Машина за знамения

Тридесет и първа глава

КАЛАН БЕ ОТПУСНАЛА ПУЛСИРАЩАТА СИ РЪКА в скута, докато седеше на дървен стол в библиотеката, недалеч от Ричард, и се опитваше да преведе няколко абзаца от книга, написана на непопулярен език, който по някаква случайност бе учила. Едва фокусираше погледа си. Ричард се нуждаеше от помощта й, за да засече някои описания от книгата, която изучаваше Бердин.

Калан се прозя и дочула раздвижване, вдигна глава. В този миг през далечната врата в залата влетя Зед. Полите на робата явно едва успяваха да догонят разбеснелия се магьосник. Ричард откъсна поглед само за секунда и продължи да чете съсредоточено книгата, която бе погълнала вниманието му. Калан се върна към работата си, но от време на време поглеждаше с крайчеца на окото си към Зед, който продължаваше да крачи устремно по златисто-сините пътеки. Лицето му, набраздено от дълбоки бръчки, потъна в сянката между рефлекторните лампи, окачени по стените, и края на рафтовете с книги.

— По дяволите, Ричард, какво става тук?

— Не е нужно да ругаеш. Просто искам да те видя, това е.

Зед спря от другата страна на тежката махагонова маса.

Най-сетне видели възможност да го догонят, полите на простата му магьосническа роба се завъртяха около краката му. Той се вгледа в лицето на Калан, за да се опита да открие някакъв намек за естеството на проблема, преди да насочи вниманието си обратно към Ричард.

— Имам основателна причина да ругая. Случайно да знаеш какво е да те събуди Морещица посред нощ?

Калан погледна прозорците на балкона. Навън беше тъмно като в рог. До видело имаше още доста време. Даде си сметка, че няма да имат възможност да поспят. Поне бурята като че се беше поукротила.

Ричард не вдигна глава от книгата.

— Всъщност случайно знам. С Агиел ли те събуди?

— Разбира се, че не.

— Тогава, повярвай ми, няма от какво да се оплакваш.

Зед заби юмруци в хълбоците си. След като още веднъж измери с поглед лицето на Калан, явно премисли какво ще каже. Гласът му омекна.

— Какво става, момчето ми?

— Случи се инцидент.

Зед го изгледа свъсено.

— Инцидент. Какво по-точно имаш предвид? Да речем, готвачът е прегорил олиото — такъв тип инцидент ли?

— Не точно. — Ричард въздъхна и се облегна на стола, за да погледне дядо си. Калан видя умората и безсилието в сивите му очи. — Намерихме нещо заровено под Градината на живота.

Зед килна глава на една страна.

— Какво означава „намерихме“? Как така го намерихте?

— Таванът падна.

— Таванът… — Нов поглед към Калан. Тя се усмихна вътрешно.

Зед погледна през рамо, щом в библиотеката влетя Натан, следван от Ничи, Кара, Бенджамин и Найда.

— Какво става тук? — избумтя гласът на Натан.

— Май таванът на Градината на живота е паднал — обяви Зед. — Все още не знам какво е направил Ричард, за да предизвика срутването.

— Аз ли? Нищо не съм…

— В такъв случай пророчеството фрагмент е изпълнено — прекъсна го Натан. — Както и да е, не ми звучи чак толкова важно… поне не достатъчно, че да ни будите посред нощ.

Ричард скръсти ръце и изчака и двамата магьосници да млъкнат. Щом го погледнаха с невинни очи в очакване на обяснение и той беше сигурен, че повече няма да се обаждат, продължи:

— Има и още. Стъкленият таван бе покрит с тежък, влажен сняг. Когато падна, се приземи насред пода в Градината на живота. Тежестта и силата на удара, заедно с падналата мълния, на свой ред доведоха до сриване на пода. — Ричард отри лицето си с морна ръка. — Долу има заровена стая, в която явно не е стъпвал човешки крак от хилядолетия.

