През Вселената

26 Младши

— Онова проклето момиче отишло в общото помещение на Отделението и им разказва сега за Земя-Слънце — ръмжи Старши. — Не й ли казахме какво ще стане, ако създаде още бъркотия? Предупредихме я, нали така?

— Виж, Старши — казва Док с помирителен тон. — Сезонът ще започне всеки момент. Ще бъдат толкова обсебени от него, че ще забравят всичко, което тя им каже.

Старши удря с юмрук по най-близката криогенна камера. Аз отскачам назад за всеки случай, защото не знам какво или кого още може да удари.

— Добре — казва Старши. Обръща се към мен и ме гледа свирепо. — Първата причина за раздор?

Викторина? Точно сега?

— Различието — отговарям.

— Точно така. Раздорите ще следват това момиче навсякъде, където отиде, като мръсотията, която децата оставят след себе си по пода. А втората причина е липсата на ръководство. Момче, когато различията създадат смут, единственото нещо, което може да държи нещата под контрол, е здравото ръководство. Учи се от това.

Той натиска бутона на предавателя си.

— Връзка: до всички.

— Какво правиш. Старши? — докато го кажа, познатото бийп, бийп-бийп изпълва ушите ми.

— Внимание, до всички жители на „Благословеният“. Имам много важно съобщение.

Стомахът ми се свива. Старши прави съобщение до всички обитатели на кораба. И мисля, че знам какво ще каже. Мислите ми препускат в главата ми. Няма как да им каже за криогенното ниво, откъдето идва всъщност Ейми. Никога не би го направил.

— Старши, недей — опитвам се да го спра.

Той не ми обръща никакво внимание.

— Много е вероятно някои от вас, особено тези, които са на Ниво фийдъри близо до Болницата, да видят нов обитател на кораба.

— Спри — хвърлям се към Старши.

Повръща ми се от лъжите му.

Док ме сграбчва за ръцете с дългите си пръсти и ме издърпва назад. Опитвам се да се освободя, но той е твърде силен.

— Този нов обитател е млада жена с необичайно бяла кожа и яркочервена коса. Тя е резултат от научен експеримент, с който шипърите се опитват да разработят такива физически качества на тялото, които да устоят на суровите условия на Земя-Кентавър. Момичето е безобидно, но е слабоумно и е склонно към лъжи. Лесно се обърква и не е пригодено за труд, затова ще остане в Отделението. От вас изобщо не се иска и не се очаква да общувате с нея. Тя е луда и трябва да се отнасяте към нея като с такава.

Свивам ръце в юмруци. Луда, така ли било? Резултат от научен експеримент на шипърите? Е, има логика — учените от Ниво шипъри прекарват голяма част от времето си в създаване на нови неща, които ще ни предпазят в условията на Земя-Кентавър, каквито и да са те. И въпреки това е ясно, че Старши се опитва да скрие истинския произход на Ейми и да я държи далече от повечето хора.

Дръпвам се гневно, когато Док най-после ме пуска, но това вече няма значение. Старши е свършил. Обръщам се и тръгвам към асансьора, назад към Ейми.