Машина за знамения

Пета глава

КАЛАН ГЛЕДАШЕ КАК ЗЕД СНОВЕ НАПРЕД-НАЗАД по златисто-червения килим, отиваше до масивната махагонова маса и се връщаше обратно, дългата му роба се усукваше около нозете при завъртането, сякаш не успяваше да следва притежателя си. Високите прозорци на нивото на балкона осветяваха дългото помещение на библиотеката със студена, вяла светлина. През тези прозорци тя виждаше, че откакто по-рано през деня бяха обиколили пазара, на небето се бяха настанили оловносиви облаци, вещаещи буря.

Макар по протежение на далечната стена на балкона да имаше прозорци, на приземния етаж в библиотеката нямаше. Калан си рече, че библиотеката навярно е някъде в близост до Градината на живота, разположена из огромните площи на Двореца над тях. Поради сложната структура на комплекса беше трудно да се каже със сигурност.

В един далечен ъгъл Натан се беше подпрял на резбована дървена колона, по-широка дори от широките му рамене. С пищна риза с набори, високи ботуши и зелена пелерина, допълнени от меч, той приличаше повече на пътешественик, отколкото на Пророк. Но си беше Пророк. Под топлата жълта светлина на рефлекторната лампа, окачена на колоната в сенчестата ниша, изглеждаше напълно погълнат от книгата, която четеше.

На масата пред себе си Калан видя книги, натрупани на стройни редици и нестройни камари на неравномерни интервали. Между книгите имаше купчини листове, също и лампи, шишенца мастило, писалки и празни големи порцеланови чаши. Рефлекторните лампи на колоните от двата края на редиците рафтове допринасяха за осветяването на закътаните ъгълчета на библиотеката. Въпреки това обаче при тези надвиснали облаци помещението изглеждаше мрачно.

Бердин, облечена с кафява кожена униформа, скръсти ръце и се надвеси над масата. Тя, както и всички останали в помещението, наблюдаваше движенията на Зед. Макар очите й да бяха сини като на Кара, чупливата й коса бе по-скоро светлокестенява, отколкото руса. Беше по-нисичка от повечето Морещици.

За разлика от посестримите си, Бердин обичаше много книгите и неведнъж бе оказвала неоценима помощ на Ричард в извличането на полезна информация между хиляди томове. Но макар Бердин да подхождаше към книгите с много страст и ентусиазъм, бе не по-малко опасна от всяка друга Морещица.

Най-накрая Зед се закова нервно на място.

— Не съм убеден, че ще стане, Ричард, или поне, че ще стане както трябва. Първо, има толкова много начини да се класифицират книгите, има и книги, които са на повече от една тема. Ако книгата е за град, разположен край река, и я поставиш в раздела за градовете, то после, когато ти потрябва информация за реките, няма да знаеш, че в тази книга при градовете има важна информация за река.

Той въздъхна и огледа библиотеката.

— Цял живот чета и изучавам такива книги и мога да ви кажа от дългогодишен опит, че невинаги е възможно да се разпределят книгите в стройни категории.

— Взели сме го предвид — търпеливо вметна Ричард.

Разгневен, Зед се извърна към безредната купчина на масата и след един бърз поглед към заглавието на книгата най-отгоре я взе. Размаха я пред Ричард.

— А има и книги като тази. Как се класифицира заглавие, което изобщо няма никакъв смисъл?

Бердин се почеса по хлътналата буза.

— Коя е тази книга? За какво е?

Зед я затвори и прочете заглавието.

— „Регула“ — изрече с досада. Огледа няколко страници, после поклати глава примирено. — Не знам какво означава заглавието и след като я огледах, имам още по-малко представа за какво е.

Докато той я подаваше на Бердин, Калан забеляза, че след заглавието „Регула“ на гръбчето има странен кръгъл символ с триъгълник, щампован в кожата. Вътре в кръга с триъгълника лежеше крива — символ, който й беше познат от преди. Донякъде приличаше на цифрата девет, но завъртяна на другата страна.

— А, тази ли… — запрелиства я Бердин. — Част от нея е на високо Д’Харански, но повечето не е. Струва ми се, че е някакъв справочник.

Зед я изгледа неразбиращо.

— Какво означава това?

