Машина за знамения

Двадесета глава

КАЛАН СЕ ОПИТА ДА ПРЕДРАЗПОЛОЖИ ГОСТИТЕ, като най-напред даде изискан обяд. Масите в залата бяха отрупани с плата месо, риба, дивеч и всякакви деликатеси и сладкиши. На плотове бяха подредени вина. Музиканти свиреха лека, успокояваща музика, докато сервитьори разнасяха из тълпата цветни, подсладени с мед питиета. Гостите вдигаха тежките чаши от подносите и се наслаждаваха на сладостните нектари.

Докато гледаше множеството, Калан се почувства ужасно самотна. Де да можеше Ричард да е с нея. Липсваше й. Но той си имаше работа. Както и тя.

Тръгна да обикаля жужащата тълпа, докато хората вкусваха от храните, отпиваха от виното и си вземаха нектар от подносите, а тя се усмихваше и поздравяваше всеки лично, без самата тя да сложи и залък в уста, благодареше им, задето са я уважили с присъствието си, и се грижеше да не им липсва нищо. Имаше достатъчно персонал, за да осигури на гостите каквото е нужно.

Мнозина носеха със себе си пророчества и настояваха, че това е най-ключовото им оръжие за намиране на правилния подход към бъдещето. Според тях Калан и Ричард щяха да направят добре, ако проявяваха повече внимание към такива предсказания. Калан слушаше търпеливо, от време на време любезно задаваше въпроси, за да си изясни едно или друго твърдение.

Кара, която нямаше вяра никому, дори на владетелите на страните от Д’Харанската империя и техни съюзници във войната, не се отдалечаваше на повече от една ръка разстояние от нея. На няколко пъти, докато Калан обикаляше из залата, хората я спираха, за да я питат дали в кухнята имат едно или друго ястие. Калан тутакси отправяше въпроса към неизменно следващия я представител на персонала, за да може желанието на гостите да бъде незабавно изпълнено.

Щом изисканият обяд най-сетне приключи, тя покани всички в съседна зала, където се качи на подиум, за да могат всички да я виждат. Кремавите стени, украсени със сложни мотиви, и сините килими, поръбени със златисто, придаваха на помещението мекота и уют.

През стената от двойни врати, които извеждаха към терасата, Калан видя, че бурята е потопила света в бяло. Вятърът сегиз-тогиз разтърсваше стъклата и те дрънчаха.

Сега, когато хората бяха нахранени и отпуснати, Калан се качи на подиума и долепи длани в очакване разговорите да утихнат и вниманието на всички да се спре върху нея. С периферното си зрение забеляза в залата да влиза Ничи. Магьосницата застана до най-близката зад Калан маса, покрай която се издигаха внушителни столове с високи облегалки, резбовани така, че да приличат на орли с разперени крила. Някога Калан и Ричард ги бяха използвали, за да приветстват в Двореца официални лица, голяма част от които сега се намираха в залата.

Калан си пое дълбоко дъх и започна:

— Знам, че мнозина от вас се притесняват за посоката, в която ще поеме бъдещето. Чух, че се интересувате какво казват пророчествата по този въпрос. Доста от вас споделиха тревогите си лично с мен, при това без заобикалки. Тъй като знам, че всички ние тук искаме да изградим нашето общо, успешно бъдеще, бих искала да ви дам възможност да изкажете гласно своите притеснения.

Калан изчака да види усмивки по лицата на множеството, след това продължи:

— Както вече знаете, появиха се някои проблеми, причинени от хора, които си мислят, че са били навестени от пророчество. Някои от тях са се вслушали в страховете си и се е стигнало до непростими последствия. Самите вие с очите си видяхте една от тези жени вчера и чухте какво е сторила с децата си в резултат на едно такова видение за бъдещето. Децата й за жалост са мъртви и вече нямат бъдеще. Пророчеството явно не е успяло да ги избави и само е довело до ненавременната им смърт.

Ето защо Ричард не е тук сред нас днес. Наложи се да се заеме с тези въпроси, наред с някои други сериозни проблеми, свързани с пророчества. Като магьосник с дарба и в качеството си на Господаря Рал негова отговорност е да решава такива въпроси. Всички знаем след случилото се през последните няколко години, че той е повече от способен да се справя с какво ли не.

Но в същото време съпругът ми не искаше да пренебрегне вашите въпроси и тревоги, затова ме помоли да бъда тук сред вас днес, за да можем да поговорим за всичко, което ви вълнува. — Калан разпери ръце. — Така че ако някой иска да каже нещо, моля да го направи сега, пред всички, за да решим въпроса по най-прозрачния начин.

