Зло наследство

69

Разбира се.

Сега си спомних къде бях чувала носовия женски глас преди.

Почудих се дали да кажа на Джон Мериуедър, но реших да премълча. Просто не можех да рискувам. Не се знаеше какво може да се случи с мама и Джуди, ако „Удсвю“ бъде обкръжен от стотици полицаи. Колкото по-малко хора знаеха къде са, толкова по-добре.

Но нямах много време. Чичо Уейн беше арестуван. Тези, които работеха за него, скоро щяха да разберат, че нещо се е случило, освен ако вече не бяха разбрали. Може би бяха на път да избягат от „Удсвю“, за да спасят собствените си кожи, и тогава не беше ясно какво щяха да решат да правят с мама и Джуди.

Изправих се и сложих химикалката в джоба на панталона си. През последния час Мериуедър беше излязъл от едната среща и беше влязъл в друга, като постоянно говореше по телефона. Никой не се интересуваше с какво съм се захванала.

Отидох до един полицейски служител и му казах, че само ще отида до тоалетната, а след това веднага се насочих към изхода и излязох.

Затичах се по улицата, но всички хора навън ме накараха да спра. Гледаха нагоре към следобедното небе и веднага разбрах защо. Към Холоуей се задаваха тъмни облаци. Мисля, че най-накрая успях да схвана всичко.

Облаците следваха сестра ми.

Лошия близнак.

Затова в началото се бяха разпрострели над Шормаут. Затова ставаха все по-мрачни и по-мрачни с всеки път, когато използвах химикалката. Облаците се появяваха при използването на химикалката и се насочваха към лошия от двамата близнаци.

И сега идваха насам.

Това означаваше, че предположението ми за това къде се намира сестра ми е правилно. В дневника на дядо пишеше, че е имало подобни облаци в Холоуей и преди, когато братът на дядо, Карл, и чичо Уейн са били тук.

Започнах да тичам, а в далечината се чу гръм. Тичах с всички сили. Не бях единствената. Хората около мен вече бяха изпаднали в паника. Викаха и крещяха. Неколцина се забързаха към колите си и изчезнаха. Никой не стоеше спокойно.

Докато тичах, си мислех за това, което татко ми бе казал на видеозаписа — че най-вероятно ще умра, ако се събера със сестра си. Ами ако имаше право? Ами ако Джуди се хвърлеше върху мен веднага щом ме зърнеше?

Трябваше да съм подготвена за всичко. Използвах пътя до вкъщи, за да се опитам да измисля някаква стратегия. Но много неща бяха неясни — колко бяха хората там, дали бяха въоръжени, какво оръжие имаха, дали Джуди беше завързана и евентуално как, в какво състояние беше мама, как щеше да реагира тя.

Трябваше само да вярвам, че ще успея да се справя.

Да се надявам, че доброто ще победи.

Когато пристигнах в „Удсвю“, на двора имаше няколко паркирани коли. Въпреки че беше тихо, когато влязох вътре, знаех, че те са там. А къщата, която последния път беше толкова разхвърляна, сега беше съвсем неразпознаваема. Всичко бе премахнато. Като че ли душата на къщата бе отнесена и само стените й бяха останали.

Първото нещо, което забелязах, бе помощната количка на професор Мартин Макдермът. Той се подпираше на нея и я буташе бавно пред себе си.

— Прощавай, Джули. Не изтърпях всичката тази неразбория, така че накарах дъщеря си да разтреби малко.

Погледна ме с благ поглед. Прииска ми се да му избода очите.

— Надявам се, че нямаш нищо против. И без това много от нещата бяха разрушени. Ценните предмети събрахме в една стая горе, на втория етаж.

— Много мило от ваша страна, професоре — казах аз, без ни най-малко да се опитам да прикрия сарказма си.

— Влез, влез, заповядай. Уф, шегувам се. Все пак това е твоят дом. Оставаше и да не е! Но нека взема якето ти, ако ми разрешиш. Това е най-малкото, което мога да направя.

— Благодаря, но ще остана с него.

— Както решиш. Искаш ли чаша чай?

— Не, благодаря. Достатъчно ме черпихте с чай. Къде са другите?

— Долу в мазето. Но се надявах, че аз и ти първо ще си поговорим малко. Мисля, че и двамата го заслужаваме.

— Всичко наред ли е с мама?

— Да, да. Майка ти е добре. Трябваше да й дадем малко лекарства, но всичко е окей с нея. Можеш да ми се довериш.

— Да, разбира се — процедих през зъби. — А сестра ми?

Запъти се към кухнята и помощната количка изскърца.

— Сега ще видиш сама.