Машина за знамения

Четиридесет и трета глава

ОРНЕТА СЕ ПОИЗОПНА, подпряла длан на коляното си, докато обмисляше чутото.

— Значи твърдиш, че Пазителят на подземния свят… е омагьосал Господаря Рал и Майката Изповедник? Че са обсебени?

Той захлупи ръката й с длан с надеждата да я убеди в сериозността на думите си.

— Смъртта води жестока битка за отнемането на живота от владенията на живите. Безименния, както го наричаме у дома, съществува единствено за да громи живота, да изтръгва живите същества от света на живота и да ги захвърля във вечния мрак на подземния свят. Понякога шепти изкусително в ушите на живите, за да ги привлече на своя страна.

Тя издърпа ръката си и като че ли се поокопити.

— Това е абсурдно. Господарят Рал и Майката Изповедник не биха се врекли във вярност на Пазителя на подземния свят. Не познавам други, които да са по-отдадени на живота от тях двамата.

Лудвиг не я остави да се отдалечи. Приведе се към нея.

— Нима мислиш, че тези, които са обсебени от Безименния, непременно го съзнават? Ако беше така, не биха били негови полезни слуги, изпълнители на черните му кроежи, нали?

Тя го изгледа с подновено любопитство.

— Значи според теб Пазителят на подземния свят ги манипулира, без те да го знаят? Неволно изпълняват желанията му?

Той сведе глава към нея.

— Ако Пазителят иска да използва някого, ако иска да подчини някого на волята си, нима не би избрал онези, които никой не би заподозрял, че са обсебени? Нима не би избрал човек, комуто другите се доверяват и възхищават, когото следват?

Тя отново извърна поглед и се замисли.

— Вероятно. Поне на теория.

— Доколкото ни е известно, обладаният може изобщо да не подозира какво му се е случило, да продължава да работи в името на доброто или поне да го прави привидно. Ала когато Безименния реши, пуска невидимите струни, които са привързали жертвата към него. По този начин въпросният човек се превръща в перфектния гостоприемник, целият свят го възприема като добър, като надежден, а той се оказва прикован към Пазителя и готов да изпълнява волята му.

Пръстите й опипваха колието, което се губеше в цепката между гърдите й.

— Звучи ми обяснимо Пазителят да избере жертва, за която никой не би заподозрял, че изпълнява тайно желанията му. И все пак…

— Там, откъдето идвам, винаги се отнасяме с подозрение към хора, склонни да пренебрегват пророчествата. Тези от нас, които сме натоварени с мисията да пазим народа си от тъмните сили на Безименния, знаем, че когато някой прояви недоверие към пророчеството, това често е знак за обсебване. В крайна сметка пророчеството е словото на Създателя, изречено посредством магия, за да ни напътства в живота. Защо иначе човек би се отвърнал от него… освен ако не е започнал да се подчинява на тъмни сили?

Орнета потъна в мислите си за известно време, преди да заговори, а дори тогава като че говореше полу на себе си.

— Онази жена, Ничи, винаги е около него. Говори се, че тя е позната и като Господарката на смъртта…

— А Господарят Рал и Майката Изповедник сякаш се противопоставят на пророчеството, противно на здравия разум. Нали самата ти се опита да разговаряш с тях по темата.

Тя го погледна, този път в очите й имаше напрегнатост.

— Наистина ли искаш да кажеш, в смисъл, сериозно ли мислиш, че Господарят Рал и Майката Изповедник са посредници на Пазителя?

Лудвиг изтупа някаква прашинка от тюбетейката си.

— Вярваме в пророчеството и поради тази причина го изучаваме внимателно — както чрез хората, които правят предзнаменования, така и чрез пророческите книги. Разполагаме с много древни текстове, които изучаваме, опитвайки се да разберем как да пазим народа си от Безименния, за да не отнема живот, преди да му е дошло времето. В изучаването на тези древни текстове сме попадали на името на Господаря Рал.

— Нима? И какво пише за него?

— В онези древни томове той е наречен фуер грисса ост драука.

Смръщената физиономия още не бе напуснала лицето й.

— Това ми звучи на високо Д’Харански. Знаеш ли какво означава?

— Да, наистина е на високо Д’Харански. Означава този, който носи смърт.

Тя отвърна поглед, аха да заплаче или може би на ръба на паника — той не можеше да прецени кое от двете.

— Съжалявам. Не биваше да говоря толкова. — Надигна се да върви. — Виждам, че те разстроих. Не биваше…

Тя го стисна за ръката и го придърпа обратно към себе си.

— Не говори така, Лудвиг. Малцина имат смелостта да се изправят пред такава ужасна истина, камо ли да я споделят с непознат — съюзник на Д’Харанската империя и човек с власт.

— Моля се да не е така, повярвай ми, но не мога да намеря друго обяснение защо биха отхвърляли пророчеството толкова упорито и категорично. Ако не ти се ще да ме изгониш, мога да ти разкажа още малко.

Пръстите й стиснаха ръката му.

