Машина за знамения

Тридесет и осма глава

РИЧАРД СЕ ПРОЗЯ. Вдигна глава от сложния превод, с който се бореше, и видя Зед да крачи към него през библиотеката. През високите прозорци над главата му зората бе започнала да розовее и разкриваше ясно небе.

Необичайната пролетна буря приключи, но по всичко личеше, че ще се окаже само предвестник на по-сериозни проблеми. За Ричард нямаше съмнение, че предстоят неприятности, само дето не можеше да предположи от какво естество са. Обземаше го онова познато чувство на безпокойство, че не е наясно какво на практика се случва.

Всичките тези неща — от момчето на пазара до бурята, през необичайните смъртни случаи, до странно звучащите пророчества и внезапно заработилата след хилядолетия в неизвестност машина — бяха твърде фрапиращи съвпадения. А съвпаденията винаги го изправяха на нокти. Най-много го притесняваше машината която откриха — нещо му подсказваше, че именно тя стои в основата на проблемите.

Преводите от металните лентички само потвърждаваха подозренията му. След като установи, че всичко в книгата е наопаки, работата по превода, макар да бе еднообразна и скучна, потръгна. Колкото повече научаваше от тези преводи, толкова повече нарастваше тревогата му.

Докато дядо му прекосяваше библиотеката, Ричард забеляза, че Зед не крачи с обичайната си динамичност. За момент видя в него най-обикновен старец — един уморен стар човек. Вгледа се в бръчките по лицето на Зед и разбра, че магьосникът също е разтревожен и мисли за неприятностите, които ги бяха сполетели. От преливащото от ентусиазъм и някак детско изражение на Зед не бе останала и следа. Това повече от всякакви думи за Ричард бе залог за сериозността на ситуацията. Както и преводът на символите, изписани върху лентичките.

Ричард похлупи книгата с длан, за да не се обръщат страниците, когато с периферното си зрение мярна онова, което търсеше.

— Ето го първия — извика на Бердин и посочи компонента на страницата. — Това търсех. Как се превежда?

Бердин погледна и прочете обяснението на високо Д’Харански.

— Свързано е с падането.

Ричард вече бе започнал да схваща езика на Сътворението и знаеше значението на доста от символите. Просто искаше да потвърди най-ужасните си страхове. Бердин му помогна.

— Това е последният символ, така че…

— Така че прекратява действието на обекта — довърши изречението му Бердин едва чуто. Тя все още не бе разбрала онова, което знаеше Ричард. Докато изписваше думите, прокара език по устните си, после запрелиства книгата.

— Трябва ми обектът.

Ричард посочи металната лентичка.

— Ето го. Ако е обърнат, значи това е частта, която търсим.

Зед се закова пред масата и присви очи към листа, върху който пишеше тя.

— Какво си написала тук?

— Превода от езика на Сътворението на написаното върху онази лентичка — обясни Ричард. — Как е Калан? Успя ли да излекуваш ръката й?

— Нали съм магьосник! — Той посочи листа пред Бердин. — Значи разбрахте как функционира книгата? Символите в нея?

— Да — кимна Ричард. — Всъщност е доста забележително. Символите са изключително добре измислена и компактна форма на език. Нещо, за което на нас са ни нужни изречения и дори цели абзаци, може да бъде изразено на езика на Сътворението в един кратичък ред символи. Нужни са само няколко елемента, съчетани по правилния начин, и ето ти цяла история или огромно количество информация. Способността на този език да предава смисъл е изключителна, освен това е много компактен.

Ричард отдавна се бе научил да борави със символи. Разбираше езика им, начина на изобразяване на нещата, знаеше как функционират при заклинанията. Оказваше се, че много от символите, с които вече боравеше, произхождат от езика на Сътворението. Без да го знае, той отдавна се бе научил да ползва този език.

След като веднъж започна да използва книгата и да превежда символите, в един момент през нощта всичко си дойде на мястото и той започна да разполага вече известни му неща в този нов език, знаеше как да използва познанието си, за да интерпретира употребените от машината символи. Беше като да отвори врата, за чието съществуване не подозира. В миг на просветление нещата, които вече знаеше, си дойдоха на мястото и той започна да разбира този нов език.

Бе започнал да осъзнава, че е по-скоро като научаване на нов диалект на познат му език. В резултат на това бе започнал бързо да схваща принципите му. Вече не му беше нужна книгата „Регула“, за да разбира символите.

Зед взе лентичката, за да я огледа отново, сякаш би могъл по някакъв вълшебен начин изведнъж да я разгадае. Не стана точно така.

— Ами, след като се е получило, какво пише тук?

Ричард посочи с опакото на писалката.

— Специално на тази пише: „Покривът ще се срине.“

Зед свъси чело.

