Машина за знамения

Двадесет и втора глава

В ЗАЛАТА СЕ ВЪЗЦАРИ МЪРТВЕШКА ТИШИНА. Никой не смееше да мигне. Гостите дори не дишаха.

— Но… но… — заекна кралица Орнета.

— Няма но — прекъсна я Калан с глас, който много напомняше за смъртоносната заплаха в тона на Ничи. — Пророчеството невинаги се разкрива напълно чрез думите. То може да има окултен смисъл… вече ви го казах. И Натан ви го каза. Също и Господарят Рал.

Натан и други хора с богат опит в тази тайнствена материя на забуления смисъл, скрит в пророческите слова, спешно помагат на Господаря Рал с това конкретно пророчество, за да се опитат да разберат дали има вероятност в този случай пророчеството да носи друг смисъл освен очевидния. Това е работа на пророците — да дешифрират истинския смисъл на пророчествата. Както двамата с Ричард няколко пъти ви казахме, пророчеството не е предназначено за обикновените хора и трябва да бъде оставено на специалисти.

Един министър от южна Д’Харанска провинция, облечен в дълга до земята тъмносиня роба, пристегната в кръста с богато орнаментиран златен колан, повдигна пръст.

— Да, разбира се, че сте права, Майко Изповедник Вече се убедихме. Сигурно ще е най-добре…

— Все пак обаче — прекъсна го Калан категорично и властно — понякога пророчеството означава точно това, което казва.

— Но е възможно да носи и някакъв скрит смисъл, нали? — попита крал Филип.

Калан изгледа краля с безстрастно изражение, което бе усъвършенствала като всеки Изповедник още от ранна възраст. Тази маска се бе превърнала в неразделна част от нея от първия път, когато беше освободила изповедническата си сила върху някой осъден и му бе заповядала да признае истината за извършените от него ужасни престъпления.

— Искахте да чуете пророчество, за да сте сигурни, както сами се изразихте, че двамата с Господаря Рал сме готови да склоним глава пред това, което то твърди, че трябва да се направи. Както каза кралица Орнета, на пророчеството трябва да се служи. То трябва да бъде разкрито и с него трябва да се съобразяваме.

Кралица Катрин, от чиито очи бликаха сълзи, покри с ръка корема си, сякаш да защити нероденото си дете, и погледна съпруга си. Той не смееше да срещне очите й.

Притеснението на кралица Орнета премина във възмущение.

— Не може да говорите сериозно. Просто не вярваме…

— Генерале — провикна се Калан.

Генерал Мейферт пристъпи от единия ъгъл на помещението и отдаде поздрав с юмрук в униформената си гръд.

— Майко Изповедник?

— Екипите за екзекуция по местата си ли са?

Думата „екзекуция“ изпрати тревожен шепот сред редиците на гостите.

— Да, Майко Изповедник. Готови сме. Обезглавяванията могат да започнат веднага.

Тълпата подивя.

— Обезглавявания ли? — извика министърът. — Вие да не сте полудели? Сигурно се шегувате… Не можете!

Калан го изгледа с безстрастния поглед на Изповедник, изправен пред осъден на смърт.

— Пророчеството иска кръвта на хората, които са се събрали тук. Казано е съвсем ясно. — Калан се извърна към Ничи. — Права ли съм?

— Да, Майко Изповедник. Не може да има никакво съмнение в превода ми. — Все пак Ничи погледна в книгата. — Казано е категорично: „За да се обнови животът, да се гарантира, че просперитетът и сигурността на всички земи ще разцъфнат след пролетта, кръвта на владетелите трябва да бъде пролята.“

Калан погледна министъра.

— Уверявам ви, че при обезглавяване се пролива достатъчно кръв. Така ви гарантираме, че ще служим добре на пророчеството.

— Ами ти? — извика кралица Орнета. — Ти също си владетел. Ако включва нас, трябва да включва и теб!

— Аз избрах да вярвам, че пророчеството няма предвид да включва и мен. — Калан вдигна ръка над главите им и продължи: — Но е ясно, че включва всички вас.

От всички краища на залата, където досега бяха стояли невидими, пристъпиха гвардейци от личната охрана на Господаря Рал, облечени в спретнати кожени униформи с метални ризници отгоре, от коланите им висяха лъскави мечове, брадви, ножове и боздугани. Войниците се смесиха с гостите, започнаха да ги хващат за ръцете, за да гарантират, че никой няма да избяга.

