Машина за знамения

Трета глава

КАКТО СЛЕДВАШЕ РИКА навътре в частните коридори с уютна ламперия, Калан забеляза Зед да стои с Кара и Бенджамин пред един прозорец, обърнат към малък вътрешен двор пред дълбока ниша, образувана от каменните стени на Двореца, който се издигаше докъдето поглед стига. Обикновена врата без никаква украса недалеч от прозореца осигуряваше достъп до преддверие, където на издигнат каменен подиум, заобиколен от разлистен зелен бръшлян, имаше пейка със сливово дръвче до нея. Колкото и миниатюрно да беше местенцето, все пак предоставяше приятна възможност за бягство извън сградата и пускаше дневна светлина дълбоко в недрата на Двореца.

За Калан бе облекчение да се озове встрани от общодостъпните коридори, далеч от постоянните погледи, които ги съпътстваха неизменно. Изпита дълбоко чувство на покой, когато Ричард плъзна ръка около кръста й и я придърпа към себе си за миг. Тя се притисна към него, а той прислони глава върху нейната. Бе момент на близост, каквито обикновено не си позволяваха пред чужди погледи.

Кара, облечена в бялата си кожена униформа, стоеше и гледаше през прозореца към вътрешното дворче. Русата й плитка бе в изряден вид. Червеният й Агиел — оръжието, с което Морещиците не се разделяха и което неизменно висеше в готовност на верижка от китката, се открояваше на фона на бялата кожена дреха като кърваво петно на снежнобяла покривка. Агиелът, който имаше вид на най-обикновена кожена палка, бе не по-малко смъртоносен от жените, които го носеха.

Бенджамин беше облечен в безупречно бяла генералска униформа, на хълбока му блестеше сребърен меч. Мечът не бе просто за украса. Калан го бе виждала в битка безброй пъти, знаеше колко е сърцат, как умее да увлича хората след себе си на бойното поле. Лично тя го бе произвела в генерал.

Калан беше очаквала да види Кара и Бенджамин облечени неофициално. Напротив. И двамата изглеждаха готови всеки миг да влязат в битка — нищо че войната беше свършила. Каза си, че явно от тяхна гледна точка няма достатъчно основателна причина да не бъдеш в бойна готовност. И двамата бяха посветили живота си на защитата на Ричард — Господаря Рал.

Разбира се, човекът, когото охраняваха, бе далеч по-смъртоносен от всеки от двама им. Облечен в одеждите на магьосник воин в черно и златно, Ричард бе самото въплъщение на Господаря Рал. Но не само. На хълбока си носеше Меча на истината — специално оръжие, предназначено за специален човек. При все това, въпреки силата на този меч, истинското оръжие представляваше самият човек. Точно това го превръщаше в истинския Търсач и правеше Търсача тъй забележителен.

— Цяла нощ ли наблюдаваха? — тъкмо питаше Зед, когато Калан и Ричард застанаха край дядото на Ричард.

Лицето на Кара стана червено почти колкото Агиела й.

— Не знам — изръмжа тя, без да откъсва поглед от прозореца. — Беше първата ми брачна нощ и си имах други занимания.

— Разбира се — любезно додаде Зед.

Погледна Ричард и Калан и ги поздрави с бърза усмивка. Калан си рече, че усмивката на стареца претича през устните му една идея по-бързо, отколкото бе очаквала.

Преди дядо му да е успял да каже още нещо, Ричард се намеси:

— Кара, какво става?

Тя го изгледа разгорещено.

— Някой ни наблюдаваше в стаята ни.

— Наблюдавал ви е… — повтори той монотонно. — Сигурна ли си?

Лицето на Ричард не разкриваше какво би могъл да мисли за подобно странно обвинение. На Калан й направи впечатление, че той не отхвърли притесненията й с лека ръка. Освен това забеляза, че Кара не каза, че усещала някой да ги наблюдава. Тя просто каза, че са ги наблюдавали. Кара не беше жена, склонна да се поддава на лъжливи и вятърничави заблуди.

— Вчера беше доста активен ден, имаше доста хора, дошли да присъстват на сватбата ви, така че тези хора ви наблюдаваха двамата с Бенджамин. — Ричард махна с ръка към Калан.

