През Вселената

10 Младши

Старши явно е решил да ме накаже с уроци. Мълчи през цялото време в асансьора, а докато вървим надолу по пътя от Болницата към гравитационната тръба и аз го питам за момичето, той само изръмжава презрително. А сега вече в Учебния център той ме настанява върху твърдия син пластмасов стол пред избледнелия глобус на Земя-Слънце.

Понечвам да го запитам отново за момичето, но Старши се отпуска тежко върху стола срещу мен и се намества с усилие. Мръщейки се, подпира крака си върху глобуса. Обувката му покрива Австралия.

— Е? — изръмжава той.

— Какво?

Не успявам да потисна хленча в гласа си.

— Успя ли да измислиш третата причина за раздор?

— Не — отвръщам аз, без да свалям очи от изпъкналите планини върху глобуса.

— О, значи, имаше достатъчно време, за да си пъхаш носа, където нямаш работа, но не свърши единственото нещо, за което те помолих?

Сарказмът на Старши е жесток, направо изплюва думите.

— Защо не си ми казал за това тайно ниво, пълно със замразени хора? — изкрещявам в отговор. — Аз съм следващият шибан водач на този кораб! Би трябвало да знам всичко за него!

— Би трябвало да знаеш всичко за него? Ами тогава защо не ми кажеш третата причина за раздор?

— Не я знам! — крещя аз.

— Тогава ще стоиш тук и ще учиш! — изревава Старши и хвърля към мен един таблет, върху чийто екран вече просветват картини от историята на Земя-Слънце.

Преди да успея да го запратя обратно към него, той изхвърча от стаята, като по пътя си събаря глобуса. Земя-Слънце се търкулва след него, едно синьо-зелено нищо, което се блъска в краката на масата.

Гневният изблик на Старши е неприятен, защото го беше сдържал, докато не останахме насаме. Знам, че ако не бяхме сами тук на Ниво кийпъри, той не би ми говорил така.

Старши оставя вратата на Учебния център отворена и погледът ми се плъзга по металния екран, зад който са мигащите светещи крушки, които бях смятал за звезди.

Защо са тези лъжи — за екрана, за тайното ниво на кораба?

А още колко ли лъжи изговаряше?

Потропвам с пръсти по масата пред мен, изработена от истинско дърво от Земя-Слънце, като се опитвам да съставя нови планове. Щом Старши няма намерение да ми каже какво става, ще трябва да разбера сам. Очите ми се преместват към металния кръг, който покрива гравитационната тръба в ъгъла. Бих мога да се измъкна, като използвам тръбата до Ниво фийдъри, и да видя какво още мога да открия. Не мога да мисля в тази малка стая. Иска ми се да се разходя из полята, да посетя пасищата за овце, да се помотая безцелно из кораба, който следва своя път, предопределен преди векове. Да събера мислите си и да ги подредя в стройна редица.

Но да се противопоставя на директна заповед от Старши?

Дори и аз не съм чак такъв непукист.