96.

Преди да стъпят на земята, Кип и Тея видяха, че другите в групата не са пострадали… и при тях стоеше не кой да е, а Трепери-юмрук.

Кип не помнеше да се е радвал толкова на някого.

— На кой кей? — попита Трепери-юмрук.

— Пети червен.

— Имам и добра новина, и лоша. Между това място и кея има поне двеста души от Бялата гвардия. Използват една голяма къща за казарма. Пратиха им съобщение с огледала, че ви искат мъртви. А всеки и на двата острова знае къде сте.

— Как са научили? — попита Феркуди.

— Ами от голямото стоманено въже, което сочи право към пас — подсказа Големия Лео.

— А, вярно.

— Знаете кодовете им? — учуди се Бен-хадад.

— Моля ви, кажете ми, че само това е лошата новина — промърмори Круксър.

— Да, това е.

— Каква е добрата?

— Добрата е, че аз не понасям онези от Бялата гвардия.

Трепери-юмрук се ухили и Кип повярва, че всичко някак ще се нареди добре.

— Сър — каза Круксър, — преди да тръгнем, трябва да знаете, че вече не сме черногвардейци. Сега сме изгнаници.

Трепери-юмрук го погледна и каза само:

— Да тръгваме.

Само допреди година, дори допреди половин Кип щеше да издъхне от такива усилия след два-три квартала. Бен-хадад не можеше да помръдне с раздробеното си коляно, затова го носеха Кип и Големия Лео въпреки счупената си ръка. Носеха го на бегом.

Напредваха бързо към целта, като спираха само за малко, за да се сменят като носачи. Помагаше им струпването на тълпите по главните улици — по-малките бяха опустели. Накрая почти се сблъскаха с четирима от Бялата гвардия, които също тичаха.

Групата направо ги стъпка преди да стрелят дори веднъж.

Стигнаха до стената, изминаха следващите два квартала покрай нея и спряха до малка врата, през която едва можеха да се промушат по един. Улиците бяха разположени така, че лъчите от Хилядата звезди да стигат навсякъде, но очертанията на крепостните стени зависеха от формата на Големи Яспис. Затова имаше доста чудновати извивки и кътчета.

— Хвърлете огън във въздуха — нареди Трепери-юмрук. — И вдигнете шум. Искаме ги тук.

Кип си сложи червените очила, запрати луксин нагоре и го подпали. И другите наситиха въздуха с цветове.

В обикновен ден безброй зяпачи щяха да се струпат около тях за минути, но на Слънцеднев тук идваха мнозина притеглящи от Седемте сатрапии, които знаеха как да събират зрители. Повечето от тях обаче предпочитаха улиците с шествия, за да събират и монетите, хвърлени им от доволните тълпи.

Трепери-юмрук извади ключ и отвори вратата.

— Трошач, покрий ключалката с огнено желе и я подпали. Нека изглежда, че сме я прогорили, за да минем.

Кип го послуша, а Трепери-юмрук посочи и каза:

— Натам има тясна пътека покрай ръба на скалите. Някога се е спускала до водата, но преди много години е имало срутване. Не води доникъде. Всички, които ни търсят по пътеката, няма да ни гонят по петите.

Не минаха през вратата, а продължиха тичешком покрай стената. След още няколко квартала видяха малка порта. Трепери-юмрук имаше ключ и за нея. Промушиха се и той я заключи.

След петстотин крачки и тази пътека свършваше пред поредната врата. През нея се върнаха на улиците. След няколко минути стигнаха до пристанището и трябваше да забавят крачка. Кейовете бяха препълнени с хора, пристигащи късно за Слънцеднев, стотици търговци разтоварваха стоки и се опитваха да продават какво ли не. Тук щеше да обезлюдее чак по пладне. Но по-важното беше, че наоколо май не се мяркаше никой от Бялата гвардия.

Още преди да доближат червените кейове видяха луксиат да пристъпва от крак на крак, до него стоеше накипрената Тизис Маларгос, която видимо губеше търпение.

