Машина за знамения

Четиридесет и седма глава

СТИСНАЛ ЗДРАВО МЕЧА в едната си ръка, Ричард обви с другата раменете на Калан. Тя нежно отпусна длан върху гърба му, за да покаже, че оценява загрижеността му. Не бяха нужни думи, едва ли би имало подходящи за случая.

Без да каже нищо на другите, които го наблюдаваха, Ричард я изведе от стаята. Случаите, в които Калан бе ставала свидетел на насилствена смърт, бяха безчет и тя до известна степен беше свикнала, беше си изградила защитна черупка, за да не страда, но тази черупка постепенно бе омекнала след края на войната. При все това насилствената смърт не бе нещо ново за нея. Тази конкретна смърт обаче я разстрои повече от другите, прониза я в сърцето.

Вероятно защото Катрин беше бременна. Може би да види неродено дете, изтръгнато от утробата на майка му и зверски убито, й бе дошло в повече. Може би защото й напомняше за собственото й неродено дете, което бе загинало, защото Калан беше дивашки нападната, докато беше бременна. Тя сподави болезнения си вик и направи всичко възможно да сдържи сълзите си, макар да смяташе, че в отсъствието на съпруга й, който да се погрижи за останките й като последен акт на почит, Катрин заслужава поне сълзи.

Щом излезе от стаята, Ричард спря. Килимът, застилащ белия мраморен под, там, където кръвта бе протекла под него, се беше поразместил навярно от ботушите и от усилията на мъжете да разбият заключената врата.

Поради някаква причина Ричард стоеше като вкаменен и го гледаше.

Озадачена, Калан се вгледа по-отблизо, после и тя забеляза нещо, някакъв белег, скрит под тъмната дипла под килима.

С върха на меча си Ричард отметна килима.

Там, където подът бе скрит под него, зацапан с кръвта на Катрин, с кръвта на неродения принц, имаше символ, издълбан в полирания мрамор. Кръгъл символ. На Калан й заприлича на някоя от фигурите в книгата „Регула“.

— Знаеш ли какво гласи? — попита.

Ричард побледня.

— Гласи: „Наблюдавай ги“.

— „Наблюдавай ги“? — попита Ничи, загледана в символа. — Сигурен ли си?

Ричард кимна, после се обърна към Бенджамин.

— Генерале, моля те да се погрижиш подобаващо за кралицата. Преди да извикаш хора да изчистят стаята, огледай всяка треска, потърси следи от стъпки в кръвта и виж дали това е дело на човек или на звяр. Търси счупени зъби. При ожесточена атака животните могат да загубят зъб. Търси козина. Виж дали можеш да научиш нещо, което ще ни помогне да разберем какво се е случило тук. Искам да знам дали са били хора или зверове.

— Разбира се, Господарю Рал.

Ричард посочи с брадичка.

— Вратите в дъното на стаята са отворени към терасата. Това, което е влязло, каквото и да е било, несъмнено го е направило от там.

Генерал Мейферт погледна през разбитата врата.

— Стаята е достатъчно ниско, за да може да се е промъкнало нещо, но не съм чувал до платото да са стигали вълци. От време на време по някое куче — да, но не и вълци.

— Имало е нещо — обобщи Ричард. — Може да са били глутница кучета. Кучета, дори ако са опитомени, могат да убият човек, когато се съберат на глутница.

Генералът кимна и погледна назад към прага.

— Лично ще се погрижа стаята да бъде внимателно огледана. — Генералът кимна и погледна през прага.

— Трябва да погледна нещо — каза Ричард. — Кажи на другите гости, че имаме причина да вярваме, че кралицата е била убита от животни — най-вероятно кучета или вълци. Кажи им да си заключват вратите. Освен това трябва да разположите хора отвън, за да следят за всичко подозрително. Ако видите нещо на четири крака, което тича необезпокоявано, убийте го и прегледайте съдържанието на стомаха му.

Когато генералът удари с юмрук сърцето си, Ричард се отдалечи с бърза крачка. Изненадани, Калан и останалите бързо го последваха, докато тичаше по коридора. Като го виждаха да приближава, войниците се отстраняваха от пътя му.

Когато стигнаха до хората, на които не позволяваха да минават напред, стражите се постараха да направят път на Ричард и останалите, за да преминат безпрепятствено.

Гости се протягаха да го стиснат за ръкава, искаха да узнаят какво се е случило и дали са в опасност. Ричард им обясняваше, че опасност има и войниците ще се погрижат, но не забавяше крачка, за да им каже повече или да обсъдят положението.

След като най-сетне се отдалечиха от крилото за гости, минаха през врати, които бяха под постоянна охрана и попаднаха в частните покои на Двореца — там, където не се допускаха външни лица. Беше облекчение да бъде далеч от хора, да бъде далеч от техните въпроси, от обвинението в погледа им. Малката групичка мина напряко през стаи, осветени от мъждиви лампи, през малки библиотеки, където единствената светлина идваше от отворени врати в двата края или от скромен огън, запален в камина.

— Къде отиваме? — попита Калан, докато крачеше до Ричард, щом се озоваха в по-широк коридор.

— В последната спалня, където спахме.

Калан се замисли за момент, заслушана в стъпките им, огласящи празните пространства.

— Имаш предвид онази стая, където… видяхме нещо?

— Да.

Не след дълго стигнаха до познат коридор. Стените бяха с ламперия и на определени разстояния имаше постаменти с кристални вази, в които бяха потопени лалета. По средата на коридора се намираше стаята, която Калан им намери — последната, в която спаха, преди да се преместят в Градината на живота, малко след като онази жена, която се опита да убие Калан, предрече, че Майката Изповедник ще бъде похитена от същото създание, което беше изяло децата й. Тъмни твари — така бе казала жената. „Тъмни твари, черни сили, които те повалят. Няма да успееш да им се измъкнеш.“

Щом стигнаха пред вратата на спалнята, Ричард обърна с крак част от килима. Там, скрит отдолу, изстърган в полирания мраморен под, имаше друг символ. На Калан й приличаше на последния, онзи, който бе пропит с кръвта на Катрин и нероденото й дете.

— Тук пише същото — каза Ричард, загледан в древните очертания, издълбани на пода: „Наблюдавай ги“.

— Тук за последно усетихме някой да ни наблюдава — обади се Калан. — Дали Катрин е усетила същото?

— Бих искал да знам кой го е оставил тук и как така никой не е забелязал.