Зло наследство

Здравей, Джули. Не знам дали някога ще видиш този запис. Надявам се, че не. Но ако в момента го гледаш, искам да знаеш, че те обичам — толкова силно, колкото е възможно някой да обича друг човек, и се надявам, че един ден ще можеш да ми простиш за това, което предстои да направя.

Очите ми се насълзиха.

Никога преди не съм правил това — да говоря на камерата по този начин, така че ме извини, ако не изглеждам много добре. Може би трябва и да усилиш малко звука, защото не знам дали говоря достатъчно силно, или пък няма нещо друго, ъх, да, ти знаеш.

Майка ти също трябваше да участва във видеото, но стана твърде тежко за нея. Това е най-трудният ден от живота ни, Джули. Мислихме много и стигнахме до заключението, че няма друго решение.

Сълзите се стичаха по бузите ми.

Седя тук и се чудя на каква възраст ще бъдеш, ко-гато видиш този запис, ако изобщо го видиш някога. Опитвам се да си те представя, но не успявам. Надявам се с цялото си сърце, че си добре. Че си щастлива. Знам, че има много неща, за които се питаш и които със сигурност не разбираш. Но ще се опитам да ти обясня, поне доколкото мога.

Дядо ти получи ясни инструкции да не ти показва този запис, освен ако обстоятелствата не го изискват. Ако това стане, значи си в опасност. Означава, че трябва да си нащрек. Джули, обещай ми, че ще чуеш дядо си и мен. Много е важно!

Още като малък разбрах, че семейството ни беше някак специално, особено брат ми — чичо ти Уейн. Той е, ами, той винаги се е държал лошо с мен, винаги е искал да ме нарани, въпреки че сме близнаци и по принцип би трябвало да сме силно привързани един към друг.

Причини ми това, когато бяхме само на седем години. Не беше злополука. Беше съзнателно действие, за да ме нарани. Той е зъл, Джули, и за съжаление, изглежда, че сестра ти Джуди също е наследила тази злоба. Мисля, че има нещо в гените ни. Тя е напълно обсебена от теб, въпреки че сте малки. Никой от експертите, с които говорихме, не ни даде добро обяснение защо е такава. Всички казват да изчакаме няколко години и да видим дали ще се промени, но аз знам, че ще стане по-лошо. И колкото по-голяма става, толкова по-силна ще бъде.

Така че решихме да ви разделим, Джули. Моля се на Господ ти и сестра ти никога повече да не се видите. Ако се случи, страхувам се, че ще бъдеш в голяма опасност.

Един ден, тършувайки сам в „Удсвю“, намерих една странна химикалка горе, на тавана, сред всички вехтории на дядо ти. Установих, че щом напишех нещо с химикалката, след това то се случваше. Наистина се случваше, Джули!

Попитах дядо ти откъде я е взел, а той отговори, че я е намерил на нивата една вечер, малко след войната. И въпреки че не получих разрешение да играя с нея, аз продължих. Странното беше, че колкото повече играех с нея — пишех и експериментирах, толкова по-тъмно ставаше над града ни. Не мислех, че има някаква връзка, но дядо ти разбра.

Когато сам си наложих да спра да използвам химикалката, облаците също изчезнаха. Не знам какво има в тази химикалка, Джули, но тя е опасна. Животозастрашаваща. Можеш сама да си представиш какво стана, когато брат ми разбра, че имаме подобен инструмент в семейството ни. Разбира се, че искаше да го притежава. За щастие, дядо ти осъзна накъде отиват нещата, така че се погрижи Уейн да бъде настанен принудително в болница. Мисля, че тогава бяхме на около единайсет години.

Но преди една седмица той излезе от болницата и първото нещо, което направи, беше да дойде вкъщи, при нас. А плановете му бяха по-лоши от всякога. Каза направо, че ще ме убие, ако не му дам химикалката. Но истината е, че не знам къде е тя. Зарових я навътре в гората. Уейн ми даде срок от една седмица да я намеря. Ако ли не…

Тъкмо ми беше поставил този ултиматум, когато Джуди, която беше по-добрата от двете ви в ходенето, закрачи по пода в кухнята и се хвърли в ръцете му. Не забеляза, че е стъпила върху парче стъкло. И не се нарани, дори нямаше кръв. Когато Уейн я вдигна, разбрахме, че тя е като него. По гърба на всички, които видяха това, пробягаха студени тръпки. Баба ти и дядо ти също бяха там.

И тук може би трябва да кажа няколко думи за дядо ти. Също като баща си преди това, през целия си живот той се е опитвал да разбере защо сме станали такива, каквито сме. Изглежда, че колкото повече близнаци се раждат в рода ни, толкова по-силни или по-слаби ставаме. Татко мисли, че отношението между двата полюса е непроменливо. Ако единият близнак стане по-силен, другият съответно ще стане по-слаб. А ако единият от близнаците умре, другият ще стане или много по-добър, или много по-лош.

Скоро срокът ще изтече и Уейн ще се върне. Не знам на какво ще е способен, когато разбере, че няма да получи химикалката. Затова реших, че веднага щом приключа видеозаписа, ще отпътувам. Колкото може по-надалеч. Надявам се, че Уейн няма да ме открие. И се надявам, че предпазните мерки, които взехме спрямо теб и сестра ти, са достатъчни.

Всъщност би трябвало да взема теб, но ще бъде трудно, да не кажа и невъзможно, да пътувам за неопределено време с толкова малко дете. Освен това Уейн няма да разбере къде е Джуди. Дори майка ти няма да знае, не искам Уейн да я пристисне да му издаде това. Дядо ти ще скрие този запис и ще сменя периодично мястото, на което го съхранява, за да не се натъкне случайно някой на него. Веднъж годишно ще търси ново място, до което ти ще можеш да получиш достъп, ако се наложи.

Сигурно сега си мислиш, че баща ти се е побъркал. Но, Джули, кълна ти се, това е повече от действително. И аз никога — при никакви обстоятелства — нямаше да си тръгна от теб, ако не бях убеден, че това е нещото, което трябва да се направи, за да можеш да живееш. Това е най-важното за мен — да получиш възможността да пораснеш и да станеш красивото момиче, в което знам, че ще се превърнеш.

Бих могъл да стоя тук и да ти говоря цяла вечност, Джули. Има толкова неща, които бих ти разказал — за това и за всичко, което ти предстои през следващите години. Но няма време.

Искам само да знаеш, че съжалявам много, толкова много, че съм принуден да ви причиня това. Обичам те.

Обичам ви. Вие бяхте — и сте — най-прекрасното нещо в живота ми.