През Вселената

48 Младши

— Блести, блести, малко прилепче. Чудя се, какво ли си намислило?

— Моля — усмихвам се аз.

— Един текст от Земя-Слънце — отвръща Орион и поглежда отново към таблета в ръката си.

Не очаквах да видя Орион отново в общото помещение на Отделението, но се радвам, че е тук. Едно приятелско лице. Вчера Харли се свърза с мен, за да ми каже, че е поел моята смяна на криогенното ниво. По-голямата част от деня бях плътно зает със Старши.

— Виждал си Харли или Ейми?

Орион поклаща отрицателно глава.

— А какво правиш тук, между другото? Мислех, че не искаш Старши или Док да те виждат.

Орион се засмива.

— О, не се безпокой. Сигурен съм, че и двамата са твърде заети. — Струва ми се, че се опитва да ми каже нещо с очи, но каквото и да е, не го разбирам. Орион поглежда отново таблета си — Тези текстове от Земя-Слънце са толкова очарователни.

Той потупва по екрана, преминавайки през различни текстове.

— Трябва да си по-внимателен. Ако Старши разбере, че си дал на Виктрия книги от Земя-Слънце… Ти си архивист. Знаеш, че тези книги не трябва да напускат Архивната зала и не са предназначени да бъдат виждани от фийдъри. — Опитвам се да надникна над рамото му, за да видя какво чете. — Какво е това.

Орион ми подава таблета и аз виждам скица на мъж с крила и три лица.

— Това е една история за ада. Най-долните нива на ада са лед.

Вече не гледам към таблета, а към Орион.

— О… достъп ли? — казва той. — Не се притеснявай. Имам достъп.

Нещо в нехайния тон, с който споменава достъпа, ме кара да спра.

— Какво ти е известно? — питам с нисък глас, за да не ни слушат останалите в помещението.

Орион е човекът, който ми показа чертежите, които ме заведоха до Ейми. Сега пък говори за лед и ад.

Орион застава твърде близо до мен. Отстъпвам една крачка, но той се навежда и се доближава почти до лицето ми.

— А на теб какво ти е известно? — пита той. — Знаеш ли, че в мое лице имаш приятел?