— Успяхте! — възкликна тя. — Вие ли го направихте? — Посочи стоманеното въже и Кип се ухили, но Тея се отдръпна при другите от групата.

Тизис я погледна, после недоволно се вторачи в Кип.

— Е, ще го направим ли?

— Какво да направим?

— Да подпишем договора в три екземпляра и да изречем обредните слова пред луксиата. Това е. Той знае, че трябва да съкрати церемонията до най-същественото.

— Дай ми един екземпляр от договора — настоя Бен-хадад. — По-бързо!

— Наистина ли се каниш да го прочетеш? — намръщи се Тизис. — Сега?

— Всъщност не. Защото имам проблеми с четенето. Големия Лео ще ми го прочете.

— Това е типичен рутгарски брачен договор — увери ги луксиатът, но даде екземпляр на Големия Лео, който го зачете на глас до Бен-хадад.

— Имаме ли време за това? — попита Винсен.

Той и останалите се опитваха да държат под око навалицата и да не изглеждат заплашително, но не успяваха във второто.

— Има една поговорка: „Бърза сватба, дълги съжаления“ — подхвърли Круксър.

— Хъм… — изсумтя Тея.

— Е, този път бързането е оправдано — промърмори Трепери-юмрук и не стана ясно дали е присмех, или само се шегува.

— Вижте какво, това е моя сделка — напомни Кип троснато.

— Сделка ли? — Големия Лео спря да чете. — Сделката включваше ли опита на Андрос да ни затрие?

„Ейрам го е направил — мислеше си Кип. — Пренебрегнал е волята на Андрос, за да се разправи с нас. Или само така ми се струва.“

— Сделката не е с Андрос — излъга, защото Тизис стоеше на две крачки, — а с единствените хора, които могат да ме защитят от него — Тизис и рода Маларгос.

— Лео, чети до края! — обади се Бен-хадад.

— Ама че гадост… — намръщи се Трепери-юмрук.

— Кип — обади се Тея в същия момент. — Трошач…

— Какво? — казаха едновременно Кип на Тея и Круксър на Трепери-юмрук.

— Наистина ли ще го направиш? — попита Тея.

— За това ли говориш, или за желанието ми да се махна по-далеч от този остров? — уточни Кип.

— И за двете.

— Пратиха сигнал — обясни Трепери-юмрук на Круксър. — Бялата гвардия е и на батареята, която брани пристанището. Ако отплаваме, имат заповед да потопят кораба.

— Да, ще го направя — потвърди Кип.

Тея помълча, за да понесе удара, но не можа да прикрие напълно колко е уязвена.

— Аз оставам — каза накрая. — Ще ви помогна да се измъкнете, но оставам тук.

— Заради… — запъна се Кип и махна с ръка към въжето.

— Какво ще правим? — попита Круксър.

— Какви са целите ти? — отговори с въпрос Трепери-юмрук.

Круксър се изненада, че такъв воин му отстъпва командването.

— Да спасим Трошача — обясни веднага. — Нищо друго няма значение.

— Не е заради това — отрече Тея. — И ти чу… какво каза тя. Не ме освободи от поръчението. — Не искаше да споменава Бялата пред другите, трябваше да пази тази тайна от всички. — Имам задача. По-важна е от моите желания и само аз мога да я изпълня.

— Каква задача? — намеси се Бен-хадад.

И двамата се вторачиха в него.

— Извинете. Впрочем с договора всичко е наред. Малко е старовремски и в духа на „врагът на моя враг“… сещате се за какво говоря. Извинете!

— Тея, не си длъжна да правиш това.

— Така е, не съм длъжна. Но реших да го направя.

Опипваше мускалчето със зехтин, което винаги носеше на врата си. И никога не отговаряше на въпросите за странния накит. Сега скъса връвчицата, хвърли мускалчето на калдъръма и го стъпка.

— Трошач! — изръмжа Трепери-юмрук.

