Машина за знамения

Тридесета глава

КОРИДОРЪТ ПРЕД ГРАДИНАТА НА ЖИВОТА бе изпълнен със стотици тежковъоръжени войници. Всички бяха наежени и в готовност. Калан си помисли, че няма начин да не са чули мълнията, стоварила се върху Градината на живота. Вероятно бяха чули и грохота от счупено стъкло и срутването на тавана. Несъмнено се бяха запитали какво ли става зад портата на Градината.

Може би го бяха изтълкували като някакъв вид магическо нападение и сега стояха в готовност да бъдат извикани да защитават Двореца.

Калан обаче знаеше, че колкото и да са притеснени, никой от тях, дори Морещиците, не би дръзнал да прекрачи прага на Градината на живота, докато вътре се намира Господарят Рал — освен ако той лично не ги извика, разбира се.

Мрачното изражение на Ричард и решителната му крачка навярно само бяха потвърдили, че мъжете в коридора са взели правилното решение да останат навън. Единствените хора с редовен достъп до Градината бяха от персонала, който поддържаше тревата, цветята, храстите и дърветата. Само най-доверени служители на Двореца биваха допускани да работят в Градината. И въпреки това работата им бе под постоянното зорко наблюдение на гвардейците от личната охрана на Господаря Рал.

По време на войната, когато съществуваше постоянна угроза и в Градината на живота бяха заключени за съхранение редица опасни магически предмети с невъобразима мощ, дори тези хора не бяха допускани вътре, за да изпълняват задълженията си и да се грижат за растенията. В резултат Градината бе придобила запуснат и призрачен вид, който в известен смисъл съответстваше на всеобщото настроение в Двореца.

След края на войната бяха нужни доста усилия и труд, докато Градината възвърне своето великолепие.

Калан обаче имаше чувството, че достъпът до това място за пореден път ще бъде ограничен и вътре ще може да се влиза само след изрично разрешение, дадено лично от Господаря Рал.

През цялата си история Градината на живота бе представлявала място, където Господарят Рал е можел да извършва някои от най-могъщите магии. Включително и място, при нужда превръщало се в портал към подземния свят.

За повечето хора магията бе загадка, поради което се страхуваха от нея. Калан знаеше, че магията може да е величаво, удивително, великолепно потвърждение на живота. Но тя познаваше и обратната страна на магията, нейната тъмна и опасна страна. Повечето хора познаваха магията като мрачна, тайнствена опасност. За народа на Д’Харанската империя Господарят Рал бе закрила срещу злокобните опасности на магията. От своя страна тези войници бяха стомана срещу стомана. Те биха пожертвали живота си, за да изпълнят своя дълг. А отговорност на Ричард, в качеството му на Господаря Рал, беше да се справя с всички свързани с магията въпроси.

Явно Градината на живота за пореден път се бе оказала арена на опасна магия.

Найда, скръстила ръце, стоеше пред редиците войници и наблюдаваше приближаващите се Ричард и Калан. Морещицата беше в червената си униформа. Явно беше в лошо настроение, но за една Морещица това не беше нещо необичайно.

— Какво става тук? — попита тя.

Пътьом Ричард я сграбчи за ръката и я дръпна да тръгне с него, като главата му се извърна към командващия войниците:

— Никой да не влиза вътре. Никой. Ясно ли е?

Мъжът удари с юмрук гърдите си.

— Разбира се, Господарю Рал.

Командирът тутакси разпредели постове пред вратата и издаде заповеди на останалите да заемат позиции по коридора и на пресечните точки с другите коридори. Настана движение и глъчка, дрънчеше метал, войници се втурнаха да заемат определените им позиции.

Ричард се надвеси над Найда.

— Извикай Бердин. Доведи я в библиотеката.

Найда, която той продължаваше да влачи със себе си за ръката, посочи напред.

— Онази библиотека долу ли имаш предвид, там, където Бердин работеше?

— Да. Иди и й кажи да ме чака там. После доведи и дядо ми. Няма да е зле да се погрижиш да се съберат и Ничи, Натан и Кара.

— Всички? Сега, посред нощ?

— Посред нощ — кимна Ричард.

Найда се промуши покрай Ричард и погледна Калан.

— Какво става?

— Покривът се срина.