— Да, моля те, не крий нищо от мен. Трябва да чуя всичко, ако искам да си направя правилните изводи.

— Доколкото сочи нашият опит, агентите на Пазителя служат на коварните му замисли, като се опитват да скрият пророчеството, защото пророчеството разкрива бъдещи злокобни действия, как злото на Пазителя се опитва да отнеме живота — действия, които са известни на Създателя и които той свежда до наше знание, като ни предупреждава чрез пророчеството.

— При все това — прошепна тя, — направо не е за вярване…

— Знаеше ли, че Господарят Рал е открил древна машина, скрита вътре в Двореца?

Тя остави чашата и се обърна да го погледне директно в лицето.

— Машина ли? — Намръщи се. — Каква машина?

— Машина, за която се говори, че прави знамения за бъдещето.

Тя го изгледа сериозно.

— Сигурен ли си?

Той на свой ред остави чашата си.

— Не съм я видял с очите си, но чух, наред с другото, слухове за работници, които правят нещо в Градината на живота.

— Някой друг знае ли за тази машина за знамения?

Той се поколеба.

— Не бива да говоря, Орнета. Всичко това ми бе казано поверително.

— Лудвиг, важно е. Ако това, което казваш, е вярно, значи положението е наистина сериозно.

— Хм, има и други сред владетелите, които говорят такива работи при закрити врата.

— Сигурен ли си или са само слухове?

Той отново облиза устни и пак се поколеба, преди да продължи.

— Крал Филип помоли за среща с мен, за да поговорим за тези неща, точно както и ти. Бил чул слухове за тази машина — не попитах откъде, — и още, чул, че се била събудила от продължителния мрак и започнала пак да прави знамения, както някога, в древни времена. Господарят Рал държи тези знамения в тайна, както държи в тайна и самото съществуване на машината.

Крал Филип, също както и аз, е убеден, че има само една причина да скриеш пророчество и да не огласиш новината за машината, която прави пророчества — машина, по всяка вероятност направена от древните по заповед на самия Създател, така че да помогне на човешкия род.

Тя сключи длани в скута си, беше си възвърнала кралската осанка.

— Филип не е глупав.

Лудвиг се намести, за да покаже, че се чувства неловко, но също и за да й даде да разбере, че иска да й каже нещо повече.

— Крал Филип, заедно с други, е на мнение, че за всички би било по-добре начело на Д’Харанската империя да застане човек, който изучава и използва пророчеството. Той споделя виждането, че единственото ни избавление от предзнаменованията за мрачно бъдеще, които всеки от нас е чувал в родината си, е наличието на макар и минимална пророческа дарба. Според него начело на Д’Харанската империя трябва да стои човек, който уважава пророчеството такова, каквото е: предупреждението на Създателя към нас; предупреждение, с което трябва да се съобразяваме.

— Може би някой като вашия епископ Ханис Арк?

Предположението й го накара лекичко да потръпне, сякаш си бе помислил, че се е държал твърде самонадеяно.

— Трябва да призная, че името му бе споменато от крал Филип и от други хора като на човек, вещ в пророчеството, и водач, който би оставил пророчеството да направлява ръката му, а оттам и народите в Д’Харанската империя, както сега се случва в провинция Фаджин.

Тя се позамисли малко, преди да продължи, като продължаваше да се съпротивлява вътрешно.

— Защо Господарят Рал не е казал на никого от нас, че е открил машина за знамения? Подобно нещо би помогнало неимоверно.

Той килна укорително глава.

— Струва ми се, че знаеш този отговор, Орнета. Може да съществува една-единствена причина той да не желае хората да знаят за тази машина и нейните знамения.

Орнета разтърка голите си ръце, докато погледът й търсеше спасение.

— Всичко това ме кара да се чувствам ужасно самотна, тъй безпомощна.

Лудвиг отпусна ръка на рамото й — опипваше предпазливо почвата.

— Нали точно затова така отчаяно се нуждаем от помощта на пророчеството.

Вместо да махне ръката си, тя захлупи неговата с другата си длан.

— Никога не съм се страхувала да бъда тук, в двореца на Господаря Рал. А изведнъж се оказва, че ме е страх.

Щом тя го погледна, той видя в погледа й самота, страх от това да му се довери, страх от това да не му се довери. Разбра, че моментът изисква нещо повече, за да я спечели.

— Не си сама, Орнета.

Наведе си и нежно я целуна по устните.

Тя стоеше сковано, без да мърда, без да отвърне на целувката. Той се притесни, че може би не е преценил добре.

Но миг по-късно тя реагира и се стопи в обятията му. Той си каза, че можеше да е далеч по-неприятно от тази жена. Беше по-възрастна от него, но не много. Всъщност с всеки следващ споделен дъх я намираше за все по-привлекателна и интересна.

Беше очевидно, че този момент на уязвимост бе довел до освобождаването на нейната страст. Плавно я положи да легне на дивана. Тя се остави на волята му, подчини му се, ръцете му плъзнаха по тялото й, смъкнаха роклята от раменете й.