Машина за знамения

Деветнадесета глава

РИЧАРД СИ ЗАМЪЛЧА. Не беше в настроение да спори за това какво е сторено и какво би могло да се промени. Предпочете да обърне гръб на мъртвата жена и да прекрачи прага навън, където го чакаше капитанът.

— Жената е мъртва. Заведи ме да видя мъжа, когото докараха тук тази сутрин — бижутера, — преди той също да е издъхнал.

Капитанът хвърли бърз поглед през вратата, сякаш очакваше да види кръв, после махна с ръка.

— Ей там е, Господарю Рал, отсреща.

Незабавно отключи външната врата и превъртя ключа в ключалката на втората. След като надникна през миниатюрната шпионка, отвори.

Найда се пъхна пред Ричард и влезе, стиснала в едната си ръка фенера, а в другата — Агиела.

— Ах, ти, копеле! — изкрещя затворникът и се хвърли към Ричард още щом го мярна на прага.

Агиелът на Найда се вряза във врата му. Онзи отскочи назад с вик, стиснал гърлото си с ръце и едва дишащ от болка.

Този път Ричард не възрази срещу използването на Агиела. Мъжът бе дал на Морещицата съвсем основателна причина.

Ричард започваше да губи търпение и не отдели време за любезности.

— Днес си се опитал да убиеш семейството си. Защо?

— Заради това, което ги очаква — ето защо. — Гласът му беше дрезгав и мрачен от Агиела. Очите му се блещеха и мятаха гневни искри. — Заради теб! — Заедно с думите от устата му се изстреля кръв. — Мъжът заби пръст срещу Ричард. — Защото не искаш да се вслушаш в пророчествата. — Наложи се да преглътне от болка и заради кръвта, която обуздаваше гласа, но не и яростта му. — Имаш се за твърде важен, за да се съобразяваш с пророчествата. По-добре се замисли.

— Знам достатъчно за пророчествата — отвърна Ричард. — Нещата не са толкова прости, колкото си мислиш.

— Напротив. И преди съм имал видения за бъдещето и няма нищо сложно за разбиране. Нещо повече — виденията ми винаги са се сбъдвали.

— Какви видения си имал?

Онзи все още се държеше за гърлото. Гневът му се поохлади. Преди да отговори, стрелна с поглед Найда.

— Например усещам кога клиент, когото не съм виждал отдавна, ще се появи и ще направи поръчка. И скоро той идва. Веднъж изработвах пръстен за един човек и докато работих, усетих, че той ще умре, преди да съм завършил поръчката. Умря на другия ден.

— Това е различно — поклати глава Ричард. — Това са дреболии, незначителни предчувствия. Нямат нищо общо с пророчествата.

— Нали се сбъдват. Нали всичко, което предусещам, се сбъдва точно както ми се е явило.

— Да предусетиш, че някой ще се върне, за да направи нова поръчка при теб, не е същото като да получиш видение, което да те накара да убиеш семейството си.

— Не убийство! Пощада!

Мъжът скочи, готов да сграбчи Ричард за гърлото. Найда го спря с Агиела си. Той се строполи на пода, скръстил ръце на гърдите си, задъхан от разтърсваща болка. Морещицата застъпи гърба му с крак и се наведе над него.

— Ако опиташ това още веднъж, ще те накарам да съжаляваш, че си се родил. След като приключа с теб, ще ме проклинаш до гроб, но ще се научиш да се държиш както подобава. Ясно ли е!

Разтреперан и омаломощен от бавно отшумяващата болка от докосването на Агиела, той кимна, докато се опитваше отчаяно да си поеме дъх. Найда го подбутна с крак. Той се строполи. Накрая успя да се надигне и да се опре в стената, като хвърляше на Ричард гневни погледи.

— Семейството ми ще бъде подложено на невъобразими изтезания, защото ме държиш затворен тук и не мога да ги даря с милостив край.

— Чух всичко за видението ти. Дори да е вярно, ти си този, който ще е отговорен за болката, било то поради мъчения или смърт, и то само защото нито за миг не спря да помислиш, че е възможно да има и друг вариант.

Човекът примигна объркано.

— Друг вариант ли? Какво искаш да кажеш?

— Ами, да приемем, че наистина вярваш в предчувствието си, че крадците ще измъчват жена ти и децата ти, за да ги накарат да им разкрият къде държиш златото.

— Вярно е!

— Добре, да речем, че е вярно. Тогава защо не направиш нещо, за да защитиш семейството си?

Онзи преглътна, все още не можеше да си поема нормално дъх.

— Да ги защитя ли?

— Да. Ако толкова те е грижа за тях, защо не направиш каквото е нужно за тяхната безопасност. Защо не потърсиш някой — гвардейците или Натан Пророка, или мен?

— Никой няма да ми помогне. Никой няма да ми повярва и няма да може да попречи на тези мародери да посегнат на жена ми и на децата. Семейството ми ще бъде подложено на мъчения.

— Заради теб. — Ричард изчака онзи да го погледне изпод вежди и продължи: — Мъжете от видението ти искат да разберат къде е скрито златото. Жена ти и децата ти не знаят, затова няма как да им разкрият местоположението. Крадците не вярват и продължават да ги измъчват.

— Да, точно така! — извика онзи и размаха пръст пред Ричард.

— Те ще изстрадат тези мъчения и ще умрат, защото ти не вярваш във видения и не ги приемаш за истина.

— Не, те ще страдат, защото ти не ги приемаш за истина.

Онзи се сепна, объркан.

— Но аз ги приемам.

— Ако беше така, единственото, което трябваше да направиш, бе да кажеш на жена си и децата си къде е златото. Да им разкриеш тайната, така че ако някой някога се опита да им стори зло, да му го дадат. Трябваше да направиш само това и видението нямаше да се сбъдне. Освен ако не цениш златото повече от семейството си.

— Не! Разбира се, че не!

— Тогава защо не им каза къде криеш златото? Или друг вариант — защо не ги заведе някъде, където ще са в безопасност?

Човекът изглеждаше искрено объркан.

— Не знам.

— Защо първата ти мисъл беше не да ги защитиш, а да ги убиеш?

Лицето на затворника бе станало пепеляво. Нямаше отговор на този въпрос.

— И аз съм получавал подобни заплахи за любимите си хора — продължи Ричард. — Моята единствена мисъл винаги е била да ги защитя, да опровергая пророчеството. В крайна сметка успях. Без да ги убивам.

Човекът сведе поглед към пода. Увереността, яростта му се бяха изпарили.

Когато обаче очите му за пореден път намериха Ричард, в тях пак се бе разгоряла страст.

— Сега ти ще си виновен за страданията и смъртта им! Ти ме държиш тук зад решетките, при положение, че знаеш какво ще се случи. Семейството ми ще преживее невъобразима агония, защото не ми позволяваш да ги избавя от видението си, като ги даря с милостива смърт. Страданията им ще са заради теб. И то само защото не изпълняваш дълга си към своя народ и не се вслушваш в пророчествата.

Ричард не каза нищо. На лудостта нямаше с какво да отвърне.

Мъжът опря гръб в стената и се изправи. Погледна гневно Ричард.

— Ти не заслужаваш да бъдеш Господарят Рал. Скоро всички ще го разберат.