Хората изглеждаха доволни.

Кралица Орнета се възползва тутакси от предоставената й възможност.

— Нашето притеснение е — подхвана тя и пристъпи напред, скръстила тъничките си голи ръце пред гърдите, — че пророчеството е най-важният ни водач.

— Пророчеството не е най-важният ни водач — възрази Калан. — Най-важният ни водач е разумът.

Кралицата опроверга мнението на Калан с категоричен жест.

— Пророчеството ни показва какво трябва да направим, ако искаме народите ни да процъфтяват за в бъдеще.

— Ако вярвате, че то разкрива какво ще се случи, тогава няма значение дали го знаете или не. Не можете да промените предначертаното, иначе не би било пророчество, а просто предположение.

Погледът на кралицата помръкна.

— Пророчеството ни е дадено, за да ни помага, достига до нас посредством магия, то е нашият водач в бъдещето, което разкрива пред нас.

— При всички положения — прекъсна я Калан, като отправи успокоителна усмивка към тълпата — ние се справяме с него, както вече ви казах. Не е нужно да се притеснявате и да се занимавате с разни заплетени пророчества. Освен Сестрите на светлината при нас е и Натан и той помага на Ричард по въпросите, свързани с пророчества. Разполагаме и с други хора с дарбата, като Първия магьосник Зорандер — тя вдигна ръка — и магьосницата Ничи. Изобщо не споменавам самия Ричард. Дори сега, в този момент, той се занимава с тези дела, понеже е негов дълг и отговорност. Мога да ви уверя, че Господарят Рал се отнася към отговорностите си изключително сериозно.

— Да, и ние така чухме — потвърди престорено снизходително кралица Орнета.

Калан сви рамене.

— Какво повече искате?

Кралицата повдигна кокалест лакът, докато с другата ръка небрежно попипваше колието си.

— Майко Изповедник, аз искам онова, което всички ние тук искаме. Искаме да чуем мрачните предупреждения за бъдещето. Искаме да знаем какво казва пророчеството за тези събития.

— Мога да ви уверя, че приемаме всичко това много сериозно. В крайна сметка с вас сме от една и съща страна на барикадата и имаме общ интерес Д’Харанската империя да просперира за в бъдеще. Моля да разберете, че пророчеството е много специфична област. Хората с пророческа дарба и опит в тази материя се справят достатъчно добре. Всичко, което може да бъде направено, вече се прави.

Тълпата притихна, всички очи бяха приковани в широкоплещестия крал Филип от западната част на Средната земя, който пристъпи напред. Беше герой, който се бе борил яростно за тяхната кауза и от самото начало бе лоялен съюзник на новосформираната Д’Харанска империя. Макар в залата да имаше много хора с неговия ранг, всички го погледнаха с уважение.

Беше облечен с великолепна военна куртка в тъмночервеникав цвят, която подчертаваше внушителната му фигура. На хълбока му, окачен на по-светъл широк кожен колан, блестеше гравиран церемониален меч, украсен със злато и сребро. Въпреки че беше изящен като украшение, в ръцете на притежателя си този меч се превръщаше в страховито оръжие. Калан познаваше краля като разумен владетел, но наред с това бе наясно с избухливия му нрав.

Жена му Катрин, негова неизменна сянка, се плъзна зад него. Беше облечена с прелестна тъмнозелена рокля, украсена със сърма и красиви шевици. Изглеждаше невероятно. Макар да бе кралица с не по-малко власт от съпруга си, държавните въпроси не я вълнуваха особено.

Освен това си личеше, че е в напреднала бременност. Калан знаеше, че двойката очаква първото си дете и сега, когато войната бе приключила, нямаха търпение то да се роди.

Крал Филип обиколи с ръка пълната зала.

— Всички тук сме владетели на страните, които съставляват Д’Харанската империя. Мнозина от нас ти бяха верни, Майко Изповедник, и преди това, в Средната земя. Нашите хора се биеха, проливаха кръвта си и загиваха, за да можем днес да стоим победоносно тук. Те имат право чрез нас да чуят как ще изглежда бъдещето, за чието сбъдване се борихме тъй яростно. В тяхна чест, като техни представители, трябва да бъдем информирани какво гласи пророчеството, за да гарантираме, че всички ще се съобразят с него и няма да го пренебрегнат.

