Машина за знамения

Петдесет и четвърта глава

ХЕНРИК СЕ БОЕШЕ ДА ПРИСТЪПИ към Бръшлянената дева сплетница. Докато тя издаваше нежни звуци и го мамеше с жестове да се приближи, той не можеше да откъсне поглед от кожения шнур, с който устата й беше зашита така, че тя почти не можеше да я отваря. Някои от дупките там, където каишът бе пробил плътта, изпускаха розовееща течност, защото опитите й да го повика разкървавяваха раните.

Момчето се запита защо ли са зашити устните й.

Осъзна, че краката му го носят напред, въпреки че не бе имал намерение да се движи. Оказа се безпомощен, не можеше да спре да върви към нея, все по-близо до протегнатите й ръце.

Юмруците му сякаш сами се повдигнаха. Не бе способен да ги спре с усилие на собствената си воля. Водеха я към нея.

Ръцете й, покрити с тъмни петна — дори не му се мислеше от какво, — жадно се сключиха около китките му. Вече съвсем близо до нея, долови странна миризма, не беше силна, но той усети как му се повдигна. Не можа да я определи, ала сбърчи нос, а гърлото му понечи да се стегне конвулсивно и той едва си поемаше дъх.

За такава дребна женица Джит имаше невероятно силни пръсти. Той се опита да се дръпне, но не успя. Почувства захвата й като капан. Нищо не можеше да направи, беше изгубил контрол над себе си.

Джит издаде още един вибриращ, цъкащ, писукащ звук. Колкото повече Хенрик се приближаваше до нея, толкова повече се вглеждаше в дълбоките й черни очи с безумен ужас, неспособен да помисли какво иска тя от него и какво ще му причини.

Главата й се приведе към момчето и от устните й се изтръгна същият звук. Хенрик не я разбираше. Само долавяше, че иска нещо.

Една от фамулусите се наведе към него през рамото на Бръшлянената дева.

— Отвори си юмруците — нетърпеливо изсъска тя.

Дъхът му излизаше на кратки, учестени пресекулки, той вложи цялата си мощ и се опита да изпълни нареждането. Въпреки усилията ръцете му не се отпускаха. Беше ги стискал толкова дълго, че се бяха вкочанили като стегнати възли. Колкото и да се опитваше, колкото и да искаше да се подчини, не можа да накара пръстите си да се отпуснат. Зяпаше ги, отчаяно се опитваше да ги накара да се отворят, изпълнен със страх пред това, което Девата можеше да му направи, ако не изпълни заповедта.

Джит изглеждаше незаинтересована. Непоколебимите й пръсти започнаха да откопчват неговите един по един. Болеше го от силата, с която тя ги опъваше, след цялото това време, в което бяха стиснати в юмруци. Пръстите му бяха изтръпнали и усещаше бодежи във всеки един от тях, докато тя ги движеше. Джит обаче не спря, не показа съчувствие към стенанията му.

Не след дълго успя да разгъне всичките му пръсти. Изпъна ръцете му напред, притисна ги между своите една по една, погали ги за малко, сякаш да облекчи схващането и да се увери, че ще останат отворени, а след това ги обърна с дланите надолу.

Бръшлянената дева измъкна една клонка от струпаната купчина зад себе си. Той забеляза, че на края й има дълъг, зловещ трън. Без да знае намеренията й, инстинктивно се опита отново да се отдръпне, но тя лесно придърпа ръката му по-близо, защото все още стискаше лявата му китка като в менгеме. Почувства се като животно в капан, което след малко ще одерат.

Както държеше ръката му неподвижна, Бръшлянената дева прокара върха на тръна под нокътя на показалеца му. Повдигна тръна към светлината и го огледа внимателно. Хенрик не смееше дори да гадае какво прави тя и какво би могла да търси.

Видя как една от фамулусите отзад до стената се опитва да измъкне буркан, заврян сред плетеницата от клонки. След известно усилие бурканът най-накрая поддаде. Фамулусът го взе, застана до Джит и зачака търпеливо, докато следеше работата на господарката си.

Бръшлянената дева сплетница провлече върха на тръна под нокътя на средния пръст на Хенрик. Вдигна го. Този път на връхчето имаше миниатюрно парченце.

