Машина за знамения

Тридесет и четвърта глава

ЗЕД МАХНА С РЪКА, като държеше да е първият, който ще зададе въпроса:

— Как така на обратно? Кое е на обратно?

— Символите в книгата — отвърна Ричард. Вдигна книгата, за да покаже на Калан емблемата на гръбчето. — Този символ е същият, който е изобразен и на машината долу. Нали помниш?

— Помня, да. — Калан не разбираше накъде бие той. — Всички са еднакви — онези отстрани на машината, онзи от първата страница на книгата и на гръбчето. Ако наистина са еднакви, значи явно са били нарисувани нарочно така, защото са част от езика на Сътворението. В такъв случай какво те кара да си мислиш, че са на обратно?

— Именно — подкрепи я Зед. — Сам каза, че книгата не ти помага да разшифроваш каквото и да било, така че, доколкото ти е известно, деветката във всички тези емблеми би трябвало да е на обратно. В крайна сметка тя е стилизирана, не е речено, че трябва да е буквална. Елементите в символите често са стилизирани. Невинаги изглеждат точно като нещата, които изобразяват. Змийската глава, която образува горната част на деветката, е стилизирано, а не буквално изображение. Символът за огън на другата лентичка не изглежда съвсем като огън, а също е стилизация. Твърде е възможно всичко да е така, както Калан предполага — че е замислено така, защото е част от езика.

— Не са както трябва — настоя Ричард. — Всички са обърнати наопаки. Всички са погрешно изобразени.

Зед разпери ръце.

— Ако всички, които видяхме, на всичките места изглеждат по един и същи начин, откъде-накъде ще твърдиш, че са погрешно изобразени?

Ничи смъмри разгневения магьосник да мълчи и се обърна към Ричард, любопитна да го изслуша докрай.

— Откъде знаеш, че са погрешно изобразени? Как разбра, че са на обратно?

— Защото ние ги гледаме отвън навътре. Машината обаче ги вижда от другата страна.

Ничи свъси чело и придоби изражение, от което повечето хора биха загубили ума и дума. Очите й останаха втренчени в Ричард.

— Вече няколко пъти споменаваш, че машината „вижда“. Какви ги говориш, как така машината ще вижда?

Ричард притисна длани една в друга и изопна разперените си пръсти, за да им покаже.

— Машината използва светлина, за да прожектира символа на тавана — същият, който е изобразен и на гръбчето на книгата. Лъчът, с който го прожектира, идва от долу, от вътрешността на металната кутия, и се отпечатва горе на тавана.

Ничи изпъна тяло, започваше да разбира.

Зед, който продължаваше да не схваща, заби юмруци в хълбоците си.

— Е, и?

— Ами, всичките онези символи от всичките страни на машината и в книгата са едни и същи, но този, който е прожектиран на тавана, благодарение на светлината, извираща от вътрешността на машината, е огледален. Горе на тавана деветката беше на обратно. Емблемата, прожектирана от вътрешността на машината върху тавана, е такава, каквато изглежда, гледана отвътре на машината — ако се гледа отвътре навън. Това би видяла на тавана самата машина. Така самата тя вижда емблемата.

— Как така вижда собствената си емблема? — объркан попита Зед. — Сигурно се шегуваш.

Ричард придърпа към себе си лист хартия и потопи писалката в мастилницата, след което нарисува едра, черна деветка. Обърна я така, че Зед да я види добре.

— Ето това е, което машината чертае със светлина, това вижда тя — деветка.

Зед направи въртелив знак с ръка.

— Продължавай.

Ричард обърна листа с гръб към Зед и го поднесе към една лампа, за да се вижда.

— Когато погледнеш към вътрешността на машината, онова, което тя вижда като деветка, за теб ще изглежда така, обърнато.

Емблемата, която виждаме навсякъде, нейните отпечатъци, изглежда така, все едно гледаме отвън към вътрешността на машината. Но от гледна точка на самата машина това е огледално изображение на символа. — Ричард обърна пак листа, за да може Зед да види деветката в нормалния й вид.

Калан се надигна от стола, изведнъж прозряла колко просто нещо им обяснява Ричард.

— Ама разбира се, Ричард е прав, всичко е наопаки.

Зед ги изгледа, сякаш лудостта внезапно бе станала заразна.

— Говорите все едно машината е жива. Това са просто чаркове и лостове, нали сам го каза. Машина.

— Разбира се.

Подпрял длан на единия си хълбок, Зед закрачи, потънал в размисъл.

— Мразя да го казвам — отрони накрая, — но колкото и налудничаво да звучи, в крайна сметка това твърдение е логично. Опасните книги, свързани с магия, обикновено са предпазвани по някакъв начин, за да не бъдат използвани неправомерно. В първия момент може да звучи откачено, но подобно обръщане май наистина би могло да върши добра работа за защита.

— Но пък е доста лесна за разбиване — обади се Бердин. — Вярно, на Господаря Рал му отне известно време, докато се сети, но все пак успя. Според мен, за да върши работа срещу опасна магия, такава защита би трябвало да е измислена по-добре.

— Така ли мислиш? — Зед бавно поклати глава, докато погледът му се отместваше от Бердин към Ричард. — Единствената причина да се сети беше, че активира магията, която му показа прожектирания символ. Имам чувството, че само правилният човек би могъл да го направи. Много видове магия са предназначени за използване от конкретен потребител. Дори някой друг да бе открил тази машина, едва ли друг освен Ричард би могъл да я задейства — така си мисля. Като го е направил, той си е набавил решението, което му е било необходимо, за да направи така, че книгата да работи в негова полза и той да си послужи с нея, за да разбере какво има да му каже машината. Не ми се вярва друг да би могъл да стигне до разрешаване на загадката. Защитата всъщност е била двойна.

Зед метна металната лентичка на масата.

Ричард се загледа към стария магьосник.

— Е, сега пък в твоята уста звучи, все едно машината е жива.

Зед само се усмихна.

Най-сетне Ричард седна и придърпа стола към масата.

— Бердин, трябва да преобърнем всички правила, които записахме, и да ги свържем обратно с преводите от високо Д’Харански.

Бердин потопи писалката в мастилницата и извади нов лист хартия.

— Може ли да ми подадеш една от металните лентички.

Ричард взе лентичка от масата. Повъртя я между пръстите си, преди да разгледа символите, прогорени в нея. После я сложи най-горе на листа пред Бердин, за да може тя да се консултира с нея.

— Ще отнеме известно време — обърна се Ричард към Зед, докато вземаше книгата в ръце. — Но вече установихме връзките, така че да се надяваме, че оттук насетне ще потръгне по-лесно.