Зед отпусна длани на масата и се надвеси напред със смръщено лице.

— Явно в тази стая е имало нещо, което те е накарало да изпратиш Найда да ни събуди посред нощ.

— Явно.

Натан се обърна към Зед.

— Какво според теб има там?

— Хм, че аз ли трябва да знам?

Ничи ги обиколи с гневен поглед.

— Вие двамата няма ли да му дадете възможност да се изкаже?

Зед изкриви уста в кисела гримаса.

— Добре де, какво имаше вътре?

Бердин се надвеси напред и потупа книгата, в която се взираха двамата с Ричард.

— Според Господаря Рал онова говорело на този език.

Зед и Натан замигаха едновременно в почуда.

— „Онова“ ли? — попита Ничи. — Какво имаш предвид?

— Да, кажи ни, какво имаш предвид? — кимна Натан.

— Бердин преиграва. — Ричард плъзна една метална лентичка към дядо си. Тя се завъртя по махагоновия плот, по повърхността й пробягаха отблясъци от лампата, след това забави ход и спря.

— Във втора стая под Градината на живота има машина, която надписва тези метални ленти със символи.

— Машина ли? — зяпна Зед.

Натан изви глава, за да огледа металната лента на плота.

— Машина, която надписва символи?

— Да. Струва ми се, че тези символи са някакъв вид език. Това имаше предвид Бердин, като каза, че „онова“ говори.

Зед приглади назад неуправляемата си рошава бяла коса.

— Машина… — Много внимателно взе металната лентичка. Рунтавите му вежди се свъсиха, докато я оглеждаше щателно. Натан надзърна през едното му рано, Ничи през другото. Кара, Бенджамин и Найда също се опитваха да видят нещо.

— Какви са тези символи? — попита Зед. — Никога не съм виждал подобно нещо.

Ричард повдигна книгата, за да видят гръбчето й. Не изглеждаше по-ведър от дядо си.

— Символи от тази книга: „Регула“.

Зед огледа книгата, все едно беше опасен пратеник на самия Пазител.

— Явно е същото.

— Боя се, че да — потвърди Ричард.

— Знам някоя и друга дума на високо Д’Харански — продължи Зед, — но тази не ми е позната… регула. Какво ли означава?

— Означава да регулираш чрез суверенна власт.

— Суверенна власт — изпухтя Зед.

Натан изви вежда.

— Ричард е ограничен в превода си.

— Доста ограничен — просъска Ничи през зъби.

Калан седеше, изпаднала в безмълвна тревога какво ли е предназначена да регулира тази машина, наречена Регула. Всичко, свързано с нея — размерите, сложното устройство, начинът, по който прогаряше надписите на този древен език върху металните лентички посредством насочени лъчи светлина, и особено фактът, че беше скрита и заключена там от хилядолетия, а все още функционираше, — накара стомаха й да се свие на топка.

Щом Натан взе лентичката от Зед, за да я огледа по-добре, Зед пак махна с ръка към книгата.

— А каква е връзката между книгата и тези лентички?

— Според мен книгата е точно това, което Бердин предположи в началото — справочник, някакъв вид учебник. Мисля, че тази книга помага за разшифроването на символите, за да може да се разбере какво казват лентичките.

— В такъв случай е добре, че разполагаме с нея — внимателно подметна Натан, при което си пролича, че не му се вярва всичко да е толкова просто. — Какво успя да разбереш досега за тези символи?

Ричард зарея поглед за момент, преди да отговори, явно не му се щеше да си го признае на глас.

— Боя се, че нищо.

Натан помръкна още повече.

— Не спомена ли, че книгата е предназначена да помага при разшифроването на тези лентички.

— Така си мисля. Но не се получава.

Дядо му го погледна изпод свъсените си вежди.

— Как така не се получава? Ако наистина е това, което си мислиш, би трябвало да се получава.

— Знам — пророни едва Ричард. — Само че не става.