— Сър! — отвърна по навик Кип, обърнал тутакси гръб на луксиата и на жените. „Мамка му! Винаги ли ще ми се струпват толкова неща накуп?!“ — Да, сър?

Трепери-юмрук впи поглед в очите му.

— Благодаря ти.

Устните му се извиха в лека усмивка. Сега приликата му с Железни беше невероятна. И вече изглеждаше освободен и жизнерадостен.

— Благодарите ми? — учуди се Кип. — За какво?

— Аз ще разчистя при онези оръдия. Твоят кораб ще отплава в безопасност. Нека светлината е с тебе, Трошач.

— По-чевръсто! — подвикна Круксър. — Виждам стражници от Бялата гвардия. Много са. Остават ни трийсетина секунди. Може да нямаме и толкова.

Кип се обърна към пребледняващия луксиат. Някой сложи перо в ръката му и поднесе договорите върху подложка. Кип се подписа. И още веднъж. И пак.

— Имаме ли всичко? — неспокойно попита Тизис.

— Да — увери я луксиатът. — Ръцете!

— Хайде, искам ви в отбранителна позиция! — заповяда Круксър.

Кип и Тизис протегнаха ръце, луксиатът вдигна над тях кана и изми символично греховете им. Когато видя, че по ръцете на Кип е засъхнала истинска кръв, преглътна тежко. Кип усети, че слагат нещо на главата му — Феркуди се бе сетил да направи и за двамата корони от зелен луксин.

— По своя воля ли сте тук? — тържествено попита луксиатът.

— Да! — припряно отговориха Кип и Тизис.

И Кип осъзна, че почти не я бе погледнал, откакто бяха дошли на кея.

— Някой от вас обещал ли е да се свърже с друг човек?

— Не — каза Тизис.

— Не — каза и Кип след един удар на сърцето.

— Хванете се с десните си ръце, пръстите ви да са преплетени.

— Чакайте! — Бен-хадад заподскача към тях на здравия си крак и за малко не падна. — Рутгарски брак може да бъде анулиран, ако няма огън. Брачният съюз се осветява с вода, вино и огън.

Всички се огледаха за факел. Толкова ли трудно беше да се намери факел в гъмжило от хиляда търговци?

— Адове! — изсумтя Кип.

Отвори очите си за слънчевата светлина, изпружи лявата си ръка и остави силата да изскочи от него с тътен. Дланта му избълва огън към небето.

Сигурно се бе поддал мъничко на напрежението, защото огненият стълб засия десетина крачки висок, преди да го угаси стреснато.

— Ха сега де… — сепна се Феркуди.

— Феркуди, заеми позиция! — сопна му се Круксър.

— М-да, Светлоносец… — промърмори Големия Лео.

— Продължаваме! — каза Кип.

Ако Бялата гвардия не знаеше досега къде да го търси, вече нямаше нужда стражниците да оглеждат тълпите.

Луксиатът вдигна чашата, която бе изтървал, и я напълни с вино от меха, който носеше.

— Виното е дар от Оролам. Споделената чаша е символ на радостите и горестите, които ще срещнете заедно в живота…

— Просто отпийте и изречете обетите — заповяда Круксър.

— Кип Гайл, Трошач — започна Тизис, без да чака съгласието на луксиата. Взираше се в очите на Кип. — Твоят живот ще бъде мой живот през всички изгреви, залези и нощи, които Оролам ни отреди. Моята светлина е твоя. С тялото си ще служа на тебе.

Кип зажумя, защото почувства, че е искрена.

— Тизис Антония Маларгос. — Оролам, струваше му се, че се е откъснал от себе си, докато долавяше как стражниците се провират през тълпата към тях. Вече бяха достатъчно близо за стрелба с мускети. — Твоят живот ще бъде мой живот през всички изгреви, залези и нощи, които Оролам ни отреди. Моята светлина е твоя. С тялото си ще служа на тебе.

Свърши се. Кип беше женен.

— Нека никога няма мрак между вас — избърбори луксиатът. — Обявявам ви за съпруг и съпруга.

