Машина за знамения

Шестдесета глава

РИЧАРД НАДИГНА КИЛИМА С КРАК. Не забеляза нито символа, който бе намерил издялан в пода на коридорите пред спалните, където бяха спали преди, нито онзи другия, който намери пред покоите на кралица Катрин след жестокото й убийство.

Поне това. Символът, който означаваше „Наблюдавай ги“, го нямаше. Не му се искаше никой да ги наблюдава, докато спят.

Беше загрижен за избълваното от машината знамение, което Лорета също беше записала, но в момента най-много се притесняваше за Калан. Не знаеше дали пророчеството, което гласеше: „Изборът на кралицата ще й коства живота“, се отнася за Калан, както беше първото: „Царицата взема пешка“, но сега се тревожеше най-вече за инфектираната й ръка. За знамението щяха да мислят по-късно.

Освен това да се опитваш да разгадаеш значението на пророчеството си беше загубена кауза.

Засега искаше да настани Калан на някое удобно място по-далеч от машината, където Зед можеше да наложи ръката й с билкова отвара и да излекува възпалението, за да може тя най-после да си отпочине.

Ричард се надяваше това място да е безопасно, тъй като не влизаше в покоите на Господаря Рал. В онези спални нещо ги бе наблюдавало. Разбира се, Ричард едва по-късно откри символите, издраскани на пода пред стаите, но и бездруго нямаше вяра на официалните покои на Господаря Рал. Изглеждаха твърде лесна мишена за силите, които той още не разбираше добре. Докато не намереше обяснение на това как са били издълбани тези символи при толкова добре охраняваните коридори и докато не разгадаеше посланието на знаците, нищо не би го накарало да повярва, че спалните са безопасни.

Тази стая не беше част от покоите на Господаря Рал — беше предназначена за гости. Сега това крило бе празно, а наблизо нямаше никого и никой не знаеше, че Господарят Рал и Майката Изповедник са там. Намираше се няколко етажа над приземното ниво, така че и отвън никой не можеше да проникне. Не беше голяма, но за Ричард това нямаше значение. Той искаше просто да спи на безопасно място.

Преди да успее да прекрачи прага, в стаята се шмугна Кара. Бенджамин вече беше разположил гвардейци на всеки ъгъл по коридорите из цялото крило на Двореца. Рика беше недалеч от тях от едната страна, а Бердин бдеше от другата. И двете бяха облечени в червените си кожени униформи. Докато поздравяваше стражите на входа, си помисли, че едва ли биха се справили с коварния незнаен противник. Съществото, което бе наблюдавало него и Калан в спалните им, не би имало проблем да се промъкне покрай гвардейците.

Този път Ричард беше подготвил малка изненада, в случай че тайнственият посетител реши да намине.

Той въведе Калан в стаята, без да сваля ръка от кръста й. Остави багажа им на земята. Кара се върна след огледа и му кимна в знак, че не е видяла нищо обезпокоително.

— Как ти се струва? — попита той Калан. Видя как погледът отскочи право към леглото.

— Добре.

Зарадва се, че първата й мисъл бе за леглото. Беше притеснен за нея и искаше да й осигури възможност да се наспи. В погледа на Кара също пролича тревога.

На влизане в стаята Зед потупа нежно Калан по гърба.

— Настанявай се, миличка. Аз отивам да приготвя отварата и се връщам веднага, за да я наложа на ръката ти. А след това ще трябва да поспиш. Ще ти помогне повече от всичко друго.

Калан кимна. Лицето й беше пепеляво. Само по изражението на зелените й очи Ричард разбираше колко много я боли. Знаеше също и че тя не иска да го тревожи, затова му спестява много от истинските си усещания. Но той можеше ясно да ги види в очите й.

Калан все още беше с панталони, риза и ботуши като за път, защото в Градината на живота бяха спали на земята.

— Какво ще кажеш да се съблечеш и да се пъхнеш под завивките?

Тя поклати глава и незабавно се сгуши в леглото.

Преди да излязат от Градината на живота, Натан пробва да излекува ръката й. Но и неговите усилия не дадоха резултат. Ричард се осланяше изцяло на билките на Зед да изтеглят инфекцията, а добрият стар сън да свърши останалото.

Зед се наведе към Ричард.

— Ей сега се връщам, само да направя отварата. А междувременно ти за всеки случай можеш да се отървеш от онези огледала — тихо добави той, като ги посочи. Над тоалетката имаше две еднакви огледала.

— Не се тревожи — отвърна Ричард, — намислил съм нещо.

Щом Зед излезе, Ричард се зае лично да огледа стаята. Не че нямаше доверие на Кара, но искаше да е сигурен. Спалнята беше единична и неголяма, така че нямаше кой знае какво да се проверява.

Гардеробите ухаеха на кедър и бяха празни. В дъното на стаята имаше двойна остъклена врата. Ричард дръпна пердетата с опакото на ръката си и надникна в тъмнината. Явно имаше малка тераска с иглолистни растения в саксии, наредени покрай висок до кръста каменен парапет. Ричард видя патрулиращи войници в далечината долу.

Когато Кара си тръгна, той се опита да накара Калан поне да си събуе ботушите. Тя измрънка, че й е студено и иска само да я завие с одеялото. Ричард си знаеше, че когато го болеше глава, гадеше му се и му беше ужасно зле, и той не търпеше никого около себе си. Грижливо зави Калан с леката завивка и я подпъхна покрай раменете й.

Щом тя затвори очи, той се върна при завесите на остъклената врата в дъното на стаята и освободи връзките, които ги държаха разтворени. Мина покрай тоалетката и свали двете огледала. Постави ги на пода едно срещу друго и ги завърза с връзките от пердетата. Щом приключи, ги подпря на тапицираното столче.

Седна на ръба на леглото и се наведе да прегърне Калан, за да я стопли и да й покаже, че не е сама. Очите й бяха затворени и не каза нищо, но си позволи да въздъхне и му даде да разбере, че оценява жеста му.

Ричард се събуди, когато чу почукване. Беше Зед с готовата отвара. Ричард му подаде кутийката с аум, която беше извадил от раницата си. Докато Зед бъркаше сместа с дървена бъркалка, Ричард добави вътре и някаква жълтеникава субстанция от една купичка. После дръпна одеялото и измъкна ръката на Калан отгоре.

Тя сънливо отвори очи и смръщи чело, за да види защо смущават съня й. Когато Зед нанесе сместа върху зачервената й подута ръка, тя потръпна от болка.

— Скоро ще се оправи — успокои я той.

Калан кимна и затвори очи.

Зед сложи превръзката, докато Ричард държеше китката й.

— Това не само ще изтегли инфекцията, но и болката. Добавил съм и нещичко, което да помогне на съня й.

Ричард кимна.

— Благодаря ти, Зед. Притеснен съм колко е замаяна и не на себе си.

— Тя не се чувства добре и има нужда от почивка — увери го дядо му и го потупа по рамото. — И ти трябва да поспиш.

Ричард не мислеше, че ще може да заспи. Единственото, което го интересуваше, бе да бди над Калан.

Чули странен приглушен далечен вик на измъчено стенание, мъжете се обърнаха.

— Добри духове — възкликна Зед. — Какво беше това, да му се не види?

Ричард се усмихна и посочи огледалата.

— Завързах ги едно срещу друго. Мисля, че нещо се опита да надникне в стаята и не му хареса гледката на собственото му отражение.

Зед се засмя тихичко, за да не събуди Калан.

— Това, момчето ми, е страхотен номер.