През Вселената

75 Ейми

Младши се взира през малкия прозорец в замразеното лице на Орион. Аз стоя зад него и го обгръщам с ръце. Искам да го дръпна оттам, но той стои неподвижно, така че аз просто го държа.

— Свърши се — казва докторът. — Сега ти си Старши, освен ако не го събудиш.

Усещам как Младши се напряга под ръцете ми.

Младши клати глава.

— Нека хората, които се опита да убие, да го съдят, когато кацнем.

Мисля си за баща ми, как той би осъдил този човек, и не изпитвам ни най-малко съжаление към него.

— Как ще управлявам кораб, пълен с хора? — пита Младши със задавен глас. — Когато отмине действието на фидус, те ще започнат да осъзнават лъжите. Ще са гневни. Ще намразят Старши, мен също.

— Няма да те намразят — шепна аз във врата му. — Те ще се радват на гнева си, защото той ще бъде първата емоция, която ще изпитат, ще разберат, че има и други чувства, и ще се радват на това.

— Ще бъдеш ли до мен? — шепне Младши.

Дъхът му замъглява стъклото и закрива лицето на Орион.

— Винаги.

Младши натиска бутона на предавателя си и прави съобщение до целия кораб, точно както направи Старши, когато каза на всички да ме отбягват. Първото му съобщение е кратко. С прости думи, като на деца, той обяснява, че те всички са били под въздействието на упойващо вещество и че сега бавно ще започнат да възвръщат емоциите си. Младши ги насърчава да останат спокойни, когато започнат да изпитват за пръв път чувства, особено бременните жени.

Док ме умолява да му върна кабелите, за да поправи помпата.

— Трябва да продължим да им даваме поне хормоните с водата — настоява той, — за да не започнат да се чифтосват с роднините си.

— Повечето хора не са склонни към кръвосмешение — казвам аз сухо. — Когато излязат от действието на наркотика, ние просто ще им обясним какво представлява кръвосмешението и какви са последствията от него, и че трябва да им се вземе кръвна проба, преди да правят секс. Вие имате онези неща, които сканират ДНК. Можем да започнем да създаваме отново фамилното родословие.

Аз подавам кабелите на Младши.

Док се обръща към него. Младши го поглежда студено.

— Повече никакви препарати — казва той.

И това е.

По-късно, когато мъже с дебели ръкавици вземат отровеното тяло на Старши и го изхвърлят през люка след Харди, когато Док е преместил Орион в празна криогенна камера, когато сме отново в безопасност в стаята ми с картината на Харли, Младши прави второто си съобщение. То е повторение на последното съобщение на Старши — всички да отидат на Ниво кийпъри.

Преди да се качим горе, ние си говорим за истината.

— Тя е онова, което уби Харли — казвам аз. — Истината. Когато разбра, че никога няма да напусне този кораб…

Гласът ми се задавя и спирам.

— Той не можа да приеме истината — довършва Младши. — Трябваше да разберем, че не Старши убива замразените. Той знаеше, че това ще те накара да търсиш истината, а Старши искаше да я скрие от теб, да я скрие от всички.

Младши свежда очи към ръцете си, после вдига поглед към картината на Харли.

— Мисля си, че не можем да им кажем истината, поне не цялата истина.

Аз понечвам да кажа нещо, но той ме прекъсва.

— Донякъде съм съгласен, че истината ще ги убие, всичките, точно както уби Харли. Това е тежка истина, голяма. Не можем просто да им я съобщим. Трябва да оставим хората сами да стигнат до нея.

Младши отива сам на Ниво кийпъри. Той ще се изправи на подиума и ще каже на хората, които изпитват чувства за пръв път, някаква част от истината, но не цялата истина.

Ще им каже, че сега той е Старши. Че старият Старши е мъртъв.

Ще им разкаже за фидус, за хормоните във водата, ще им каже лъжата за Сезона.

Те ще се разгневят, ще побеснеят дори, но тогава ще разберат, че могат да изпитват чувства, и ще знаят, че Младши е имал право да постъпи по този начин.

Ще им разкаже за двигателя, но не и за това, колко сме изостанали от графика. Всеки, който има интерес към наука, механика или инженерство, ще отиде с шипърите да види двигателя и ще се опита да помогне на учените да разрешат проблема.

Младши няма да им каже за Орион, нито за замразените.

Но няма и да скрие истината от тях. Докато той им разказва тази част от истината, която може да се сподели с тях, аз записвам всичко, което знам, на откъснатите листове от тетрадката, която родителите ми са донесли от Земята. Сгъвам листовете на две и ги оставям в Архивната зала. Те са там на разположение на всеки, който иска да ги намери.

Мнозина няма да поискат. Няма да поискат да разберат, няма да потърсят каквато и да била истина. Но неколцина ще го направят и те няма да повярват на тази истина. Но ще има и други, които ще се нуждаят от нея, ще копнеят да я научат, те ще я търсят и ще я приемат такава, каквато е.

По-късно Младши и аз ще продължим да работим в Архивната зала. Аз ще пренапиша колкото е възможно повече от фалшиво написаната история. Файловете за миналото на Земята ще станат достъпни за всички хора. А Младши ще накара хората си да започнат да записват живота на обитателите на кораба, както са правели преди, за да почувстват, че не са просто забравени сенки на един кораб, които се носи в празното пространство.

Но сега аз отварям синята тетрадка на останалите бели листове. Държа писалката над първата страница, после бавно изписвам първите думи.