— Няма да застанем зад нищо подобно! — възмути се кралицата.

— Всъщност — спокойно отвърна Калан — не е нужно да заставате.

— Така е по-добре — изпухтя кралица Орнета, докато двама от войниците я сграбчваха от двете страни.

— Това би затруднило такъв вид екзекуция. — Гласът на Калан бе леден. — Всеки от вас ще бъде положен на колене, за да може главата му да бъде наместена на масивния пън. Екзекуторът ще свърши работата бързо и ефикасно. Подготвили сме достатъчно екипи, за да гарантираме, че всички ще бъдат обезглавени експедитивно. Ще служим на пророчеството. Чрез вашата жертва вашата земя и вашите сънародници ще бъдат спасени. Така казва пророчеството.

Кралица Катрин пристъпи напред, вдигнала едната си ръка върху корема.

— Но моето дете още не е имало шанса да живее. — Сълзите мокреха бузите й. — Не можеш да обричаш на смърт нероденото ми дете!

— Катрин, не аз обрекох на смърт детето ти. Ти сама каза, поправи ме, ако греша: „Създателят ни е дарил с пророчеството. Трябва да се съобразяваме с него“. Ето, както виждаш, не аз, а пророчеството иска това. Ако не друго, чрез настояването ти да се придържаш към пророчеството ти сама обрече детето си.

Калан застана с гръб към тълпата и се насочи към изхода.

— Нима наистина възнамеряваш да ни обезглавиш? — провикна се обезумелият министър. — Сериозно ли?

Калан се завъртя.

— По-сериозна съм от смъртта — изсъска тя, сякаш изненадана, че някой се съмнява в намеренията й. — Опитахме какво ли не, за да ви убедим, че пророчеството е предназначено за онези, които разбират мистериозното му естество, но никой от вас не пожела да ни чуе. Свиках екипи за екзекуция, в случай че и последният ни опит да ви убедим се провали и продължите да настоявате да чуете пророчеството и да искате да го последвате. Това и направихте всички до един, ето защо не ми остава друг избор, освен да изпълня желанието ви. Вие направихте своя избор.

Тълпата обезумя, хората запротестираха, че не са имали намерение да узурпират трона на Господаря Рал или Майката Изповедник.

В един момент министърът се отскубна от ръцете на един войник и се свлече в краката му. Долепи чело до земята. Когато другите разбраха какво прави, последваха примера му. Скоро всички официални лица и владетели, дори бременната кралица Катрин, бяха на колене, подпрени на дланите си и долепили глави в пода. Войниците не направиха опит да ги спрат.

„Господарят Рал ни ръководи. Господарят Рал ни учи. Господарят Рал е нашата защита. В твоята светлина ние процъфтяваме. Твоята милост ни закриля. Твоята мъдрост е нашето спасение. Живеем, за да ти служим. Животът ни ти принадлежи.“

Това беше отдаването към Господаря Рал, което само допреди два дни бе произнасяно по два пъти на ден в Народния дворец и така бе от стотици, ако не от хиляди години. На сватбата на Кара Ричард съобщи пред всички, че животът на хората си е техен, не негов, и не вече не иска никой да му се кланя — нито на него, нито на когото и да било. В крайна сметка нали се бяха преборили с тиранията.

Макар отдаването вече да не беше задължително, хората очевидно мислеха, че моментът е подходящ да засвидетелстват пред Калан своята вярност.

Калан остави напевът да продължи още известно време, докато в един момент отсече:

— Станете, деца мои.

Това бе традиционният призив, използван от Майката Изповедник, когато пред нея коленичат поданици. Тя рядко спазваше старите традиции.

Този път обаче го направи с готовност.

По нейна заповед хората постепенно започнаха да се изправят. Бяха доста по-кротки и изглеждаха изпълнени със значително повече уважение.

— Майко Изповедник — обади се една жена, облечена в рокля от розова и кремава коприна, — ние изисквахме, вместо да слушаме. Не мога да говоря от името на другите, но за себе си мога да кажа, че съжалявам. Не знам точно какво ни беше влязло в главата, но сбъркахме. Вие с Господаря Рал направихте за нас неща, каквито никой преди това, камо ли владетел, не е правил. Изкарахте ни от пустошта на отчаянието. Трябваше да ви се доверим и да си дадем сметка, че ни мислите само най-доброто.

