През Вселената

Миналото Младши

Ето какво точно се случи.

Това е истина.

Видях я да лежи там, замразена, в стъклената си кутия. А тя беше различна. Наистина различна. Никога не съм виждал залеза на Земя-Слънце, но той беше целият там, в косата й, застинала неподвижно в леда. Имаше бяла като вълната на агне кожа. И беше млада. Като мен.

Тя никога няма да разбере.

Слязох по-късно там, за да я гледам и да мечтая. Да си мисля какво би могла да ми разкаже за Земя-Слънце. Да си представям как тя — за разлика от всички други на този шибан кораб — ще бъде на моите години, когато дойде Сезонът ми.

И аз няма да бъда сам тогава.

И после го чух. Тих шепот в главата ми, едно едва доловимо гласче, на което почти — но не съвсем, не обърнах внимание.

А гласът задаваше един-единствен въпрос. И този въпрос беше: А какво ще стане, ако я изключа?

Отначало не му обърнах внимание, но той ставаше все по-силен и по-силен. Накрая направо крещеше.

И така, само за да го накарам да млъкне, аз се пресегнах и щракнах копчето в кутията над студената глава на Ейми, после наблюдавах как светлинката от зелена започна да премигва в червено.

А гласът в главата ми въздъхва с облекчение и зашепва успокоителни думи, и ми казва как тя ще ми се усмихне, когато ледът се стопи.

Щях да чакам, да стоя там, да бъда до нея, когато тя се прозине и протегне, и излезе от кутията. Да бъда там, когато очите й трепнат и се отворят, когато устните й се извият в усмивка.

Но тогава дочух…

Орион, който се тътреше в тъмнината и се вслушваше в собствения си глас — но тогава не знаех нищо за това. Кълна се, не знаех, че е той и че ме наблюдава.

А аз хукнах към асансьора и отидох в градината, опитах се да се престоря, че не съм събудил онова момиче, не съм го върнал към живота с щракването на един бутон.

После се чу алармата.

И писъкът от нея аууу! аууу!, който се сля с вика на Ейми.

Вик на болка.

И по-късно — на разкаяние. Мъка. Разбити мечти и надежди.

Аз разбих тези мечти.

Аз.

И нищо не можа да я утеши, даже и любовта, която така и не получи от мен.

И Док каза, че не може да се замрази наново, че никога няма да се върне пак там.

А аз знаех — аз знаех…

Никога не бих могъл да й кажа истината.