Машина за знамения

Двадесет и първа глава

ВСИЧКИ ПРИСТЪПИХА НАПРЕД, нетърпеливи най-сетне да чуят онова, което никой от тях не беше чувал: истинско пророчество, взето от пророческите книги.

Калан погледна през рамо към мрачната магьосница, която наблюдаваше безмълвно. Всички погледи се залепиха за жената, която притежаваше повече сила, отколкото повечето от тях бяха виждали и изобщо можеха да си представят.

Непроницаемата красота на Ничи и ледената й самоувереност само допълнително увеличаваха внушението за опасност.

— Ничи, би ли донесла насам книгата, която носиш, за да прочетем пророчеството, което наскоро открихме — онова, в което се говори за непосредственото ни бъдеще и ролята, която всички тези хора тук играят в него?

— Разбира се, Майко Изповедник — кимна Ничи.

Мекият, копринен глас на жената само потвърди неприязънта й към онова, което беше чула до момента. Макар всички да бяха въодушевени от сериозността на ситуацията и от перспективата да чуят истинско пророчество, което рядко излиза от стените на тези охранявани стаи, хората бяха предпазливи и респектирани от авторитета на Ничи. Морещицата Кара бе представлявала откровена заплаха, докато леденото присъствие на Ничи всяваше ужас на съвсем друго ниво. В изящната си черна рокля с дълбоко деколте тя отговаряше напълно на званието Господарката на смъртта, което всеки в тази зала знаеше, но не смееше да произнесе гласно, а само шепнешком, в потайни разговори.

Желанието да бъде чуто пророчество обаче взе връх над страховете им. Явно хората бяха направили своя избор.

— Моля те, прочети на тези добри хора какво точно гласи текстът му. — Калан стрелна тълпата с гневен поглед. — Не спестявай нищо. Боя се, че те заявиха достатъчно ясно, че искат да им бъде разкрито пророчеството така, както е записано, и възнамеряват да следват предписанията му.

— Ти направи каквото можа, за да ги предупредиш, Майко Изповедник.

— Вярно е — кимна Калан.

Ничи взе книгата от масата. Сложи я в сгъвката на ръката си и пристъпи до Калан. Не се усмихваше. Нещо в Стойката й, в хладното изражение накара всички да отстъпят с половин крачка назад от подиума.

— Това, което държа в ръцете си — повдигна за миг книгата Ничи, — е ключова пророческа книга, написана от велик Пророк от епохата, когато пророческата дарба е била в апогея си. Както всички вие подозирахте, тя съдържа страшни пророчества от най-сериозно естество, които налагат конкретни действия от всички нас.

Хората пристъпиха напред на предишните си места.

Ничи отвори книгата, задържа на една страница и аха да започне да чете, но пак вдигна поглед.

— Тъй като става въпрос за изключително древен материал, текстът е на високо Д’Харански — езикът, който се е говорил по онова време. Някой от вас разбира ли високо Д’Харански?

Повечето от присъстващите поклатиха глави и се заоглеждаха да видят дали някой сред тях ще заяви, че владее този древен, почти забравен език. Разбира се, никой не го владееше. Ричард го бе научил, но освен него бяха останали едва шепа хора, които разбираха високо Д’Харански. Ничи бе една от тях.

— Е, в такъв случай — пусна хладна усмивка Ничи, — тъй като аз говоря свободно високо Д’Харански, ще ви преведа написаното, вместо да го чета на оригиналния език — стига да няма възражения.

— Разбира се, че бихме искали да чуем превода — тросна се кралица Орнета и пак скръсти ръце, все едно гълчеше нископоставен дворцов служител. — Слушаме те.

Студените сини очи на Ничи се впиха в кралицата, така че лицето на онази загуби част от руменината си.

— Както желаете, Ваше величество.

Калан си помисли, че би искала и тя да има такъв мек, сякаш копринен, красив глас като на Ничи. Този тембър й прилягаше идеално. Лееше се плавно и приковаваше вниманието. Освен това притежаваше способността да променя регистрите си и от изкусително-примамлив да потъмнява до смъртоносно-застрашителен.

Ничи бавно, внимателно отгърна страницата и огледа текста, докато намери каквото търсеше.

Крал Филип прегърна кралицата си и я придърпа към себе си. Калан видя как Катрин погали корема си, сякаш да успокои ритащото си бебе.

Калан се насили да отвърне глава от бременната жена и да потисне личните си чувства и мисли.

Ничи почука по страницата.

— Ето го. Тъй като е толкова важно, ключово пророчество, е доста дълго и подробно. Извинявам се, но ще трябва да чета бавно и внимателно, за да ви го преведа точно.

— Да, да — нетърпеливо я прекъсна кралицата. — А сега би ли започнала най-сетне?

Останалите я подкрепиха с жестове и възгласи.

— Много добре — прокашля се Ничи. — Пророчеството гласи: „След победата, насред върлуваща пролетна буря, каквато не е виждана от много години, когато владетелите на всички страни се съберат, лошите ветрове на промяната ще донесат вихрушка от предстоящи събития, която ще заплаши да захвърли света в страдание, ужас и унищожение. Мрачни опасности дебнат потайно, готови да отмъкнат нощта, да преследват невинните, да ги погълнат.“

Хората ахнаха. Ничи ги погледна изпод вежди и изчака ахкането да утихне. Щом се възцари тишина, тя продължи:

— В този откъслек от време, в този важен, бурен момент, докато владетелите са се събрали, съдбата на света ще зависи от онова, което ще бъде стореното тогава, защото друга възможност да си осигурят благоприятно бъдеще няма да имат.“

Хората останаха със зяпнала уста, не смееха да помръднат, докато чакаха Ничи да продължи да превежда, за да разберат какво им препоръчва да направят пророчеството, за да се избегне този ужасен изход и да се гарантира благоприятно бъдеще. Ничи огледа множеството, за да е сигурна, че всички я слушат с внимание. Нямаше защо да се тревожи. Погледите бяха заковани върху нея.

— „Както самият живот трябва да се обнови, като премине през смъртта, за да бъде непрекъснато възраждан чрез прясна кръв, така и водачеството на владетелите трябва да бъде подновявано. За да бъдат избегнати зловещите челюсти на съдбата, владетелите на всички земи, докато са се събрали, трябва да бъдат пречистени. Бъдещето за нов живот, нова надежда може да бъде постигнато само по този начин. Да не бъде извършено това пречистване поради страх да не бъде пролята кръвта на тези малцина, би означавало народите на тези владетели да бъдат застигнати от времена на страдания, болка и смърт. За да се обнови животът, да се гарантира, че просперитетът и сигурността на всички земи ще разцъфнат след пролетта, кръвта на владетелите трябва да бъде пролята. Тъй е писано и тъй трябва да бъдат пожертвани животите на събралите се владетели, за да бъде избавен светът от невъобразими страдания.“

Пронизителният поглед на Ничи бавно обходи залата. От копринен гласът й беше станал смъртоносен.

— Ето, чухте пророчеството. Пророчество, което разкрива какво мрачно и ужасно бъдеще ни чака, ако не се вслушаме в него. Пророчество, което, както всички вие настоявате, трябва да бъде изпълнено. Пророчество, което повелява всички вие да умрете.