Зло наследство

40

Взехме чашите с чай и се преместихме в библиотеката, където се чуваше пукане и пращене от камината. Беше приятно и топло.

Погледнах го, чаках да започне да разказва.

— Всъщност винаги бях подозирал, че Джим е изследвал собственото си семейство, след като човек с неговото минало изведнъж успя да предложи такава интересна теория. И подозрението ми беше напълно потвърдено, когато ти и сестра ти се родихте.

— Как така?

Професорът отпи от чая си.

— Вие бяхте близначки — каза той, после остави чашата си и тя иззвънтя. — Но много рано осъзнахме, че бяхте твърде различни. Докато ти следваше един доста по-продължителен и нормален процес на развитие, със сестра ти всичко ставаше страшно бързо. На всички нива. И това, че тя не кървеше — е, имаше доста странни неща около нея.

— Значи дядо е писал за сестра ми?

— Да.

— И тя не е започнала да кърви, когато се е наранила? Макдермът кимна утвърдително.

— Но на какво се дължи това?

— Ако знаех добре, Джули, щях да ти кажа. Но мисля, че развитието на сестра ти и способностите й бяха една от причините Джим да нарече теорията си „генетична магия“. Като че ли тя бе защитена по някакъв начин. А ако това не е магия, не знам кое е.

Замислих се за себе си — как винаги кървях и се ожулвах, когато падах от колелото, или как се наранявах в часа по спорт. И как спрях да кървя, след като намерих химикалката. Дори когато се хвърлих от движещата се кола. Нормално беше да ми излязат поне две-три рани. Защо подобна защита бе започнала да важи и за мен? И какво общо имаше с химикалката?

— Дядо е написал в дневника си, че това е нещото, от което се е страхувал най-много на света. Написал е: „Значи тя също е такава“. Какво мислите, че е имал предвид?

Професорът отново събра въздух в дробовете си. Гърдите му издадоха свистящ звук.

— Джим се надяваше, че ако генетиката на близнаците се предава от момчета на момичета, магията, ако можем да я наречем така, ще бъде прекъсната. Но във вашия случай със сестра ти това не се случи. Даже точно обратното.

— Но какво тогава е толкова лошо в нас? Защо дядо се е уплашил толкова много?

Макдермът ме погледна проницателно.

— Защото през годините двойките близнаци се развивали в различни посоки, всеки към — как да го кажа — своя край на ценностната скала. Докато единият придобивал положителни качества, другият развивал отрицателни. Според Джим това отношение между близнаците през цялото време оставало непроменливо.

— Какви отрицателни качества?

— Какво считаш самата ти за отрицателно качество, Джули?

— Не знам, не съм сигурна. Да се държиш лошо може би?

— Да, това обхваща много неща.

Мислех си за Сара и Офелия. За Маргарет. За мъжа в таксито.

— Да казваш лоши неща на някого, за да го нараниш.

— Да. Друго?

— Да се биеш?

— Примерно. Още нещо?

Постепенно една ужасна мисъл започна да ми се изяснява. Предполагах, че винаги са ме смятали за добра, поне съседите, които ме познаваха до известна степен. Така че ако аз бях добра…

— Това означава ли, че сестра ми е била лоша? Или зла?

Макдермът се усмихна.

— Доближаваш се до истината, Джули.

— И това е разбрал дядо ми в деня, когато е видял как сестра ми стъпва върху стъклото в кухнята, без да прокърви?

— Да.

— Това означава ли, че баща ми и неговият брат са имали същите качества като нашите със сестра ми? Само че в по-слаба степен?

— Отново вярно. Никога не съм имал щастието да проуча това сам, но видях снимки и чух разказите на Джим.

— Снимки?

— На това, на което чичо ти е бил способен.

— Значи Уейн е бил лошият от двамата?

— Да.

Главата ми щеше да гръмне от мисли.

— Какви снимки сте видели?

— Снимки, които показват какво е причинил чичо ти на баща ти, когато са били малки. Мисля, че са били на около седем-осем години или нещо такова. На баща ти му липсва горната част от единия пръст на ръката.

— Н-наистина ли?

— Наложило се да ампутират пръста му, след като чичо ти го ударил с чук. Тази част от него била на хиляди парченца.

Направих физиономия и затворих очи. Всъщност вече не знаех дали искам да чуя повече, но не можех да спра сега.

— Какво е станало след това?

— Ами Джим се погрижил чичо ти да бъде прегледан обстойно. И въпреки че не се стигнало до еднозначен отговор, през остатъка от младежките си години чичо ти взимал доста силни лекарства. Доколкото знам, той все още продължава с лекарствата и по този начин държи настрана лошите си качества.

— Значи той още е жив?

— О, да.

— Тогава знаете ли къде се намира?

Макдермът поклати глава.

— Ами сестра ми? Какво стана с нея?

— Няколко пъти питах Джим за нея, но той никога не пожела да говори за това. Може би я е последвала същата съдба като тази на чичо ти, но това са само мои предположения.

— Но не разбирам напълно. Нали татко е бил добрият от двамата братя и именно на него са му се родили близнаци. Това означава ли, че може и да си добър, но все пак да носиш гените, заради които да ти се родят зли деца?

— Според дядо ти, докато самият ти си близнак и имаш брат с абсолютно противоположните качества, тогава отговорът е да.

Умът ми работеше светкавично в опит да разбере нещо от всичко това.

— Но защо тогава татко е заминал?

— Не искам да спекулирам с това, Джули. А и не желая да правя ситуацията още по-сложна за теб, отколкото вече е, като изказвам несигурни предположения.

— Имам нужда от помощ, за да разбера всичко това, професоре. Моля ви, опитайте да ми помогнете!

Макдермът махна очилата си и потърка очите си.

— Трябваше да говориш за това с Джим, скъпа Джули, но за съжаление, той вече не е сред нас. Така че ще ти кажа какво предполагам аз: мисля, че баща ти е избягал.

— От кого?

— От собствения си брат.

— Но защо?

Той ме изгледа продължително и след това каза:

— За да спаси себе си… И теб.