Дори и сега, когато толкова съм привикнал към това двамата с Калан непрекъснато да бъдем обект на чуждо внимание, понякога, когато в крайна сметка се озовем насаме, не мога да се отърся от чувството, че хората продължават да ме гледат.

— Хората гледат Морещиците непрекъснато — отвърна Кара, очевидно недоволна от това, че Ричард е допуснал вероятност тя да си го е въобразила.

— Да, но с крайчеца на окото. Рядко някой се взира в една Морещица открито.

— Е, и?

— Вчера беше различно. Не си свикнала хората да те гледат открито. Вчера всички гледаха теб и Бенджамин — директно. Всички погледи бяха приковани във вас. Не си свикнала с подобно нещо. Не е ли възможно просто да си усещала остатъците от това тъй необичайно за теб чувство да си в центъра на вниманието на толкова много хора?

Кара се замисли над въпроса му, сякаш досега не беше се сетила да погледне на нещата от този ъгъл. В крайна сметка сбърчи чело категорично.

— Не. Някой ме наблюдаваше.

— Добре. Кога за пръв път усети, че някой те наблюдава?

— Призори — отвърна, без да се замисли, тя. — Още не се беше съвсем развиделило. В първия миг си помислих, че в стаята има някой, но бяхме само двамата с Бенджамин.

— Сигурна ли си, че са гледали точно теб? — попита Зед уж най-невинно.

Калан обаче не допусна да я заблуди.

Бенджамин, който до този момент не бе проронил и дума, изглеждаше озадачен.

— Искаш да кажеш, че според теб е възможно някой да е наблюдавал мен?

Зед погледна многозначително високия русоляв д’харански генерал.

— Исках да кажа, дали случайно не са ви наблюдавали и двамата.

— В стаята нямаше друг — изръмжа недоволно Кара.

Зед килна глава към нея.

— Прекарали сте нощта в една от спалните на Господаря Рал.

В напрегнатите сини очи на Кара изведнъж припламна пламъче на осъзнаване. Разбрала какво има предвид той, гласът й от изнервен стана леден и тя изведнъж се превърна в активната страна, провеждаща разпита — роля, която пасваше на една Морещица не по-зле от кожените й одежди. Изгледа магьосника през присвити очи.

— Да не би да намекваш, че някой е надничал в стаята, за да търси Господаря Рал там?

Явно бе разбрала накъде бие Зед.

Зед вдигна кокалестите си рамене.

— В стаята имаше ли огледала?

— Огледала ли? Ами… сигурно…

— В тази стая има две огледала — отвърна вместо нея Калан. — Едно високо отстрани, до шкаф с книги, и още едно, по-малко, над тоалетката.

Тази стая бе един от подаръците на Ричард и Калан за Кара и Бенджамин. Докато пребиваваше в Двореца си, Господарят Рал можеше да избира между доста спални — навярно древен защитен метод срещу евентуални покушения. Тук вероятно имаше повече негови лични стаи, отколкото бе могъл да обходи или дори отколкото подозираше, че съществуват. Ричард и Калан искаха Кара и Бенджамин да разполагат с една от най-красивите спални, докато са в Народния дворец. В това нямаше нищо странно предвид факта, че Бенджамин беше началник на гвардейците — личната охрана на Господаря Рал, когато се намира в Двореца, а Кара бе персоналният охранител на Ричард и Калан.

Според Ричард, който бе израсъл като горски водач, една спалня бе предостатъчна. Калан беше на същото мнение. Двамата имаха стаи и в Двореца на изповедниците в Ейдиндрил, както и лични покои на още няколко места.

Калан не я интересуваше какви стаи имат и къде, стига двамата с Ричард да са заедно. Всъщност един от най-щастливите й спомени бе как едно лято двамата с Ричард живяха в малката къщурка, която той бе построил за тях в пустошта на Западната земя.

Кара с готовност прие тази стая в Двореца. Несъмнено най-вече защото се намираше в непосредствена близост до стаята на Ричард и Калан.