— Искаш да кажеш, като в пророчеството, което спомена? Онова от сляпата жена? Онази Сабела, която си срещнал във фоайето?

— Именно.

— След предупреждението за тъмнината в Двореца, което получи от момчето долу на пазара?

— Да, точно — кимна Ричард.

— Момчето, което ти се беше сторило, че бълнува.

— Тогава ни се стори, че бълнува, да, но може би не сме били прави. След неговото предупреждение получих предсказанието на възрастната жена, което се оказа същото, казано ми по-късно от Лорета и от машината. Момчето каза нещо друго, но тогава възприех и него като бълнуване на трескав. Думите му бяха: „Той ще ме намери, знам, че ще ме намери.“

— Да, наистина звучи като бълнуване на човек с треска.

Ричард взе друга лентичка.

— Тази се намираше най-долу в купчината, която намерихме до машината. Което означава, че е била първата, появила се, откакто машината се е събудила там долу, в тъмното. Когато я преведохме, едва повярвах на очите си. На нея пише: „Той ще ме намери.“

Зед направи знак към лентичката, която държеше Ричард.

— Искаш да кажеш, че машината е предрекла, че ще я намериш?

Ричард сви рамене.

— Знам ли…

— Сигурен ли си, че си превел изречението точно?

Ричард погледна към вратата и видя към тях да крачи Натан.

Той също изглеждаше сериозен и мрачен.

— Сега, след като разполагам с нужния ми ключ — да — отвърна Ричард. — Няма никакво съмнение. Всичко се нарежда идеално. — Ричард се пресегна и взе трета метална лентичка. — Ето тази, върху която бях разпознал символа за огън, се оказва, че се превежда прекрасно през високо Д’Харански. И означава точно това — огън.

— Какво за огън? — попита Натан още преди да е спрял.

Зед взе лентичката от ръцете на Ричард и я показа на Натан.

— Преводът потвърдил подозренията на Ричард. Наистина означава огън и нищо друго.

В далечния край на библиотеката Ричард забеляза Лорета, която беше помъкнала огромен наръч от предсказанията си. Щеше да е доста трудоемко да пренесат всичките й камари с листове от стаята й в библиотеката. Ричард с облекчение видя, че цялата тази хартия вече е на път да намери по-сигурно убежище.

— Огън — намръщи се Натан.

— Да, точно така — каза Ричард. — На друга пише: „Той ще ме намери.“ Същите думи, които ми каза болното момче на пазара. На трета пък пише онова, което ми казаха Лорета и сляпата жена, Сабела — че покривът ще се срине.

Натан забоде юмрук в хълбока си.

— Може да се каже, че съм тук във връзка със Сабела.

— Така ли? Какво за нея?

— Създава проблеми. Част от гостите отишли при нея, за да чуят пророчествата й. Продължават да настояват да разберат какво ще им донесе бъдещето.

Ричард въздъхна.

— О, страхотно. И какво им казва тя?

— Огън — отрони Натан.

— Моля?

— Огън. Това била единствената дума, която произнесла. Онези се върнали при другите и им казали. И сега всички са в паника и очакват в Двореца да избухне пожар. Неколцина от онези, които спели, преди малко изхвърчаха от стаите си по нощници, изпаднали в ужас, защото сънували пожари.

— Любопитно — промърмори Зед и потърка брадичката си.

Ричард мярна Лорета, която крачеше забързано към тях.

— Господарю Рал! Господарю Рал! — викаше тя, размахвайки лист хартия. — Ето те! Толкова се радвам, че те намерих.

Ричард се надигна, когато тя, останала без дъх, спря до него.

— Какво има?

Тя вдигна длан на гърдите си, докато дишането й се поуспокои. После му подаде листа.

— Имам ново пророчество за теб. Записах го както винаги. Щях да го сложа при другите на сигурно място, докато те видя, но ето те тук.

Ричард погледна листа. На него беше написана една-единствена дума: ОГЪН.

— Какво пише? — попита Зед.

Ричард му подаде листа. Челото на магьосника се сбърчи, докато очите му се взираха в единствената дума.

— Имаш ли някакво предположение какво би могло да означава? — попита Ричард жената, докато подаваше листа на Натан.

Онази поклати глава.

Високият Пророк огледа внимателно самотната дума, после вдигна глава.

— Точно като Сабела.

— Ти как мислиш? — обърна се Зед към Ричард. — Някаква идея?

Ричард въздъхна.

— Боя се, че…

Внезапно прозрение го накара да спре насред изречението.

Хвърли писалката на масата и хукна към изхода.

— Хайде! — извика през рамо. — Знам какво означава! Знам къде е пожарът!

Зед, Натан и Бердин се спуснаха подире му. Дори Лорета се завтече да ги догони.