираше, че по това той и Зед си приличат. От друга страна, именно това качество на Ричард, макар понякога да поставяше търпението й на изпитание, бе сред причините да го обича толкова.

— Е, какво ти каза Сабела, сляпата жена?

Ричард се загледа някъде в далечния край на библиотеката, преди да върне очи върху Пророка.

— Каза ми, че покривът ще се срине.

Натан застина опулен.

— Подобно предсказание е твърде конкретно. То надхвърля способностите й.

— Е, точно така ми каза. — Ричард забеляза, че лицето на Натан е станало бяло като платно. — Сигурен ли си, че е отвъд способностите й?

— Боя се, че да.

— Знаеш ли какво означава това пророчество?

Калан си помисли, че Натан няма да отговори, но в крайна сметка той се обади:

— Не, не мога да кажа, че знам.

— Ако не знаеш какво означава, тогава защо гледаш така и откъде знаеш, че е отвъд способностите на Сабела? Откъде изобщо знаеш, че е истинско знамение, а не просто измислено предупреждение, което е решила да размени срещу един грош?

Натан взе тестето листове от Бердин.

— Повечето книги в тази библиотека са познати заглавия, не са някаква рядкост — запрелиства той страниците. — Цял живот чета пророчески книги. Смея да твърдя, че знам почти всички налични пророчества. Повечето книги тук, включително пророческите, са копия, които могат да се намерят на още доста места.

Натан най-сетне намери листа, който търсеше, и го извади.

— С изключение на тази. Това тук е един доста любопитен том.

— И кое толкова му е любопитното? — поинтересува се Ричард.

Високият Пророк подаде листа на Ричард.

— Нищо… поне досега. Затова и не бях обърнал внимание.

Ричард огледа листа.

— „Бележки за края“. Какво означава това?

— Не е много ясно. Творбата е доста древна. Според някои е компилация от откъслечни пророчества, взети от различни източници през вековете. Други твърдят, че заглавието е съвсем буквално и книгата съдържа точно това — бележки за края.

Ричард го изгледа свъсено.

— За края ли? Краят на какво?

Натан изви вежда.

— Краят на времето.

— Краят на времето — повтори Ричард. — А ти на какво мнение си?

— Ето това му е странното — призна Пророкът. — Че не съм на никакво мнение. Тъй като притежавам дарбата, обикновено когато чета пророчества, получавам видения и така разгадавам истинския им смисъл. Тази книга е различна. Сблъсквал съм се с нея на няколко пъти досега, в различни етапи от живота си. Когато я чета, не получавам видения.

Нещо повече — не съм единствен. Част от причините никой да не е сигурен какво означава заглавието е, че и другите пророци са изпитвали подобни затруднения като мен. Те също не са получавали видения от пророчествата вътре.

— Не ми се вижда толкова трудно да предположа защо — обади се Кара. — Според мен това означава, че написаното вътре не е истинско пророчество. Ти си Пророк. Ако бяха истински пророчества, щеше да разбереш. Щеше да получиш видения.

По лицето на Натан пропълзя лукава усмивка.

— За човек, който не разбира нищо от магия, си успяла да стигнеш до сърцевината на проблема. Това твърдят мнозина, според които написаното вътре е просто откъслеци, взети оттук и оттам и следователно не представляват надеждна информация, или пък са доказателство, че книгата не е истинска. — Усмивката му се стопи. — С тази теория има само един проблем.

— И той е? — изпревари въпроса на Кара Ричард.

— Нека ви покажа.

Натан тръгна по централната пътека, последван от Ричард, Калан, Зед, Кара, Бенджамин и Бердин. Рика не се отдели от вратата на библиотеката, където бе стояла на пост през цялото време, за да гарантира, че никой няма да ги обезпокои. В дъното на стаята Натан започна да оглежда заглавията във висок, изящно украсен шкаф с книги, долепен до стената. Накрая се наведе и извади едно томче от по-долен рафт.

— Ето — обяви и им показа гръбчето, на което бе написано „Бележки за края“. След като потърси известно време, подаде отворената книга на Ричард и му посочи едно място на дясна страница.

Ричард зяпна думите, все едно не можеше да повярва на очите си.

— Какво пише? — не издържа Калан.

Сивите очи на Ричард се извърнаха към нея.

— Пише: „Покривът ще се срине.“

— Искаш да кажеш, че пише същото, което ти каза старицата? — смръщи чело Калан. — А нататък?

— Нищо. Това е единственото изречение на цялата страница.

Натан огледа един подир друг всички в помещението.

— Това е пророчество фрагмент.

Ричард не откъсваше поглед от думите. Бенджамин изглеждаше озадачен. Зед стоеше с каменно лице, което правеше бръчките на слабото му лице да изглеждат още по-изсечени. Бердин бе видимо притеснена.

Кара сбърчи нос.

— Пророчество фрагмент ли?

Натан кимна.

— Пророчество, което е толкова концентрирано, че прилича на фрагмент, на откъс. Обикновено пророчествата са поне малко по-сложни от това и доста по-неясни.

Ричард пак погледна книгата.

— Или просто с празно надуване.

— Надуване ли? — сякаш недочу Натан.

— Ами да. Някой се е опитал да привлече внимание, затова е измислил нещо, което звучи конкретно, но не е.

Натан килна глава на една страна и дългата му бяла коса обърса рамото му.

— Не те разбирам.

— Кога предполагаш, че е писано това?

— Не мога да съм сигурен, но самото пророчество навярно е на няколко хиляди години… поне. Може и да е доста по-старо.

— И не мислиш ли, че за цялото това време поне един-два покрива са се сринали? Просто пророчество, което звучи впечатляващо с констатацията, че ще се срине покрив, но на практика не е нищо повече от това в слънчев ден да обявиш, че ще завали. Рано или късно ще завали, така че подобно предсказание е доста предвидимо. По същия начин с течение на времето, рано или късно, все някой покрив ще се срине. Когато това стане, човекът, който го е предрекъл, ще бъде признат за истински Пророк.

— Звучи ми логично — съгласи се Кара, доволна от това развитие на разговора.

— С теорията ти има само един проблем — възрази Натан.

Ричард му върна книгата.

— И той е…?

— Празните предсказания обикновено свършват с отворен край. Както казваш, рано или късно ще завали. Но истинското пророчество се повтаря. Може да се каже, че знамението изплува на повърхността пак и пак, за да напомни на хората за себе си.

Ричард изгледа Натан изпод свъсените си вежди.

— Искаш да кажеш, че понеже тази жена днес е повторила пророчеството фрагмент, това означава, че то е истинско? Че му е дошло времето?

Натан се подсмихна едва забележимо.

— Така работи пророчеството, Ричард.

Калан забеляза, че на входа се е появил някой. По златотканите поли на робата разпозна във фигурата представител на дворцовата управа. Рика размени няколко думи с новодошлия и се завтече по пътеката.

— Господарю Рал, приемът започва. Младоженците трябва да отидат да приветстват гостите.

Ричард се усмихна, докато вдигаше ръце на раменете на Бенджамин и Кара, за да ги поведе към изхода.

— Да не караме хората да чакат почетните ни домакини.