Задоволството й бе ознаменувано от дълбок гърлен звук. Гордо показа находката си на останалите. Те изпискаха доволно. Само епископ Арк изгледа откритието кръвнишки.

Фамулусът отвори капака на буркана и го подаде на господарката си. По ръцете на съществото запъплиха хлебарки. Стотици от тях изтрополиха по пода и се пръснаха във всички посоки, преди да потънат в купчината клони. Изчезнаха за секунди.

Без да се впечатли, Джит потопи тръна в мръсната вода и я разбърка. След това го извади и видя как парченцето от него падна. Доволна от свършеното, отново концентрира вниманието си върху Хенрик.

Внимателно почисти останалите нокти на лявата му ръка. Откри още частици от търсеното съкровище, но не и под нокътя на палеца. С ъгълчето на окото си Хенрик видя усмивката на татуираните устни на епископ Арк и двата пъти, когато Бръшлянената дева откри малки люспици на върха на тръна. Всеки път потапяше тръна в смърдящата течност и находката изчезваше в мръсната вода.

Джит пусна лявата ръка на момчето и взе дясната. Прокара тръна под нокътя на показалеца му и се вгледа в него. Нищо. Стрелна епископ Арк със светкавичен поглед и отново се зае с нокътя, но и втория път не откри нищо.

Премина на средния пръст и обра нокътя още по-щателно. Трънът не закачи нищо. Повтори процедурата и щом се убеди, че е безполезно, се прехвърли на безименния. И под този нокът не откри каквото търсеше. Фокусира се върху кутрето, все едно там беше последната й надежда.

Когато трънът не изкара нищо освен мръсотия, отпусна ръце в скута си.

— Какво има? — Символите, покриващи тялото на мъжа, сякаш кипнаха, щом той се наведе.

Бръшлянената дева сплетница изхриптя гърлено няколко пъти.

— Джит казва, че имаме плът от жената — преведе фамулусът отстрани. Поколеба се, преди да довърши изречението. — Но нямаме от мъжа.

При рязкото изправяне на епископа и седемте фамулуса се отдръпнаха.

Една от тях се оказа недостатъчно бърза.

Той я сграбчи за гърлото и я придърпа към себе си. Движеше го чиста емоция. Съществото записука и се заусуква като попаднала в клопка змия, но не успя да избегне хватката му. Епископът очевидно беше изпаднал в дива ярост. Жертвата драскаше с нокти по татуираните му ръце, сключени около врата й, но не можеше да си помогне.

— Кажете на господарката си, че не съм доволен — изръмжа на останалите.

Няколко фамулуса моментално се наведоха около Бръшлянената дева и зацъкаха на странния й език.

Когато епископът придърпа нещастницата до лицето си и се взря в очите й, онази изписка и се сгърчи в ужасяваща агония.

— Марш обратно в гроба — процеди през стиснатите си зъби.

Докато Хенрик гледаше, вцепенен от ужас, фамулусът изгуби синкавото сияние, присъщо за останалите като нея. Изпод покривалото на главата й се извиха струйки дим. Цялото същество се сви и завехна, сякаш изсмукваха всичко от нея. Кожата на ръцете й потъмня и се сбърчи по костите и ставите на пръстите й, сякаш беше съсухрен скелет. Плътта на лицето й завря и стана на мехури, а после изгоря и се превърна в тъмна кожена маска. Почернялата кожа тлееше и се свиваше все повече по черепа й. Очите й хлътнаха в орбитите си. Челюстите на фамулуса се отпуснаха, а устните се дръпнаха назад, като оставиха венците й открити.

Епископ Арк метна безжизнените останки настрани.

Буреносно гневен, той закрачи обратно по тунела, от който беше влязъл. Свещите около него гаснеха, сякаш се движеше в покривало на мрака. Ръмжеше от яд и бяс.

Внезапно спря и се обърна. Втренчи се за момент в Бръшлянената дева и тръгна към нея. Свещите зад него отново се палеха с отдалечаването му.

— Поне разполагаш с мостра от плътта на жената, нали? — попита той Джит.

Без да откъсва тъмните си очи от него, Джит кимна и взе буркана от треперещата сянка зад нея. Вдигна го и го задържа, за да му покаже.

Епископът потърка измършавялата си брадичка с кокалчето на пръста си.

— Промяна в плановете. — Тонът му беше леден.