Машина за знамения

Четиридесет и първа глава

РИЧАРД ИЗОБЩО НЕ МОЖЕШЕ ДА СИ ПРЕДСТАВИ какво би могло да означава това — каква е тази машина, кой я е направил и защо е била запечатана толкова хилядолетия.

И още по-страшно — защо изведнъж се бе събудила от дългия си сън.

Предполагаше, че каквато и да е била целта на машината, е твърде вероятно да е излязла от употреба и каквато е голяма, може да е създавала повече проблеми, та да не си е струвало да се разглобява и просто е била зазидана и забравена.

Да, допускаше, че машината е запечатана, защото е създавала проблеми. Но това не обясняваше защо се е върнала към живот.

Тъй като засега не можеше да отговори на нито един от тези въпроси, Ричард се обърна към дядо си.

— Е, какво успя да научиш за природата на тази машина?

Зед явно губеше търпение и се огледа смутено. Преди да отговори, погледна Натан и Ничи.

— Боя се, че нищо.

Не това бе очаквал да чуе Ричард, най-малко пък от Зед.

— Нищо ли? Съвсем нищо? Все нещо си съумял да разбереш.

— Не, съжалявам.

Ричард разпери ръце в безсилие.

— Но нали това чудо си служи с магия. Не можеш ли поне да кажеш нещо за магията, която използва?

— Ти така си мислиш — постави ръка върху машината Зед. — Така и не регистрирахме наличие на магия. Машината се оказа мъртва като гроба, в който е положена. Доколкото можем да преценим, представлява просто бездейна купчина чаркове, лостове, зъбчати колела и валове. Погледнахме вътре докъдето можахме, но така и не разбрахме нищо полезно. Всички чаркове като че ли са направени от най-обикновен метал, макар и да са доста сложно изработени.

Ричард прокара пръсти назад през косата си.

— В такъв случай какво е задействало машината първия път?

Зед сви рамене.

— Пробвахме каквото се сетим, за да я накараме да заработи пак, да реагира, да направи каквото и да било, но уви. Пуснахме магически нишки, използвахме заклинания за анализ и изпращахме тестови магии, но така и не доведоха до нищо.

— Да не би да е просто защото Дворецът ограничава силата ти — предположи Ричард.

— Аз все пак съм Рал, със силата ми тук всичко е наред — отвърна Натан, докато прокарваше длан по машината, — но с това нещо силата ми се оказа точно толкова безполезна, колкото и тази на Зед.

Ричард се обърна към Ничи. Тя имаше по-различни способности от Зед или Натан. Владееше субстрактивната магия. Ричард се надяваше, че уникалната й дарба навярно би могла да долови нюанси на магията, недостъпни за Зед и Натан.

— Все би трябвало да можеш да кажеш нещо за нея.

Още преди той да е довършил изречението си, тя вече клатеше глава.

— Точно така е, както казва Зед. Никой не успя да усети никаква магия — включително аз. Калан ми каза какво е станало, когато сте открили машината. Цепнатината, където сте намерили металните лентички със символите по тях, е празна. Оттогава насетне машината не е произвела нито звук.

Ричард въздъхна отчаяно.

— Но как ги прави всичките тези неща?

Ничи отпусна скръстените си ръце и се протегна към машината.

— Какво прави? Откакто ти беше долу при нея последния път, не е помръднало нито колелце, не сме видели нито лъч светлина. Стои си безмълвна и неподвижна, както е стояла вече хиляди години.

— Но всичките тези чаркове вътре в нея се движеха и въртяха, облени в особена светлина с оранжеви оттенъци.

— И аз го видях — намеси се Калан. — Не може и двамата да сме си го въобразили.

— Не казваме, че сте си го въобразили — вдигна ръка от машината Зед и въздъхна. — А само че лично ние не видяхме нищо от нещата, които описвате. Ако не се събуди пак, няма да разберем какво точно се е случило.

Всъщност Ричард изпита облекчение, че машината е потънала в мълчание. Това означаваше, че имат един проблем по-малко за решаване. И без това все още си стоеше неразрешен въпросът с пророчеството.

Ричард отпусна длан върху равната метална повърхност.

Щом докосна машината, земята потрепери с тътена на внезапната сила на рязко задействани огромни машинни части.

С глухо тупване, разтресло земята, от центъра на машината се изстреля лъч светлина, досущ светкавица в мрака, и на тавана се появи символът — същият като предния път, същият, който бе изобразен отстрани на машината и в книгата „Регула“. Заедно с въртенето на масивните чаркове вътре се въртеше и емблемата, изписана със светлина на тавана.

Зед и Натан се спуснаха към машината и се наведоха да надникнат през процепа.

Зед посочи, надниквайки грохота и дрънченето на взаимодействащите си един с друг механизми.

— Гледай! През механизма се придвижва метална ивица, точно както го описа Ричард.

Ничи постави длани върху машината, като очевидно се опитваше да усети силата й.

Отскочи рязко назад, очевидно пронизана от болка.

— Има магически щит — каза тя, докато разтъркваше наранените си лакти и рамене.

Зед предпазливо докосна машината с една ръка, за да пробва, но по-лекичко, не като Ничи. И той се дръпна тутакси. Разтърси ръка, сякаш бе докоснал огън.

— По дяволите, права е.

— Гледайте — посочи през прозорчето Натан, като внимаваше да не се докосва до машината. — Металната лентичка се движи през светлинния лъч.

Всички чакаха безмълвно, докато Натан и Зед се взираха през прозорчето. Ричард виждаше как по лицата им пробягват лъчи светлина и части от символи.

Металната ивица се пъхна в процепа.

Ричард сграбчи Зед за китката.

— Внимавай, ще е горещо.

Зед облиза пръстите си и дръпна металната лентичка от процепа, после бързо я пусна върху машината.

Ясно се виждаха прясно издълбаните в метала емблеми. От тях продължаваха да се извиват струйки дим. Той подбутна лентичката, за да я огледа по-добре.

— Някаква идея какво пише тук? — попита Натан.

Ричард кимна, докато оглеждаше съчетанието от символи.

— Да, пише следното: „Пешката взема царица.“

— Както преди — каза Калан.

— Боя се, че…

— Вижте — посочи прозорчето Ничи, — започва да прави друга.

Още щом лентичката се пъхна в процепа, Ричард я сграбчи и обърна нагорещената плоскост върху машината.

Като видя написаното, зяпна.

Калан забеляза реакцията му и вдигна ръка на рамото му.

— Какво има, Ричард?

— Какво става? — попита и Зед. — Кажи какво пише?

Най-накрая Ричард откъсна поглед от лентичката и погледна дядо си, след това и останалите.

— Това, което пише, не бива да напуска тази стая. Ясно ли е?