— Ами, някои неща разбирам, там, където е на високо Д’Харански, но не съм убедена какво означават всичките тези завъртени черти и символи.

— Ако не си сигурна какво означават — изфуча Зед, — тогава как ще й намериш място?

Ричард вдигна ръка на рамото на Зед.

— Ще я включим в списъка с всички останали книги, които не можем да определим. Засега влизат в раздел „Неизвестни“.

Зед го изгледа продължително.

— Е, това донякъде звучи логично.

— О, не е неизвестна, Господарю Рал — намеси се Бердин. — Както започнах да казвам, мисля, че е някакъв справочник.

— Справочник ли? — Зед размаха пръст над отворената книга, която държеше Бердин. — Пълна е с всичките тези странни символи, не с думи.

— Да, знам — Бердин отметна непокорен кичур кестенява коса от лицето си. — Не съм имала време да я разгледам подробно, но подозирам, че тези символи са древни форми на писменост. На едно място, струва ми се, това е наречено „езикът на Сътворението“.

Зед изфуча.

— Май по-скоро трябва да я сложите в раздел „безполезни“. Струва ми се, че книгите като тази ще са толкова много, че в крайна сметка ще е безсмислено да се влага толкова труд.

— Виж — прекъсна го Ричард, — неведнъж сме се изправяли пред сериозни трудности или не сме успявали да ги предотвратим, защото не сме знаели нужните за разрешаването им отговори.

Преди имаше преписвачи, които се грижеха за подредеността на огромното количество информация във всяка библиотека. Доколкото ми е известно, всеки отговаряше за определени книги или за определена част от дадена библиотека. Ако на някого му потрябва книга, която съдържа информация по конкретна тема, преписвачите се консултират един с друг и пресяват търсенето, докато останат няколко книги, където е най-вероятно да се съдържа търсената информация.

Без всичките онези начетени преписвачи, които знаеха как да се грижат за книгите, огромното познание, скрито в библиотеките, на практика е недостъпно. За да стигнем до отговори, е важно да намерим книги по всяка тема.

От последното ти посещение тук започнахме да изготвяме каталози на всичко. Опитваме се да създадем система, която да включва всички книги във всички библиотеки, така че ако са ни необходими отговори, да има начин да намерим информация по конкретни теми.

Зед посочи масата.

— Тези листове ли имаш предвид?

Ричард кимна.

— Не искам да местя много-много книгите, защото не знам защо са разпределени в една или друга библиотека и защо се намират на определена лавица. Има опасни книги с магия, които се съхраняват в специални шкафове с ограничен достъп, но все още не успявам да схвана логиката на подреждането им. Без да знам причината, не искам да ги местя и да рискувам неволно да породя проблем.

Затова всяка книга записваме на отделен лист — заглавие, местоположение и някакъв вид описание на съдържанието. По този начин можем да разпределим листовете на категории, вместо да разпределяме самите книги.

Що се отнася до примера, който ти спомена, бихме направили лист за книгата в категорията за градовете и копие от същия лист, който да поставим в категорията с реките. По този начин намаляваме до минимум вероятността да пропуснем важна информация.

Зед огледа дългите редици рафтове. В тази библиотека имаше хиляди книги, а тя бе само една от многото в Двореца.

— Това е гигантско начинание, момчето ми.

Ричард сви рамене.

— Разполагаме със съкровищница от информация в десетките хиляди томове в различни библиотеки из Двореца, но нямаме работещо решение за намирането на тази информация, когато ни потрябва. Вместо да се съсредоточим върху този проблем, намерих решение. Ако имаш по-добро, бих искал да го чуя.

Тънките устни на Зед се притиснаха една към друга за момент, докато разсъждаваше.

— Май нямам. Трябва да призная, че в думите ти има смисъл. И аз съм се опитвал да правя нещо подобно, макар и в много по-малък мащаб.

— В анклава на Първия магьосник в Магьосническата кула — кимна Ричард. — Спомням си натрупаните на купчини книги там.

Зед се отнесе в спомени.

— Събирах книгите по определени теми, които ми се щеше да са ми подръка, на едно място. Възнамерявах да ги подредя по рафтове, но така и не стигнах до там, пък и в онази библиотека имаше сравнително малко книги. Може би сега, когато войната свърши, ще се върна в Кулата и ще довърша отдавна забравената си работа.