Калан се усмихна.

— Извинението е прието. — Тя огледа тълпата. — Някой друг споделя ли това мнение?

Всички се спуснаха към подиума и потвърдиха, че го споделят.

Калан не искаше да ги държи в повече напрежение.

— Ами май изглежда, че сме събрали екипите за екзекуция напразно. Ако сте съгласни да оставите пророчеството в наши ръце, ви обещаваме да направим всичко по силите си, за да разбудим истинския му смисъл и да се съобразим с него, ако преценим, че е нужно, за да защитим всички по най-удачния начин. С последния си дъх, ако се наложи.

Много от присъстващите се разридаха с облекчение, включително кралица Катрин. Тук-там някои падаха на коляно и целуваха края на роклята на Калан, която стоеше на подиума над тях. Тази практика не й беше по вкуса.

— Стига толкова — укори ги нежно тя. — Моля ви, изправете се.

Ужасната тежест на страха се вдигна от тълпата. Всички, включително кралица Орнета, бяха благодарни, че мъчителната случка приключи по такъв начин. Беше очевидно, че повечето се срамуват от поведението си. Калан също си отдъхна с облекчение.

Пред подиума се изви опашка от хора, които искаха да благодарят лично на Майката Изповедник, задето промени решението си, и да я уверят, че ще оставят нея и Ричард да решат проблема с пророчеството както намерят за добре. Всички се извиниха за отношението и обещаха повече да не проявяват вироглавство и да не се поддават на неразумни пориви.

Калан прие извиненията и обещанията за сътрудничество благосклонно и увери хората, че няма да остане с лоши чувства към тях за в бъдеще.

Когато хората най-сетне напуснаха помещението, Бенджамин се присъедини към Калан, Кара и Ничи край масата на подиума.

— Голяма актриса си, Майко Изповедник — усмихна се Бенджамин. — Дори аз се изпотих за момент, а знаех прекрасно какво правиш.

Калан въздъхна.

— Благодаря ти за помощта, Бенджамин. Ти и хората ти се справихте чудесно. Помогнахте ми да разреша сериозен проблем, макар и да спечелих желанието им за сътрудничество не по начина, по който бих искала.

— Но се справи. Важното е, че всичко свърши. — Той я изгледа озадачен. — Откъде ти хрумна такава подмолна идея?

— Това е един номер, който научих от Зед малко след като се запознах с Ричард. — Калан поклати глава, разсеяна от тревожни мисли. — Но се боя, че това не е краят. Засега просто отклонихме проблема. Случва се нещо, което няма никаква връзка с отношението на тези хора. Познавам повечето от тях. Имат добри сърца. Стояха плътно в редиците ни в най-черните моменти от войната и се биха с всички сили и средства. Мнозина загубиха семействата си. Всички се разделиха с близки и познати.

Те просто не бяха на себе си. Някой или нещо ги манипулира. Засега като че ли се справихме с проблема, но той не идва от тях, така че съм убедена, че ще изплува пак.

— Калан е права — каза Ничи. — Понякога колкото и да е добър един човек, се поддава на чувствата на тълпата и в главата му се загнездват други идеи.

Кара смръщи чело.

— И ето, че ти забиват нож в гърба.

— Трябва да предотвратим това — кимна Ничи. — Докато не стигнем до източника на случващото се, боя се, че все още не държим нещата в свои ръце.

Кара въздъхна в знак на съгласие.

— Да се надяваме, че Господарят Рал съвсем скоро ще разбере какво става.

Калан посочи книгата, която държеше Ничи.

— Каква е тази книга всъщност?

Ничи я вдигна.

— Тази ли? Когато изпрати да ми предадат, че се нуждаеш от помощта ми, и разбрах каква е работата, не се намирах в близост до библиотека, затова се пъхнах в първата кухня, която ми попадна, и взех това. Книга с рецепти.

— Хм, сготви прекрасно пророчество — поздрави я Калан.

Ничи се усмихна разсеяно.

— Де да бяхме успели да попречим и на онези две жени да убият децата си.

— Поне мъжа спряхме, бижутера — успокои я Бенджамин.

Калан кимна.

— Надявам се Ричард да е успял да научи нещо полезно при посещението си в тъмницата.