Машина за знамения

Шестдесет и девет глава

КОГАТО ЯРОСТТА на магьосническия огън се успокои, Ричард най-после отвори очи и отмести ръка от лицето си. Последните пръски жарава потънаха в пода, угаснаха със свистене и димът се разнесе. Той очакваше да види Регула, превърната в стопена локва метал. Но тя не беше.

Машината все още стоеше в центъра на стаята и изглеждаше точно както я бе видял за пръв път. Изглеждаше непокътната.

Беше сигурен, че поне външните стени на машината ще бъдат нажежени, но когато се доближи до нея, не усети металът да излъчва остатъчна горещина. Ричард внимателно се протегна и докосна металната повърхност. Беше хладка на допир.

Той беше виждал ужасни последици от магьоснически огън, но по машината нямаше и следа. Дори ръждата по повърхността й не беше свалена. Символите отстрани, същите като онези от книгата „Регула“, бяха перфектно запазени.

Ако не беше видял със собствените си очи как магьосническият огън поглъща машината, нямаше да повярва, че се е случило, нито пък че е приложена най-мощната магия, съществувала някога.

Изправена до Ричард, Ничи също пипна повърхността с пръст.

— Е, адитивната магия очевидно не проработи. Може би е време да пробваме нещо малко по-унищожително. — Тя махна на останалите да отстъпят.

Ричард придърпа Зед и Кара обратно към стълбището, за да ги предпази. Той знаеше какво ще направи Ничи. Виждаше как аурата на силата припуква около магьосницата. Придаваше й особено сияние, изглеждаше сякаш от друг свят — като че ли беше при тях само духом.

Тя вдигна ръце към машината. Съскащата аура около нея проблясваше силно. Ричард знаеше, че останалите не го виждат, но винаги усещаше щита на силата около някои хора. Никога не беше виждал по-силна аура от тази на Ничи.

С гръмовен трясък в стаята пламна черна светкавица — субстрактивна магия. От пода се вдигна прах. Съседните сфери моментално притъмняха.

Черната светкавица се усука и внезапно освободи ослепително ярък заряд адитивна магия. Въжето от субстрактивна магия беше толкова тъмно, че изглеждаше все едно гледаш през малък процеп в света на живите самото подземно царство.

До известна степен си беше точно така.

Мастиленочерната светкавица се свърза с машината. Заигра по повърхността й, проблесна от горе до долу. Частта от светкавицата между Ничи и машината бясно се блъскаше из стаята, припукваше и пращеше всеки път, когато двете силови полета — невъзможната тъма и ослепителната светлина — се преплитаха. Въздухът в стаята замириса на изгоряла сяра и завибрира от мощта на противоположните сили, които се бореха за надмощие. Тъмнината и светлината се виеха с дивашки усилия да вземат превес, да превземат едно и също място по едно и също време. В един момент машината се къпеше в блясъка на адитивната магия, а следващия просто изчезваше в бездната на субстрактивната.

Беше ужасяваща гледка на две несъвместими сили, унищожително концентрирани върху машината за знамения.

Всичко спря така рязко, както и започна.

От внезапната тишина ушите на Ричард забучаха. Съседните сфери бавно се озариха.

— Не става. — Ничи отпусна ръце до тялото си. Аурата й се успокои и изчезна.

Ричард пристъпи изпод стълбищното пространство.

— Как може да не стане? Какво не е наред?

— Никога не съм виждала такова нещо преди.

Ничи прокара ръка по повърхността на машината, сякаш с допир се опитваше да долови скритите й тайни.

— Усещах, че просто не се свързва.

— Как така не се свързва?

Ничи невярващо поклати глава, втренчена в машината.

— Създавам пресечна точка на другия край, в целта. После потокът на силата изпълва празнината между мен и целта. Пресечната точка е връзка, чрез която силата си проправя път, който да следва. Щом като се установи връзка, двата енергийни потока се освобождават в точката и унищожават това, към което тя е свързана. Случва се инстинктивно и почти мигновено. Но този път, когато приложих силата, пресечната точка просто не успя да намери целта, сякаш я нямаше там. Затова силата ми не можа да се свърже с машината. — Тя погледна Ричард. — Съжалявам, Ричард, опитах. Трябваше да е разрушена изцяло, но дори не успях да надраскам метала по повърхността.

Ричард не беше доволен.

— Трябва да има начин.

— Това е нещо, което никой от нас не е виждал преди. — Ничи тръсна глава. — Нищо чудно, че са я заровили.

Ричард знаеше какво би разрязало всеки метал.

Докато изтегляше Меча на истината, помръкналата стая се изпълни с характерния металически звън.

Магията, която мечът отприщи, го изпълни. Той й се отдаде и позволи буреносната сила да премине през него с гръм. Остави я да бушува за известно време и да изпълни всяка частичка от него.

Останалите в стаята се отдръпнаха, защото добре знаеха какво възнамерява да направи Господарят Рал.

Изпълнен с яростта на меча и със собствения си гняв, Ричард бавно вдигна искрящото острие и допря чело до стоманата.

Позволи на яда, породен от заплахата за безопасността на Калан, да се преплете със справедливия гняв на меча.

С притворени очи той напълно се отдаде на неистовия порив на магията.

— Острие — прошепна, — бъди ми вярно днес.

Ричард вдигна меча над главата си с две ръце. Без да спира нито за момент, с цялата си мощ и ярост замахна към машината.

Острието изсвистя, докато цепеше въздуха.

Ричард изкрещя, зареден със силата на магията, бушуваща в него, с мощта на гнева си. Острието се изви надолу със светкавична скорост.

На косъм преди да порази целта си, оръжието застина неподвижно във въздуха.

Ричард се сепна. Не очакваше мечът да застине по този начин. Мускулите го боляха от насъбраното напрежение, което така и не се освободи.

Магията на меча се ръководеше от намеренията. Ако човекът, който го ползва, бе убеден, че атакува враг или зло, мечът поразяваше целта, независимо от препятствията по пътя си. Ако Търсачът вярваше, че някой е зъл, обектът не можеше да се скрие дори зад стоманена стена.

Но ако някъде дълбоко в себе си, в най-тъмните ъгълчета на съзнанието си изпиташе съмнение, че противникът може да е невинен, острието не би прорязало и лист хартия.

Ричард стоеше, здраво стиснал меча с двете си ръце, острието беше застинало във въздуха, само на косъм от машината, струйки пот се стичаха по слепоочията на Търсача.

Тогава машината се разбуди.

Чарковете се завъртяха бавно, колелцата заскрибуцаха, механизмите постепенно започнаха да набират скорост.