Зло наследство

4

— Ааууу!

Скочих толкова рязко, че бедрата ми се удариха в масата пред мен и тя се обърна. Ударът предизвика пълна тишина, след което всички избухнаха в смях. Не бе трудно да се чуе кои от момичетата се смяха най-дълго и най-високо.

Опипах с ръце и намерих кабарчето, което се беше забило в панталона ми. Извадих го и се огледах. Погледът ми се спря върху най-задния ред, където три момчета се гледаха един друг с ехидна усмивка.

— Така и не се научи, Джули Мур — извика Руфъс, момчето в средата, най-лошият от тях.

— Трябваше да се сетя, че сте вие — измърморих аз, докато изследвах кабарчето. Върхът беше извит.

— Аз им к-к-к-казах, че не т-т-т-трябва да го п-п-п-правят — заекна Глен.

Обърнах се към бледото като тебешир, слабо лице до мен.

— Защо тогава ги остави да го направят, а? — попита Маргарет, която седеше на масата точно зад Глен. Както винаги, очите й святкаха.

Вратата на класната стая се отвори с трясък. Всички се сепнаха и се обърнаха към Чарлз Фрогъл. Навярно беше видял всичко, защото сега не се усмихваше.

— Руфъс, изтрий от лицето си тази усмивка! — извика той и направи една голяма крачка, влизайки в стаята. — Днес след часовете оставаш в училище!

Момчетата от двете страни на Руфъс се спогледаха, след което се усмихнаха облекчено.

— За вас важи същото — каза Фрогъл и посочи Питър и Джери.

И тримата потънаха в столовете си. Фрогъл тръгна решително към катедрата и захвърли силно чантата си, докато гледаше вън от класната стая.

— Ако хвана някого от вас да прави това още веднъж — изрева Фрогъл, докато очите му се плъзгаха по нас, — ще го завлека при директора, дърпайки го за косите. Ясно ли е?!

Сякаш за да подчертае сериозността на думите си, удари юмрук в масата и тя изскърца. Този път аз бях единствената, която не се стресна. Вместо това усетих едно топло чувство в себе си, въпреки че знаех, че ще ме тормозят и заради това. Любимката на Фрогъл. Бях го чувала и друг път.

Горе, на катедрата, учителят по природни науки извади от чантата си една камара листове.

— Сега, след като разрешихме този въпрос, има ли някой от вас, който знае какво представлява експериментът „Терела“? — попита той.

Никой не отговори. Фрогъл намести очилата си и започна да ни наблюдава. Трябваха му няколко секунди, преди да забележи вдигнатата ми ръка.

— Да, Джули? — попита той нежно.

— Това е бил опит да се създаде изкуствено северно сияние — отговорих аз.

— Правилно! — възкликна Фрогъл. — И това е темата, за която ще говорим днес.