Зло наследство

74

И аз, и Джуди бяхме изнесени от „Удсвю“ на носилка. Мама настаниха в инвалидна количка и я загърнаха с одеяло. Опитах се да срещна погледа й — без успех.

Предположих, че ще я закарат обратно в „Карик Лодж“. Не знаех какво ще стане с нея по-нататък, но едва ли можеше да бъде по-лошо от това. И мисля, че разбирах защо изкрещя онова, когато всичко сочеше натам, че Джуди ще спечели битката помежду ни.

Преди мама работеше като учителка по математика. А в света на математиката, ако човек иска да превърне нещо отрицателно в положително, тогава трябва да прибави още отрицателност. Минус по минус прави плюс. Едно от малкото неща, които помня от часовете по математика. А може би има нещо вярно в старата поговорка: „Злото се прогонва със зло.“

Беше престанало да вали. Завиха ме с одеяло. Усетих колко хубаво е да съм пак на топло и същевременно знаех, че сънят ще дойде скоро. Ако не бяха всички тези сини светлини и всички хора, вероятно щях да заспя още там. Но дори без очилата си успях да забележа как нещо се движи горе в небето. Опитах се да разбера какво е, но единственото, което виждах, беше, че нещо обикаля в кръг.

Джон Мериуедър дойде до линейката. Погледите ни се срещнаха.

— Джули, аз…

Усетих, че иска да ме помоли за прошка, защото така и не ми повярва напълно, но сега не ми беше до това.

— Направете ми една услуга вместо това — прекъснах го аз.

— Разбира се — отвърна той. — Каквото пожелаеш.

— Какво е това там? — попитах и посочих нагоре. Мериуедър проследи пръста ми с очи.

— О, просто някакви птици — отговори той.

„Птици“ — помислих си. След това ме осени: Гарваните.

— Може ли да ги преброите? — избоботих аз.

— Да ги преброя ли?

— Да.

— Шегуваш ли се с мен?

— Не. Моля ви, трябва да знам колко са.

Мериуедър ме погледна скептично, след това вдигна поглед.

— Изглежда, че са единайсет — каза той накрая.

„Единайсет“ — повторих наум и се усмихнах. Сега вече сънят бе добре дошъл.

И аз, и Джуди щяхме да се събудим пак.