— Господарят Рал искаше да започнем от тук, от тази библиотека, защото тя като че ли не съдържа особено ценни и редки книги — обади се Бердин, като изтръгна Зед от спомените му.

— Докато тук управляваше Мрачният Рал, не съм го виждала да използва тази библиотека, което според мен означава, че книгите в нея не са били от първостепенна важност.

— Не си го виждала… — повтори Зед. — Не може да разчиташ на това, за да твърдиш със сигурност, че тук няма редки… или опасни книги.

— Не мога, вярно е — съгласи се Бердин. — Но някои от другите библиотеки разполагат с книги, за които със сигурност знам, че са изключително опасни.

— Преценихме, че е добро място като за начало — намеси се Ричард, — преди да преминем към по-големи библиотеки с по-ограничен достъп. И ако тук има важни заглавия, ще ги открием, защото постепенно ще съберем листовете с информация на едно място. Така ще знаем къде се намират книгите по определена тема, независимо в коя библиотека са, независимо че може да са разпръснати навсякъде из Двореца.

Зед явно се бе поуспокоил.

— Така звучи по-добре.

— Та значи — обобщи Ричард и вдигна от масата книгата, която Зед и Бердин бяха разглеждали, — когато имаме книга като тази, я отбелязваме с „неизвестна“ или може би със „справочник“, както предложи Бердин.

— Хм, всъщност, Господарю Рал, специално тази книга е малко по-различна. Мислех да говоря с теб по въпроса, за да преценим какво да правим с нея. Тя не е точно „неизвестна“, но не е и съвсем „справочник“.

Ричард скръсти ръце.

— Нали сама каза, че е справочник.

— Вероятно, но не мога да я класифицирам като такава.

— И защо?

— Ами всъщност имах предвид, че ми прилича на справочник, но не съм съвсем сигурна.

Ричард се почеса по веждата.

— Бердин, започваш да ме объркваш.

Морещицата се пресегна и взе книгата. Отвори я на масата и погледна Ричард, все едно се канеше да сподели с него пикантна клюка.

— Виж, тази книга е преподвързана. Това не е оригиналната й корица.

Зед, Калан и дори Кара се приближиха, за да видят по-добре.

Ричард я огледа с подновен интерес.

— Откъде знаеш?

Бердин огледа гръбчето, там, където се свързваше с корицата.

— Ето, вижте, наложени са една върху друга, но не пасват съвсем. Самата книга не е цяла. Голяма част от нея липсва. Тази нова корица е имала за цел да скрепи оцелелите страници.

Ричард наклони глава, за да се опита да разгледа книгата по-добре.

— Сигурна ли си, че голяма част липсва?

— Да. — Бердин обърна на последната страница и посочи думите на високо Д’Харански, с които завършваше текстът. — Виж тук. Запазено е началото на книгата, повечето страници са премахнати. Тук отзад е сложена бележка, в която се обяснява какво са направили.

Ричард вдигна книгата и зачете. Както се бе съсредоточил върху превода, лицето му изведнъж пребледня.

— Какво пише? — не се стърпя Калан.

Тревожният поглед на Ричард намери нейния.

— Пише, че останалата част от книгата е била откъсната и занесена на съхранение в Берглендурч ост Кимермост. Тези няколко страници са оставени като маркер.

Калан си спомни името. Берглендурч ост Кимермост означаваше връх Кимермост на високо Д’Харански. Връх Кимермост беше мястото, където първоначално е бил издигнат Храмът на ветровете.

Преди три хиляди години Храмът на ветровете, тъй като съдържаше много опасности, някак си бе изхвърлен от света на живота там, където никой не би могъл да го достигне.

Бе скрит и недостъпен в Подземния свят.

През всичките тези години хора се бяха опитвали да достигнат до света на мъртвите, за да проникнат в Храма на ветровете. Оцелели нямаше.

Преди Ричард.

Той отиде сам в Подземния свят и бе първият от хиляди години насам, успял да проникне в Храма.

Когато отключи силата на Кутиите на Орден, за да сложи край на войната, поправи броя на злодеянията, унищожавайки опасностите и капаните, довели до смъртта на огромен брой невинни хора.

Освен това върна Храма на ветровете в света на живота, на първоначалното му място на връх Кимермост.