Мощна вълна от одобрителни възгласи изрази съгласието на аудиторията с мнението на крал Филип.

Кралица Орнета, която явно не бе склонна да отстъпи лидерската си позиция в изразяването на общата воля, вдигна кльощава ръка над тълпата, за да призове към тишина.

— Пророчеството е нещо, в което трябва да се вслушваме. От теб, Майко Изповедник, искаме да ни разкриеш какво казва пророчеството, за да направим нужното и да се съобразим с него.

— Но нали прекарах толкова време с вас, за да изслушам притесненията ви и да ви обясня защо пророчеството не е за всеки.

Кралицата се усмихна по онзи покровителствен начин, който при някои кралски особи се превръща в театрална дарба.

— Така е, направи го — рече тя, като поглеждаше към крал Филип, сякаш да му даде знак да я остави да говори. — Но всички ние чухме мрачните предупреждения на прорицатели от различни страни, всички те надарени с някаква пророческа дарба. Поради тази причина с нетърпение очаквахме това събиране. Случва се нещо важно — всички знаци са налице.

Искаме да знаем какви мрачни предзнаменования крие пророчеството, за да можем, след като тази ужасна буря отмине, да изпроводим вестители по родните си места, които да предупредят сънародниците ни за надвисналите опасности. Пророчеството няма никаква стойност, ако остане в тайна.

Калан изопна гръб. Усмивката й угасна и на нейно място се появи изражението на Изповедник. Умението на кралицата да си придава застрашителен вид не можеше да се мери с това на Калан.

Тълпата притихна гузно.

— Изобщо не съм убедена, че бихте искали да чуете какво гласи пророчеството.

Кралица Орнета не се възползва от току-що предоставения й от Калан шанс да оттегли предизвикателството си.

— Майко Изповедник, всеки от тук присъстващите е благодарен за вкусната храна, с която ни нагости. Ти си наистина умела домакиня, но това, което наистина искаме, за което настояваме, е да бъдем информирани какво гласи пророчеството, за да сме сигурни, че двамата с Господаря Рал ще се погрижите предписанията му да бъдат изпълнени.

— Точно така — намеси се крал Филип, като вдигна юмрук, за да акцентира върху думите си. — Трябва да знаем, че двамата с Господаря Рал сте готови да склоните глава пред това, което пророчеството твърди, че трябва да бъде направено.

— О, значи искате от нас да сме готови да склоним глава пред пророчеството, независимо какво ни кара да правим, макар да ви обясних, че да се разтълкува едно пророчество не е никак проста работа? Продължавате да настоявате, че самите думи определят смисъла на пророчеството и човек трябва да се съобразява с тях? Така ли? Страхувате се, че няма да сме достатъчно силни, за да сторим това?

Откъслечни гласове тук-там из залата извикаха в знак на съгласие. Други закимаха. Трети се впуснаха да говорят един през друг, като твърдяха, че точно това имали предвид.

Калан кимна мрачно.

— Всички ли са единодушни?

Беше очевидно, че да.

— На пророчеството трябва да се служи — обади се кралицата, щом глъчката утихна. — То трябва да бъде разкрито и с него трябва да се съобразяваме.

Крал Филип, застанал недалеч от кралица Орнета, скръсти категорично ръце в ясен жест на съгласие.

Гневният поглед на Калан се премести от кралица Орнета върху бременната кралица Катрин.

— Значи ти също избираш пророчеството за своето неродено дете? След като видя какво донесе то на други невинни деца? Как ги дари единствено с болка и ужасяваща смърт.

Катрин хвърли загрижен поглед на съпруга си, преди да се изопне решително и да кимне.

— Създателят ни е дарил с пророчеството. Трябва да се съобразяваме с него, Майко Изповедник.

Погледът на Калан за пореден път обиколи залата.

— Сигурни ли сте в това?

Хората припряно потвърдиха. Някои размахаха юмруци, за да демонстрират убедеността си.

— Ами… — Калан поклати глава бавно и мрачно. — Надявах се да ви убедя, че пророчеството и действията, базирани на него, трябва да бъдат оставени на хората, които разбират от тези неща, но след като настоявате, не ми остава друг избор, освен да се съобразя с желанието ви.

Хората явно останаха доволни най-сетне да се изпълни желанието им, макар ентусиазмът им донякъде да бе поугасен от отговорността, която заявиха, че приемат доброволно.

— Ще получите това, което искате — обяви Калан. — Ще чуете това, което има да каже пророчеството.