— Тръгваме! — кресна Круксър. — По-живо!

Кип видя как Тея събра качулката пред лицето си — останаха открити само блестящите и очи. После тя се обърна, черният диск на наметалото се плъзна върху белия в магическо затъмнение.

Кип и Тизис хукнаха с останалите. Големия Лео носеше Бен-хадад на рамо почти без да забавя крачка. Кип не изоставаше, но в света му изведнъж се загубиха звуците. Вече тичаха по кея, а стражниците ги преследваха. Кип разля червен луксин в широка ивица по целия кей. Усещаше беззвучните удари на сърцето в гърдите си.

Мъжете от Бялата гвардия спряха като заковани пред луксина. Никой от тях не беше притеглящ. Никой от тях не искаше да умре. Стреляха с мускетите по бегълците. Кип се обърна, извади пистолета, но зад стражниците се тълпяха невинни хора. Ако не улучеше…

Пъхна пистолета под колана си и се качи тичешком на чакащия ги галеас. А стражниците намериха дъски и ги настлаха върху луксина. Накрая събраха смелост или си въобразяваха, че разстоянието ще попречи на Кип да подпали червеното, но се втурнаха към кораба, който вече се отделяше от кея.

Кип застана на кърмата и гръмна с пистолета по тях. Тъкмо щеше да запрати и луксин, но останалите му се развикаха да се прикрие зад фалшборда, наричаха го безумец. Чу ясно една дума — „Тея“. Погледна в подчервено — Тея щъкаше сред стражниците.

Не нападаше никого. Просто побутваше с лакът някой мускет, докато показалец натискаше спусъка, гасеше фитила на друг, спъваше суетящите се мъже.

Кип щеше да стовари гибелния си удар върху нея.

Круксър го дръпна да се наведе, сгълча го, че се е изложил на опасност без нужда, но Кип не слушаше. Тея…

Корабът подмина оръдейната кула, която бранеше залива. Виждаха, че стражниците на кея пращат сигнали с огледала — несъмнено настояваха корабът да бъде обстрелван. Но оръдията не гръмнаха. Цялата батарея се взриви с тежък грохот, разтърсил земята и морето.

Взрив след взрив. Оръдия, мускети и рухваща стена. Карта след карта. Изредиха се твърде бързо, за да види нещо.

— Трепери-юмрук! Не… — промълви Кип.

Странно, звукът на собствения му глас го накара да се опомни. Чуваше всичко, зрението му се освободи от заслепяващата бойна ярост. Видя групата си — Круксър, Феркуди, Бен-хадад, Големия Лео и Винсен. Тея я нямаше, вместо нея тук беше Тизис. Видя и себе си, готов да порази безумно враговете, когато това е излишно. Видя двете си лица — дете и боец, мъж и водач. Кип, който искаше да седне, да заплаче и да се погрижат за него. И Трошача, който беше длъжен да се грижи за другите. Карис му бе казала, че да приеме втория си облик не означава да се отрече от първия.

Пое си дъх и когато се обърна към тях, беше Трошача.

— Трошач, повелителю, какви са заповедите ти? — каза Круксър.

— Този кораб плава към Рат, но когато акостира, ние няма да сме на борда — каза Трошача.

— Какво?! — стъписа се Тизис.

— Бен-хадад, ти познаваш плъзгуните и морските колесници. Обмисли как да направим плъзгун, който да е достатъчно голям за цялата група. Тизис, има ли твои хора на кораба?

— Разбира се. Но какво си…

— Тогава ти избираш как да постъпиш. Можете да дойдете с нас или да занесете брачния договор на твоята сестра Ейрени, но аз няма да съм с вас. Разбери, че не се отмятам нито от съюза, нито от брака, но нямам намерение да остана в Рутгар като хванат в капан. Ще помагам на твоя род, но без да бъда негов пленник. Ще помагам, като браня вашата сатрапия. Отиваме в Кървавата гора. Ще спрем Цветния принц. Могъщите отиват на война.

Загрузка...