— Защо питаш дали в стаята има огледала? — поинтересува се Бенджамин. Неговият тон също се беше променил. Сега той носеше пряка отговорност за безопасността на Господаря Рал на територията на Народния дворец.

Зед повдигна вежда и измери мъжа с многозначителен поглед.

— Както чувам, има хора, които притежават способността да използват черни форми на магия, за да надничат през огледала на други места.

— Сигурен ли си, или са просто слухове? — попита Ричард.

— Слухове — призна Зед с въздишка. — Но понякога слуховете се оказват достоверни.

— И кой би могъл да цели подобно нещо? — Калан долови в гласа на Ричард интонация, характерна за Господаря Рал, когато изисква отговори. Каквото и да се случваше, явно се отразяваше на нервите на всички тях.

Зед завъртя дланите си нагоре.

— Не знам, Ричард. Не е нещо, което владея. Не ми е известно това умение, дори не знам дали е вярно. Както ти казах, носят се слухове, не знам конкретен човек, комуто се е случило.

— Че защо ще им е да наблюдават Господаря Рал и Майката Изповедник? — попита Кара. Сега вече със сигурност бе по-притеснена, отколкото докато си мислеше, че обектът на наблюдение са били тя и Бенджамин.

— Добър въпрос — обади се Зед. — Чу ли се нещо?

Кара се замисли за секунда.

— Не. Не чух нищо, не видях нищо. Но усетих, че някой гледа.

Зед присви замислено устни.

— Хм, ще сложа щит около стаята, за да не могат вътре да проникват любопитни очи.

— А този твой магически щит ще сложи ли край на слуховете? — попита Ричард.

Усмивката на Зед най-после се върна на устните му.

— Не съм сигурен. Не знам дали това наистина е възможно и нямам представа дали някой е надзъртал в стаята.

— Истина е — тросна се Кара.

Калан разпери ръце.

— Според мен най-простото решение е да покрием огледалата.

— Не — обади се Ричард, явно потънал в размисъл, докато гледаше към преддверието. — Не мисля, че трябва да се покриват огледалата или да се слага щит около стаята.

Зед вдигна юмруци на хълбоците си.

— И защо не?

— Ако някой или нещо е надзъртало в тази стая и ние покрием огледалата, няма да могат да опитат пак.

— Нали това е целта — зачуди се Калан.

— И така ще разберат, че сме усетили присъствието им и че се чудим защо ни следят.

Зед заби дълъг кокалест пръст в хаотичния облак чуплива бяла коса и се почеса по скалпа.

— Не те разбирам, момчето ми.

— Ами, ако някой се е опитвал да наблюдава стаята, като е възнамерявал да следи мен и Калан, значи вече е разбрал, че в онази стая не спим ние. Така че ако не слагаме щит и оставим огледалата както са си и ако Кара не усети чужди погледи тази нощ, значи ще сме сигурни, че целта на наблюдението не са Кара и Бенджамин. И че този, който наблюдава, наистина търси Калан и мен — тоест вероятно ще се е преместил да търси другаде.

Калан познаваше Ричард достатъчно добре, за да знае, че мозъкът му работи трескаво.

Кара попипа верижката, на която висеше нейният Агиел, и също явно се беше замислила.

— Звучи логично. Ако не се появят пак тази нощ, значи наистина целта им сте вие с Майката Изповедник.

Зед махна с ръка.

— Или пък не е имало нищо и просто си си въобразила.

— Как ще разберем кой е? Кой се опитва да наблюдава стаята? — попита Бенджамин, преди Кара да има възможност да възрази.

Зед сви рамене.

— Не казвам, че подобно нещо въобще е възможно. Не съм чувал за магия, която да го прави, съществуват само слухове. Струва ми се, че всички тук даваме свобода на въображението си. Да се опитаме тази вечер да сме малко по-обективни, а?

След кратък размисъл Кара кимна.

— Ще внимавам повече тази вечер. Само че не съм си въобразила.

Като гледаше как Ричард се взира с отнесен поглед в преддверието, Калан разбра, че той вече мисли в друга посока. И останалите го усетиха и изчакаха мълчаливо да чуят мнението му.

— Някой от вас да е чувал за Кхарга? — попита накрая той в притихналата стая.